Административният съд в Габрово задължи Община Севлиево да се произнесе по отказана през април т.г. информация за критериите, по който е избрала външна PR агенция, както и да отговори на въпроса какъв е размерът на плащанията от бюджета към същата агенция. Делото се проточи половин година – време, през което адвокатите, наети от местната администрация, пледираха, че информацията, която „За истината“ търси, не съществува.
В края на април т.г. „За истината“ поиска от Община Севлиево информация по реда на Закона за достъп до обществена информация за взаимоотношенията й с дружеството „Пи Ар България“ – агенцията, от чието име медиите получаваха съобщения за работата й. Всички те бяха подписани с името Анелия Скримова, а имейлът и телефона, посочени за връзка, бяха на „Пи Ар България“, се виждаше от справка в сайта prinbulgaria.com, който съдържа данни за PR агенциите в България. Самата Скримова лично присъстваше на някои от органзираните събития.
Четири въпроса, половин отговор
В заявлението за достъп до информация, което „За истината“ изпрати, бяха зададени конкретни въпроси: на какво основание столичната агенция работи с Община Севлиево, как и по какви критерии е избрана, има ли действащ договор между администрацията и „Пи Ар България“? Поискана бе и справка за размера на плащанията от бюджета към агенцията от датата на тяхното възникване.
„Няма действащ договор между Общината и „Пи Ар България“ бе единственото, за което бе предоставена информация. При това става дума по-скоро за привидна информация, твърде лаконична и неясна. От това изречение не се разбира имало ли е във времето договор за външни PR услуги и ако да кога е изтекъл.
„Тъй като прессъобщенията от Община Севлиево, подписани с „PR България“, са факт, в още по-голяма сила Общината дължи обяснение на какво основание агенцията е изпращала съобщения от нейно име, как и въз основа на какво е плащано за тези услуги, както и колко е платено“, написа „За истината“ в жалба до съда. А че плащания е имало, няма как да се отрече. В противен случай справката, която бе поискана, щеше да бъде отказана с обяснението, че не са извършвани плащания. В случая бяхме препратени към годишните финасови отчети, които са публични.
Илюстрация: „За истината“
Една никому ненужна експертиза
Докато Община Севлиево твърдеше, че информация за изплатеното към частната PR агенция може да се извлече от публичните финансови отчети, наетите адвокати поискаха от съда да допусне изготвянето на счетоводна експертиза, тъй като нямало „материален носител на информацията, която се иска“. Освен това от защитниците на Ощина Севлиево бе поискано „след като вещо лице е прегледало публикувания отчет, както и този за 2017-2018 година, да даде отговор може ли да бъде установено от тези материални носители какъв е общият размер на плащанията към „PR Bulgaria” за цялата 2017 г. и за изтеклия период от 2018 г.“.
С това адвокатите на Общината признаха, че плащанията към агенцията не могат да се извлекат от публикуваните отчети, същото установи и експертизата, за която севлиевските данъкоплатци ще бъдат задължени със съдебни такси. Отделно са адвокатските хонорари, тъй като за делата по ЗДОИ администрацията в Севлиево не ползва щатните си юристи.
Илюстрация: „За истината“
Надделяващ обществен интерес
„Когато е налице надделяващ обществен интерес за органа е налице задължение да предостави исканата информация“, пише в решението на съда. А надделяващ обществен интерес съществува, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно и общинско имущество, незаконосъобразни или нецелесъобразни действия на администрациите, както и повишаване прозрачността и отчетността на институциите. Със справката за направени плащания към PR агенцията „За истината“ „не търси конкретен документ, нито анализ на данни, а систематизирането им в писмен вид по отношение на конкретен субект“, отчита съдът, като подчертава, че информацията е дължима независимо дали се иска конкретен материален носител или се иска описателно самата информация. С това съдът смята, че ако липсва материален носител на информацията, може да се намери друга възможност тя да бъде предоставена „за да се реализира максимално правото на достъп“ до нея.
С това един половингодишен казус приключи на първа инстанция. Решението на Административен съд в Габрово подлежи на обжалване.
Съдебното дело бе решено в полза на „За истината“ с подкрепата на правния екип на „Програма Достъп До Информация“.
