Комисията по академична етика към Министерството на образованието и науката има нов състав, научи „За истината“ от свои източници.
С писмо от началото на юли т.г. министър Галин Цоков е поискал от Съвета на ректорите в България, от БАН, браншовите синдикати по висше образование и наука към КНСБ и КТ „Подкрепа“ и от Съюза на учените да номинират не по-малко от две хабилитирани лица по четирите научни области за попълването на Комисията (писмото вижте в края на текста).
Предишните членове на Комисията по академична етика(КАЕ) са подали колективна оставка след опитите за саморазправа с тях от страна на Венелин Терзиев, наричан „Остап Бендер в науката“.
Разследваният многократно за плагиатство професор в четири университета завежда дела с частни искове срещу всеки един от Комисията. Със свой доклад тя потвърждава сигнал за плагиатство срещу него, в резултат което му е отнета научната степен „доктор на науките“, присъдена от Националния военен университет „В. Левски“ във Велико Търново. Министерството на образованието и науката(МОН) обжалва пред Върховния административен съд (ВАС) решение на Административния съд в Русе, който се произнася в полза на Терзиев, но делото е прекратено, защото от министерството не изпращат изисканата два пъти от съда документация. Това дава основанията на плагиата да преследва колегите си, а те, изоставени от министерството, отказват да участват в КАЕ – контролен и помощен орган на министъра на образованието и науката.
Как Галин Цоков е извършил подбора на новите членове на Комисията по академична етика и с кого се е съветвал, няма как да научим. Интересно е кой е номинирал професорите от две пловдивски висши училища Божидар Иванов Хаджиев и Любомир Иванов Караджов? Защото зад избора им в новия състав на Комисията техни колеги виждат дългата ръка на Венелин Терзиев. Но още по-важно е каква политика ще има просветното министерство и дали ще продължи да толерира с действия или бездействия плагиатството?
Професор от Тракийския университет в Стара Загора, чието съгласие да бъде цитиран не сме поискали, заяви в неофициален разговор:
“Плагиатството е тема табу в нашите среди!“, което е своеобразно признание за тежка гузност на българската академична общност.
„За истината“ изпрати въпроси до министъра на образованието и науката по Закона за достъп до обществена информация, свързани с плагиатството и получи отговори в определения от ЗДОИ срок. Решението може да видите тук:
Те бяха поискани след като медията започна собствено разследване на сигнал за плагиатство, подаден от дисциплинарно уволнения доцент Лазарин Лазаров от Тракийския университет в Стара Загора срещу ректора му проф. Добри Ярков. От Решението на МОН, получено без изходящ номер, става ясно, че от началото на юни м.г. досега – последният период на управление на проф. Галин Цоков, който бе министър на образованието и науката и в кабинета „Денков“, в министерството са постъпили 54 сигнала. От тях 13 са за плагиатство в представените за оценяване научни трудове в конкурсни процедури за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност.
Две от извършваните проверки са свързани с твърдения за плагиатство на ректорите на два от държавните университети в България в представените от тях научни трудове в конкурси за заемане на академичната длъжност „професор“.
Министерството не е посочило имената им, но е публична тайна, че става дума за професор Димитър Димитров – ректор на УНСС и за проф. Добри Ярков – ректор на Тракийския университет в Стара Загора. „За истината“ за първи път обяви публично факти, свързани със сигнала срещу проф. Ярков.
В резултат на приключилите проверки по време на управлението на проф. Цоков като служебен министър на образованието и науката
са отнети научната степен на едно лице, уличено в сигнал за плагиатство и недостоверност на научните данни, което е освободено от академична длъжност „професор“ и две присъдени образователни и научни степени „доктор“ на лица, уличени в плагиатство в представените от тях научни трудове.
В Решението на МОН са описани подробно процедурата и сроковете за проверка на сигналите за плагиатство, определени в Закона за развитие на академичния състав. Комисията по академична етика е длъжна да се произнесе по всеки допустим сигнал в срок до 30 дни с доклад до министъра, който се изготвя въз основа на становищата на всеки един от тримата независими арбитри. На въпрос има ли случаи, в които Комисията по етика не се е произнесла по сигнали за плагиатство и защо, от министерството отговарят, че „има единични случаи, в които КАЕ основателно не се е произнесла с доклад в определения срок
поради липса на арбитри или забавяне от страна на висшите училища/научни организации при представяне на изисканата документация по процедурите“.
В Закона за развитие на академичния състав не е определен конкретен срок за изготвяне на експертните становища от страна на арбитрите, нито са предвидени санкции за тези от тях, които не представят становище на КАЕ, което също възпрепятства приключването на проверката по конкретен сигнал, уточняват от министерството в Решението си.
Защо е трудно да се намерят независими арбитри?
Отговорът на този въпрос в голяма степен обяснява и защо битката с плагиатството изглежда обречена, поне към днешна дата.
