Малкият ламаринен спиркозаслон на пътя Бургас-Варна не може да спре жегата от септемврийско слънце. Междуградският микробус от Бургас трябваше да е в Бяла преди 15 мин. Ако обществен транспорт за Варна въобще спре някъде, тук ще е. Автогарата е в ремонт, но дори и да не е, от там тръгват автобуси три пъти на ден. Поне това казват местните. Информация на сайта на беленската автогара липсва, както и телефон за контакт. Но затова пък се намират контактите на всички превозвачи, които извършват превоз на пътници през града.
„Колегата вече е минал. Ако има места, ще спре. Следващият трябва да е в Бяла след около 20 мин.“ Изчерпателната информация получаваме след няколко прозвънявания и настойчиво питане към фирмата – превозвач, чийто автобус очакваме.
След половин час се задава. „Трябва да мятаме, за да ни види. Нали така казаха?“ – възбудено коментират две момичета с раници, преди да се спуснат към пътното платно. И о, късмет! Микробусът спира и дори има няколко свободни седалки.
Така приключва пътуването до Юнец – село на 40 км южно от Варна и на 12 км от Бяла. До там транспорт не съществува. Може да се придвижиш само с кола. Ако имаш. Велосипедът е алтернатива, но почти никой не я използва, защото граничи с безразсъдство.
Радин Петров учи и работи в Германия. Връща се в Бяла за ваканциите. Налага му се често да пътува между Бяла и Юнец, където живее майка му. През последния си триседмичен престой у нас е изминал 12-те км само веднъж. Отнема му около 30 мин – три пъти повече, отколкото с кола. Но не това е причината да не ползва колелото. „Опасно е. Пътят е натоварен. Теренът е доста наклонен. И през цялото време трябва да се обръщам, да проверявам дали има кола зад мен. Преценявам колко да се отдръпна. И дали да отбия, ако се налага…“. Затова обикновено разглобява колело, прибира го в багажника на колата и пътуване с автомобил.
„Юнец – Бяла“ е най-опасният пътен участък след този в Кресненското дефиле. Тук почти ежедневно стават катастрофи. Самоубийствено е да караш колело“, твърди Боян, който от години живее в Юнец. Неговият алтернативен транспорт е електрическа триколка, която обаче използва единствено по черни пътища и просеки в гората.
Преди години тук все пак е минавал междуградски автобус – веднъж на ден. Според местните обаче часът, в който тръгвал – 15, го правел почти безполезен и го спрели заради липса на рентабилност, въпреки че главният път Бургас – Варна е само на 2 км.
Сега в селото, което е на територията на община Долни чифлик, има 75 души постоянни жители. Но действителният брой е многократно повече. Тук има три туристически комплекса от къщи. Има и постройки, които се ползват за живеене постоянно през ваканциите и почивните дни. Шкорпиловци е само на 12 км. Камчия – също.
Радин живее в Германия от 10 години. Там няма кола. През 10-те години престой там му се налага само два пъти да ползва автомобил – когато мести квартирата си. „С колелото съм всеки ден. Минавам ежедневно около 30 км. Там е много лесно“, казва момчето. Работата му е на 6 км. Взема ги за не повече от 20 мин. С градския транспорт му отнема същото време. Но предпочита колелото, защото „е малко разсънване, преход от вкъщи към работа, момент, в който мога да изключа“.
Когато започва ремонтът на Дюлинския проход (път III-906), отсечката между Старо Оряхово и Гюльовца (около 34 км), жителите на село Юнец виждат надежда, че ще могат да се придвижват по-лесно, по-достъпно и по-икономично. Т.е. ще могат да ползват и велосипед. Оказва се обаче, че в инвестицията от 84 млн. лв. за ремонт на пътя е предвидено „разширение, изграждане на нови водостоци, преместване на телекомуникационни мрежи“, но не и алтернативен на автомобилния транспорт. С две думи
колелото остава мираж
и след милионите, вложени в транспортна инфраструктура. А хората в Юнец си остават все толкова „транспортно“ бедни, колкото и преди вложението от 84 млн. лв.
„Не съм пътен инженер, но сега е моментът, в който трябва това да се помисли за изграждането на веломаршрути. Няма да изисква нито много финанси, нито много усилия да се направи един добавъчен участък и да се свържат съществуващите пътища“, разсъждава на глас Радин Петров. Той си дава сметка, че теренът за каране на колело до Бяла няма да е лек. Представям си го така, че да не се боря за мястото се сред колите, да не притеснявам шофьорите и да не поставям себе си в опасност, звучи засега утопията на младия мъж.
