Снимки: Дияна Желязкова
Какво се случва в Лудогорието, доскорошната крепост на ДПС, след откритата война между почетния председател на партията Ахмед Доган и санкционирания по глобалния закон „Магнитски“ Делян Пеевски? Реален ли е страхът на хората, реално ли е „мачкането на другите“, за което говори Доган през последните дни и посочи шуменската община Каолиново като място, в което „наши кметове репресират наши хора“? „За истината“ потърси отговори на всички тези въпроси.
В центъра на каолиновското село Пристое са седнали на кафе Зикри Солак и адаша му Зикри Зикри.
Селският площад е почти пуст, а малцината местни, които доскоро са си приказвали пред магазините, изчезват при появата на журналист. Двамата Зикри обаче не се притесняват да говорят, даже убеждават целия персонал на местния магазин да позира за снимки.
На отсрещния ъгъл има друг магазин, с други маси за кафе, но там е „лагерът на Пеевски“. А 64-годишният Зикри Солак е „стар доганист“ и дори държи да се знае. Макар че на последните 3-4 поредни избори не е гласувал. „Нещо не ми харесваха действията „горе“ /в ДПС/, но сега 100% излизам да гласувам! За Доган, естествено!“, казва Солак с категоричен тон. Съименикът му Зикри Зикри е с 20 години по-млад и твърчи, че също е „доганист“.
И двамата са преживели кошмара на възродителния процес, когато в началото на 80-те години на миналия век комунистическата диктатура смени насилствено имената на българските турци и помаци. Не са забравили нищо от трагичните събития тогава и предупреждават политиците да не се заиграват отново със съдбите им. Притесняват се, защото около тях пак има и страх, и натиск.
Зикри Солак е бил на 28, а Зикри Зикри само на 10 години, когато през 1989 г. тръгват с колоните изселници към турската граница (виж линка по-горе). „Младо семейство с четирима стари хора – моите и на жена ми родителите, тръгнахме за друга държава без нищо. Разпродадохме всичко на безценица, бях занулен тотално! И физически, и психически, и финансово!“, казва Зикри Солак.
След три месеца в Турция са принудени да се върнат обратно, защото се ражда първото му дете.
„И пак започнах от нулата. Добре че поне къщата ми беше останала, защото нямаше кой да я купи. Ама си намерихме къщите обрани до шушка, даже старите печки и лампите бяха изнесени. Затова не искам да изживея още един път такова изселване!“, твърди Солак.
И посочва с ръка към края на селото: „Ей там, на влизане в Пристое има една паметна плоча, да напомня откъде е тръгнал протестът. Преди 35 години хората оттук тръгнаха да си търсят правата и свободата! Не искам да я изживея още един път онази 89-та!“, повтаря 64-годишният мъж.
Каолиновското село Пристое е емблематично място за българските турци. През май 1989 г. тук започва първата организирана протестна демонстрация срещу насилствената смяна на имената. Затова Пристое е един от центровете на честванията, които ДПС всяка година организира в памет на т.нар. майски събития, а по традиция в селото идваше цялото ръководство на ДПС, начело с почетния председател Ахмед Доган.
Сега обаче община
Каолиново е „на Пеевски“
Общинският кмет Нида Ахмедов първи от управленските кадри на ДПС в Шуменска област мина в лагера на Делян Пеевски и сега е неговото „острие“ в региона. Нида Ахмедов е шести мандат кмет от ДПС и е несменяема на Каолиново още от 2003 г. Тогава тя стана кмет с благословията на Ахмед Доган, който лично одобряваше кадрите на ДПС по места. След разрива в партията обаче кметът на Каолиново открито застана на страната на Делян Пеевски.
По същото време членовете на ДПС в общината овладяха областния партиен съвет, след като от поста й беше отстранена вярната на Доган дългогодишна председателка на ДПС-Шумен Айсел Руфат. През юли, когато всички общински организации на ДПС в Шуменско декларираха подкрепа за Доган, областният съвет на партията се обяви в подкрепа на близкия до Пеевски шуменски депутат Хамид Хамид. И макар че позицията на областното ръководство предизвика гнева на редовите депесари, още тогава се разбра колко е важно кой „държи върхушката“.
Три месеца по-късно в лагера на Пеевски са минали всички общински кметове на ДПС от Шуменска област – на Венец, Върбица, Никола Козлево и Каолиново, които от десетилетия са крепости на движението.