Основната причина голяма част от лицата, които отговарят на условията да бъдат арбитри, но отказват да приемат е, че никой не иска „на здрава глава – болест“, тоест проблеми. Според закона арбитрите трябва да останат анонимни и затова се обозначават само с инициали, макар че във всяко професионално направление хабилитираните лица могат да се разпознаят и така. Проверяваният за плагиатство не трябва да знае имената им до излизането на доклада на Комисията по академична етика. Но на практика се оказва точно обратното – арбитрите не само не остават анонимни, но веднага след определянето им от Комисията по академична етика и назначаването им от министъра, те са вече известни на проверяваните. Които имат достатъчно време да действат изпреварващо
с предлагане на подкуп, със заплахи или изнудване, а в някои случаи и с подаване на сигнали срещу самите арбитри за плагиатство, които атакуват и чрез наукометрията,
коментира пред „За истината“ проф. д-р Стойко Стойков, подал през 2021 г. сигнали за плагиатство в МОН срещу Марин Георгиев, Даниела Везиева (бивш министър на икономиката), Преслава Димитрова и Екатерина Арабска – докторанти на уличения три пъти в плагиатство проф. Венелин Терзиев, срещу когото Стойков също е подавал сигнал. Той твърди, че има и случаи, в които проверяваният за плагиатство дава готови становища на арбитрите, а те само ги подписват и представят на Комисията по академична етика.
Според други добре информирани източници от академичните среди, пожелали анонимност, информация за арбитрите дори се продава от служители в МОН.
За да не бъде опорочавана процедурата за проверка на плагиатство проф. Стойков предлага да се създаде правилник за избор на арбитри и да бъде гарантирана тяхната защита. А проф. д-р Миглена Темелкова – ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи и председател на Съвета на ректорите в България изрази мнението си, че
плагиатството трябва да бъде доказвано чрез външна международна експертиза, но едва ли някой би се наел да я извършва срещу жълти стотинки.
В този контекст логично възниква въпросът кой ще приеме да бъде арбитър по сигналите за плагиатство срещу двамата ректори на държавни университети, единият от които – проф. Добри Ярков наскоро бе избран и за зам. председател на Съвета на ректорите в България?
Практиката на МОН обезверява почтените в академичните ни среди, които биха могли да станат арбитри и с примери като този с доцент д-р Екатерина Кюскиева – Арабска – ректор на частното Висше училище по агробизнес и развитие на регионите. С нея списъкът на
проверяваните за плагиатство ректори стават трима.
Анатолий Асенов – един от арбитрите в проверката на сигнала срещу нея, подаден преди тя да стане ректор, повече от година и половина не представя доклад пред КАЕ за разлика от другите двама, които потвърждават плагиатството на 100 процента. Назначен е нов арбитър, който на 26 май т.г. предава доклад със същите заключения, твърди проф. Стойков. Но Галин Цоков не изпълнява изискванията на закона да изпрати докладите на експертите на проверяваната Арабска, която има право по закон да ги оспори,
факт, който не фигурира в отговорите на министъра до „За истината“.
Така случаят остава „висящ“ и може да бъде решен единствено от съда, ако разбира се има заинтересовано според дефиницията на закона лице, което да се осмели да съди министъра.
Професор Стойков е категоричен, че МОН се е постарало да „пробие“ процедурата за доказване на плагиатство като е превърнало процеса по контрол в безконтролен. Той посочва две тесни места в проверката при спазване на законовите изисквания – ректорът(началникът) на висшето училище и министърът. От първия зависи да бъде обжалвано, ако има такова, решението на административен съд за отмяна на научната степен и обявяването на дипломата за невалидна, от втория – да оспори вече взетото съдебно решение пред ВАС.
Това е единственият начин те да защитят решенията на Комисията по академична етика, с които се потвърждава плагиатство и се отнемат научни степени и длъжности,
действия, които нито началникът на Националния военен университет във В. Търново, нито министърът предприеха по казусите с доказаното от КАЕ плагиатство на Венелин Терзиев и на Даниела Везиева – бивш министър на икономиката в предишното служебно правителство.
Професор Стойков възнамерява да изпрати до Европейската комисия по образование и наука материали за доказани от Комисията по академична етика случаи на плагиатство, при които ректори и/или просветният министър отказват да изпълнят разпоредбите на закона.
Той отново посочи случая с Венелин Терзиев, за когото КАЕ доказа, че е придобил две от научните си титли с плагиатство.
Това се случва за пръв път в научната история на България и може да бъде сравнено с нахлуването на слон в стъкларски магазин,
коментира професорът, който води битка не на един фронт срещу плагиатството. И очаква да види резултатите от проверките на професорите Димитър Димитров и Добри Ярков, както и кой ще ги освободи като ректори на УНСС и Тракийския университет в Стара Загора.
„За истината“ също ще проследи развитието и развръзката на тези криминални сюжети.