Бяла е една от общините във Варненска област с добре изградени велосипедни маршрути. Но достигането до тях е предизвикателство. „Трябва специално да се отиде с кола, за да се включиш в маршрут, предвиден за колелета. По този начин превозното средство колело се изолира като спорт и като алтернатива за придвижване. За да не се стига до транспортната бедност, трябва да има интеракция между различните превозни средства“, разсъждава Радин.
„Въпросът е в приоритетите. Кое ни е по-важно. В момента навсякъде в България автомобилния транспорт е с приоритет. Или поне така се проектира винаги. Но той е претоварен и все по-често се чуват проблеми. А и еко алтернативите, за които се приказва, да не само на думи“, коментира Дарина Петрова, която живее от няколко години в Юнец. Тя не смята, че със завършването на ремонта на Дюлинския плоход, възможността за веловръзка е пропусната. „Винаги има възможности към вече съществуващите или проектирани веломаршрути да се включат малки. Има горски пътища, има участъци за каране на колело, които просто не са свързани към по-големите“, казва Дарина.
Радин Петров ни изпраща с оптимизъм. „Нещата винаги се случват. Но това е процес, на който трябва да завъртим педалите“, убеден е младият мъж.
85% от пътните превози у нас са с лични коли
В България в риск от транспортна бедност са над 2 млн. души (31,7% от населението). Статистическата оценка за техните малки разходи за транспорт, означава, че те напрактика са лишени от транспорт, сочи анализ на сдружение „За Земята“. Групата на работещите (20-64 г.), които пътуват до работното си място за 30-60 и повече минути, са близо 1,3 млн. души. Особен забележим е проблемът при пътуващите в селските региони и при пътуващите жени, се казва в анализа. Съществен фактор са пътническите пътувания, 85% от които се осъществяват с личен автомобил, 13% – с автобуси и едва 2 на сто – с влак. Нивото на замърсяване на въздуха и шумовото замърсяване от транспорта, както и високият процент на пострадали и жертви от пътни инциденти спрямо средното ниво в ЕС, са от съществено значение при оценка на транспортната бедност у нас.
С цел преодоляването й, в регионалния плана за развитие на Източния регион за период 2014-2020 г. беше включено проектно проучване за изграждане на нов линеен, тип леко жп или друг маршрут, който да свърза села в близост до големите градове. Линията трябваше да свърза Бургас, Варна и Каварна и да предотврати значителния местен и туристически трафик от МПС по направлението. Нищо от нея все още не е реализирано.
Електрически маршрутки до селата
Европейската комисия създаде Социален фонд за климата, за да подпомогне уязвимите групи в прехода към въглеродно неутрален транспорт и отопление/охлаждане, както и енергийните общности. Общата му стойност е 87 млрд. евро. България ще получи близо 2,5 млрд. евро от сумата. За да има достъп до средствата обаче, всяка държава членка трябва да представи Социален план за климата – стратегически документ, описващ стъпките и инвестициите. Общественото обсъждане на проекта у нас беше до 20 юли. Очаква се документът да бъде приет до края на годината. За сектор транспорт в него са заделени 1,3 млрд. евро. Парите трябва да бъдат изразходвани в проекти от началото на 2026 до края на 2031 г. В него е предвидено и закупуването на електрически маршрутки до села и труднодостъпни места у нас, съобщи Данаил Попов от сдружение „За Земята“. Според становището на организацията с плана трябва да бъде финансиран и велотранспорта. Засега обаче България отказва да приеме, че велотранспортът не е забавление, а е вид екологичен транспорт, коментират от сдружението.
Налага се включване и на поредица от “меки мерки”, коментира Даниел Попов от „За Земята“. Той дава пример със заложените инвестиции във влакове, но без планиране на довеждащ транспорт до новите ЖП гари. Така на практика има опасност те да останат неизползвани.
Алтернативата „Черноморски път“
Инициативата „Черноморски път“ ще свърже селища и курортни зони близо до морето – между делтата на Дунав, Констанца, Варна, Бургас и Истанбул. А защо не и по-далеч? Планирано е да обхване разнообразие от природни, културни, исторически и археологически забележителности близо до крайбрежието, като осигури безопасно и сигурно преминаване по морския бряг с колело или пеша.
Инициативата стартира през 2012 г. Очакванията са в близките две години да бъде съгласувана с общините и отговорните институции, а през третата – да се реализира. Оптимизмът дължим на Бойко Стоянов от сдружение „Черноморски път“. Проектът включва комбиниран велосипеден и пешеходен маршрут по пътеки, без изкуствените настилки, максимално близо до природата.