„Минават (в другия лагер) под натиск“, убедени са редовите членове и поддръжници на партията. „Венец е под голям натиск, Върбица е под много голям натиск, заплашвали кметовете заради бизнесите им“, казва Зикри Солак и припомня как неотдовно бе арестуван кмета на община Минерални бани. А шуменските кметове на ДПС имат зад гърба си поне по 4-5 мандата и „все ще се намери за какво да ги обвинят“, ако не са с Пеевски, убедени са двамата Зикри. Изключение прави кметът на Никола Козлево Ибрахим Исмаил, който беше избран миналата есен и още няма натрупан „лош“ багаж, но пък там се даваха много пари на изборите и сега тези пари трябва да се връщат“, казва Солак. Хората от с. Вълнари разправяха, че там гласът е стигнал 250-300 лева“.
И сега на изборите кметовете ще натискат всичко надолу, прогнозират двамата Зикри. „Щом общината е за Пеевски, най-вероятно ще натискат целия държавен апарат и общинските служби. Не случайно Каолиново няколко пъти се споменава на пресконференциите на Доган като пример за натиск. Но това е било и ще продължава да бъде в цяла България“, казва Зикри Зикри.
„Но въпреки натиска, Доган ще ги бие“, с категоричен тон казва 64-годишният Солак. Иначе ще има гласове и за двамата /Доган и Пеевски/, но по-възрастният от двамата не вярва, че в Лудогорието „„Новото начало“ ще бие Доган“.
„Бе какво ново начало! Нида /Ахмедов/ досега 20 години беше кмет на Доган, сега ново начало! На последното събрание обещавал, че щял да ни построи църква в Пристое. То ние тук нямаме християни, ама църква щял да ни прави, даже намерил общинско място“, смее се Зикри Солак. „Като ония стадиони за милиони, дето ги построиха в села с 30-40 жители“, допълва адашът му.
„Иначе хората на Пеевски са по-гръмогласни, повече приказват, но аз чувам встрани какво става. Един действащ кмет баща му го предупредил да не иска насила гласове за Пеевски. Ама натискат ме, обяснявал синът. Като те натискат, ще напуснеш, но няма да се излагаш и да караш хората насила да гласуват, тропнал бащата. На една кметица пък мъжът й се тюхкал как да натискат хората за Пеевски. Досега, викал, 30 години агитирахме за Доган, ако не беше Доган, още щяхме да сме в калта, сега как да им говорим против Доган“, казва Солак. И накрая тегли чертата: „По мое лично мнение, да предадеш Доган, това е предателство на идеите, които си защитавал 35 години. А веднъж предадеш ли си идеите, утре можеш да предадеш всичко. Така че не вярвам да бият Доган! Нищо, че общината е за Пеевски“.
„Колкото и да са велики, най-великият тук е гласоподавателят“,
съгласява се Зикри Зикри. И коментира: „Общинският кмет какво е направил, че да вървим след него? Тук да има някакви фабрики, някакви работни места? Няма нищо! Ние тук се занимаваме със земя, но каквото произведем, ни го вземат на безценица. От 35 години не можаха да я оправят тази малка държава!“
„Наклона“, който ще даде кметът
Пред съседния магазин, в „лагера на Пеевски“, седят собственикът на магазина Ахмед Титов и безработният Ерджан Мехмед. На въпроса кого ще подкрепят на изборите, Мехмед отговаря: „Зависи от наклона“. „А кой дава наклона?“. „Ами общинският кмет“, казва директно мъжът.
„Щом са доволни от общинския кмет, хората ще го подкрепят“, обясняват двамата мъже. Те не намират никакъв проблем в „дребната“ подробност, че това са парламентарни, а не кметски избори. „Аз гласувам за Нида Ахмедов, значи съм за Пеевски. Щот кметът е казал, и аз съм там“, каза Ерджан Мехмед. На въпроса какво е направил Пеевски за селото, Мехмед отговаря: „Не че е направил нещо, ама аз съм за кмета. Мен депутатите много не ме интересуват. Каквото каже кметът, защото аз си върша работата с общината. Ако имам работа с общината, отивам там, не ходя в София“, заявяват откровено двамата събеседници. „Ние сме за общинския кмет, защото той ни помага, той ни съдейства за всяко нещо. В София големите да се оправят, ние гледаме тук да ни е спокойно“, обяснява собственикът на магазина. И припомня поговорката, че „когато атовете се ритат, магаретата трябва да стоят настрани“.
На въпроса кои са „местните дерибеи“, с които ще се бори „ДПС Ново начало“, симпатизантите на Пеевски казват в един глас: „При нас няма дерибеи! Но и инвеститори няма, това е лошото“. Но оправдават кмета и казват, че инвеститорите ги няма защото били далече от града.
