Снимка: Зарко Маринов
Дело за един квадратен метър земя в покрайнините на Смолян (кв. Горна Влахово) стигна до Окръжния съд по жалба на Людмила и Юлияна Петкови от ул. „Цар Симеон“ 12. Те и възрастните им родители, Кина и Чавдар Петкови, и двамата с втора група инвалидност, загубиха на първа инстанция битката със съседа си Светослав Пинтев, който стана съсобственик на входа към дома им след продажба на девет квадрата уличен терен от Община Смолян. Семейството е осъдено да заплати над 2 хил. лв. разноски и да премахне портата и лозата пред къщата си.
Началото: Общината продава част от улица
На 30 април 2020 г. кметът Николай Мелемов внася в Общинския съвет докладна записка, в която пише: „Със заявление от 07.02.2020 г. Светослав Сергеев Пинтев е поискал закупуване на реална част от поземлен имот 67653.927.235 – улица, за уедряване на имота си.“ И предлага девет квадратни метра от улицата да се преобразуват в частна общинска собственост „поради отпаднало предназначение“, както и да му разрешат да ги продаде за 144 лв.
Никой не пита кмета как и защо теренът е престанал да бъде улица. Без дебат съветниците приемат с пълно единодушие предложеното Решение № 190.
Според Закона за общинската собственост (чл. 3, ал. 2 и чл. 7, ал. 1), улиците са публична общинска собственост и не могат да бъдат продавани. Промяна на предназначението им може да стане само след влизане в сила на Подробен устройствен план (ПУП), доказващ, че теренът вече не служи за обществено ползване. В случая и кметът, и Общинският съвет са действали отзад напред – първо решават, че е „отпаднало предназначението“, а после одобряват нов ПУП. В предложението на кмета Мелемов няма мотиви, нито протокол или експертно становище, удостоверяващи, че тази част от улицата е станала излишна. Липсва и основание за „деактуване“ от публична в частна собственост.
Така и кметът (или негови служители, които са го подвели), и Общинският съвет злоупотребяват с чл. 15, ал. 3 и 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Тази разпоредба допуска прехвърляне на общински терен само когато е необходимо за уреждане на граници между два съседни имота и когато това е единственото технически възможно решение. В случая няма данни за подобна необходимост, а за изкуствено разширяване на частен имот за сметка на улица – неправомерно използване на закона като прикрит способ за приватизация.
Нарушенията не спират дотук
Петкови, на които Общинският съвет отнема входа към къщата им, за да го продаде, не са уведомени за изменението на ПУП-а. Това признава и местната администрация. В писмен отговор до регионалния вестник „Отзвук“ от пресцентъра на Община Смолян заявяват: „Обявяването на изменението на ПУП до заинтересованите страни е писмено и всички заинтересовани лица по извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти са били уведомени. Към момента на обявяване на ПУП Юлияна и Людмила Петкови не са били вписани като собственици в кадастралния регистър.“
Юристи, до които се допитахме, смятат, че в случая е налице пропуск, противоречащ на духа на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, който предвижда уведомяване на всички собственици на съседни имоти, когато се засяга достъпът им, независимо от техническите несъответствия в кадастралния регистър.
Районният съд: формализъм без правосъдие
През 2024 г. Светослав Пинтев завежда дело срещу Людмила и Юлияна Петкови, твърдейки, че част от закупената площ – един квадратен метър – се владее без правно основание от тях. Той предявява два иска: по чл. 108 ЗС (ревандикационен, за предаване на владението) и по чл. 109 ЗС (негаторен, за премахване на ограда, врата и асмалък).
След близо година производство Районният съд в Смолян приема, че купувачът е доказал правото си на собственост единствено с договора за покупко-продажба, сключен с Общината. В решението, постановено през юни 2025 г., съдът записва: „Осъжда Людмила Петкова и Юлияна Петкова да предадат на Светослав Пинтев владението върху реална част с площ от 1 кв. м., находяща се между двата съседни имота, и да премахнат за своя сметка поставените ограда, порта и колове от асма.“
Магистратите приемат, че оградата на Петкови навлиза с около метър в съседния имот. Възраженията им за грешка в кадастралната карта, за давностно владение и за липса на доказателства, че постройките пречат на ползването, остават без внимание.