Инициативата се движи от Сдружение „Черноморски път“, в което влизат велоклуб „Устрем“, „Вело уикенд“ и туристическото дружество „Родни Балкани“. Подкрепена е с официални писма от почти всички черноморски общини, областните управители на Варна, Добрич и Бургас, министерствата на туризма, транспорта, земеделието и храните, младежта и спорта, иновациите и растежа, както и на икономиката и индустрията. Зад инициативата застават и румънските общини Констанца и Тулча, както и Европейската федерация по пешеходен туризъм. Вече има публикувани официално GPS следи за пешеходния и велосипеден вариант на маршрута, които се препокриват на около 90%.
За популяризирането му се организират велосипедни преходи. В края на май догодина е планирано първото издание на пешеходния преход по частта от Констанца до Резово, организиран от сдружение „Черноморски път“.
В момента от сдружението проучват плановете на черноморските общинни за развитие на велосипедна инфраструктура, за да базират на тях велосипедния вариант на пътя. През следващата година предстои съгласуване с тях, за да няма изненади като прекъсването му заради инвестиционни намерения, например. След одобрение от Европейската федерация по пешеходен туризъм ще започне и маркирането на маршрута.
В началото на тази година сдружението провежда среща с представители на общините Каварна, Шабла и Балчик. Освен концепцията, на нея е представена и възможността за финансиране на велосипедна инфраструктура по програмата „ИНТЕРЕГ VI-А“. По нея може да кандидатстват общините за изграждане на част от маршрута – от Констанца до Балчик, както и двете отсечки, които свързват Силистра-Добрич-Балчик и Силистра-Добрич-Генерал Тошево-Дуранкулак.
„Черноморският път“ ще има по-скоро туристическа функция. Идеята е покрай него да бъде изградена и велосипедна инфраструктура, като беседки, кули за наблюдение на птици, чешми, система от вендинг машини, химически тоалетни, станции за ремонт и зареждане на велосипеди.
Преди маркирането му, от сдружение „Черноморски път“ планират създаването на информационна платформа и мобилно приложение, които да служат за навигация, представяне на фирми и места за закупуване на билети за автобусен, жп и воден транспорт, помощ при избор на резервация на места за нощувка чрез подбор на т.нар. „bike-friendly“ локации, информация за полезна за туристите инфраструктура, като водни източници, беседки, наблюдателни кули, сервизи и магазини за велосипедна, спортна и туристическа екипировка и др. В момента велосипедните и пешеходните GPS тракове на „Черноморски път“ са качени в 9 от най-популярните платформи за споделяне на GPS тракове за пешеходен и велосипеден туризъм. Има и карта в Google Maps, която може всеки да ползва за навигация. Тя съдържа информация за пешеходния и велосипеден маршрут в България, Румъния и Турция, алтернативни пътеки и туристическа инфраструктура.
Реализацията на инициативата „Черноморски път“ дължим на шепа ентусиасти, запалени велосипедисти и активни граждани, които работят за идеята на доброволни начала. Реализацията на инициативата „Черноморски път“ дължим на шепа ентусиасти, запалени велосипедисти и активни граждани, които работят за идеята на доброволни начала. За изграждането на велосипедната инфраструктура общините могат да кандидатстват по различни програми като „Интеррег Дунав“ и „Интеррег Черноморски басейн“, „Интеррег България-Румъния“, „Интеррег Турция-България“, по TEN-T. Местните власти имат възможност да реализират проекти за туристическа инфраструктура или транспортните връзки между съответните държави. Освен устойчивите, като пешеходни и велосипедни, могат да развиват воден, жп, автобусен транспорт, включително и чрез мултимодалност. Топката е в техните ръце.
Утопията „Национален велосипеден план“
От 2022 г. у нас има публикуван проект за Национален велосипеден план. Три години по-късно той все още не е приет. В него е планирано по протежението на асфалтовите пътища път или встрани от тях, да бъдат изградени велосипедни алеи или велосипедни пътеки от ситен чакъл. Комбинирането на националните велосипедни маршрути и на „Черноморския път“ ще даде възможност за придвижване на различен тип велосипедисти в страната, смята Бойко Стоянов от сдружение „Черноморски път“. Населените места, които са по протежение на двата маршрута, ще имат достъпност и по два варианта – покрай асфалтовия път, когато един ден бъде реализиран националния велосипеден план, и по пътеки с чакъл близо до морския бряг. За сега обаче приемането и най-вече реализацията на Националния велосипеден план остава в неясното бъдеще.