„Нашата работна ръка с автобусите ходят в Шумен да работят, а през септември цялото село е на гроздобер във Франция. И земеделие, и тютюн, туй е икономиката“, обясняват мъжете. Те обаче отричат, че хората могат да бъдат натискани заради работните им места. „Навремето ни заплашваха, но сега работа има навсякъде. Като не му харесва на някой, взема си багажа и заминава. Хората вече видяха свят и не ги е страх, особено младите!“
Половин час по-късно в селото влиза автобус с надут клаксон. Връща се първата група от Франция и площадът започва да се пълни с хора и куфари. „Сега ще се върнат 25-30 автобуса. Смятай колко души се изнасят, пътуват по 5 дни до Франция и обратно, за да изкарат някой лев. От години ходят да берат грозде, като изкарат по 1000 – 1200 евро за зимата, и се прибират. За ей тези пари ходят да се блъскат хората в кал, в дъжд“, коментира доганистът Зикри Солак.
Според Тома Малев, който отдавна живее в Англия, положението на изборите ще е „фифти-фифти“. „Сутрин като се съберат тук на кафе, хората коментират за политиката и повечето говорят за Пеевски. От него чакат нещо, да се оправят някои работи, казва Малев. Икономиката да се оправи. Досега опитаха и Доган, и Борисов, сега чакат от Пеевски. Ама хората на Доган си мълчат повече“.
Според Малев, от разцеплението в ДПС печели само Бойко Борисов. „Щото нещо като се дели на две, какво става? По-малко става!, казва той. До онзи ден на Пеевски тук не му бяха чували името. И аз отскоро го чувам от новините, и не знам как изведнъж депесарите зарязаха Доган. Затова мисля, че е някаква политика. Те са се разбрали горе, и Пеевски, и Доган играят за Бойко. И хората тук си мислят, че това е театър“, коментира Малев.
Активист на ДПС в Каолиново, останал лоялен на Доган, признава, че заради разцеплението в партията сред хората се е върнал страхът. „И даже не от Пеевски, а от местния кмет. Съвсем реален си е страхът. Защото хората не искат да имат проблеми с кмета, все за нещо ще отидат до общината и ги е страх от местните управници. Обикновените избиратели са настроени за Доган, но кметовете държат властовите механизми, казва той. Страхът ще отмине към края на кампанията, а хората знаят за кого да гласуват“.
„Пари и закони за хората“
В съседната община Венец „оперативката“ традиционно е пред кметството. На обичайното място на каменния парапет пият кафе двама мъже, които се оказват от групата на негласуващите. Ердинч Бейтула от с. Климент и Джевдет Юсуф се заричат, че няма да гласуват нито за Доган, нито за Пеевски, макар че са депесари.
„От миналата година спрях да гласувам, защото ни ми харесва тяхната политика, нито на Доган, нито на Пеевски“, казва откровено Ердинч Бейтула. Казва, че не гледа новини, „ама са много крадливи всичките, затуй не ги харесвам. Мен не ме бърка, ама за младите ме е яд, дето бягат по света“, обяснява мъжът. И се ядосва на политиците, че „от 30 години закони в България няма, това не е демокрация, това е бандитизъм“.
Ердинч се занимава със земеделие и животновъдство, гледа около 30 крави и телета и както казва, от 4 ч. сутринта е в оборите. „Но в България трудът и земята нищо не дават! За 30 ст. хората си дадоха житото, млякото ми го изкупуват по 75 ст. за литър, а толкова струва половин бутилка вода!, възмущава се Бейтулла. Затова отсега нататък отказвам да гласувам!“.
Но на въпроса каква е вината на ДПС, той все пак си защитава партията: „Тя партията не е виновна, виновни са тези вътре, дето я ръководят!“. На въпроса на кого е сега ДПС, двамата мъже отговарят като повечето хора в Лудогорието:
„ДПС е на Доган, той я създаде. Но зад Пеевски има яки гърбове, иначе няма как да стане. Не може заводи да вземеш, партия да вземеш, цялата държава да вземеш, ако нямаш гръб“, убедени са мъжете във Венец.
Това е съотношението на „силите“ в Лудогорието на старта на предизборната кампания. Ахмед Доган има тиха подкрепа на редовите депесари, а Пеевски – гласовито присъствие сред местните управници. Около двата лагера се увеличава броят на колебаещите се. Всички обаче са единодушни: „Натискът за гласовете сега започва!“
Тази статия е създадена с финансовата подкрепа на Националната фондация за демокрация (NED), посветена на развитието и укрепването на демократичните институции по света.