Съдът подхожда формално и не коментира факта, че Община Смолян е продала публичен уличен терен, който по закон е неотчуждаем, нито възражението, че този имот се владее от семейство Петкови по давност от десетилетия. Игнорирани са и материалните белези на владение – ограда, порта и асмалък, съществуващи преди кадастралното заснемане и включени в границите на имота според кадастралната карта. Така магистратите приемат за безспорна собствеността на купувача само въз основа на договора с Общината, без да провери дали самата продажба е законна и дали кметът изобщо е имал право да прехвърля този терен.
Отговори без отговорност
Отговорите на Община Смолян до „Отзвук“ звучат като от учебник по административна студенина – без грам човешко отношение и без капка самокритичност. На въпроса защо действията ѝ са довели до съдебен спор между съседи за 1 кв. м., сред които и възрастни хора с инвалидност, местната власт не търси отговорност, нито дори обяснение, а се скрива зад фразата: „Споровете за собственост се решават по съдебен ред, а не по административен.“
Формално вярно, но по същество – институционална безотговорност. Общината мълчаливо признава, че е създала проблема, но отказва да го види като свой.
Още по-безчувствен е вторият отговор: „Достъпът до УПИ е осигурен чрез улична регулация, а достъпът до жилищната сграда е ангажимент на собствениците.“
Казано иначе – ние продадохме улицата, а вие сами се оправяйте как ще влизате у дома си. Тази бюрократична формулировка подменя смисъла на публичната власт – да пази общия интерес и човешкото достойнство. В крайна сметка отговорите на Община Смолян не просто не изясняват позицията ѝ – те я разобличават. Зад хладните фрази личи институция, която вместо да служи на хората, ги оставя сами срещу последиците от собствените ѝ решения.
Приватизация по член 15 – никой не е защитен
Случаят в Смолян показва как чл. 15 от ЗУТ, създаден да урежда граници между имоти, може лесно да се превърне в инструмент за придобиване на имоти чрез общинските администрации. Продажбата на девет квадрата улица за 144 лева не е административна грешка, а пример как законов механизъм може да бъде използван като врата за приватизация, прикрита зад „законови“ процедури. Докато подобни практики съществуват, никой гражданин не е защитен от опасността улицата пред дома му да се окаже чужд имот.
Хронология на казуса
07.02.2020 г. – Светослав Пинтев подава заявление до Община Смолян за закупуване на 9 кв. м. от уличен терен с идентификатор 67653.927.235 в кв. Устово, „за уедряване на имота си“.
30.04.2020 г. – Кметът Николай Мелемов внася докладна записка в Общинския съвет; с Решение № 190 деветте квадрата се „обявяват от публична в частна общинска собственост“ и се разрешава продажбата им за 144 лв.
13.04.2020 г. – Със Заповед № УТ-048/13.07.2020 г. Община Смолян одобрява изменение на ПУП, с което част от улицата се включва към имота на Светослав Пинтев. Съседите Людмила и Юлияна Петкови не са уведомени за процедурата
2024 г. – Светослав Пинтев завежда дело срещу Петкови по чл. 108 и чл. 109 от Закона за собствеността.
Юни 2025 г. – Районният съд – Смолян осъжда Петкови да предадат владението върху 1 кв. м. и да премахнат портата и асмата; присъжда им 2010 лв. разноски.
31.10.2025 г. – В писмен отговор до „Отзвук“ Община Смолян заявява, че „имоти, представляващи улица, не се актуват; те са публична общинска собственост“ – изречение в противоречие с Решение № 190, с което деветте квадрата са обявени за частна общинска собственост.
Ноември 2025 г. – Решението на Районния съд е обжалвано пред Окръжния съд – Смолян. Делото е висящо.
