Съветът на Европа: В България има проблеми с расизма, домашното насилие и свободата на медиите

Архивна снимка от 21 януари 2011г. – колиби, в които са намерили убежище роми, след разрушаването на прословутия бл.№20 в циганската махала на Ямбол. В него по неофициални данни на общинската администрация живееха над 2 хил. души.
Снимка: „За истината“

В България има нужда от политическа и културна промяна в отношението към малцинствените групи, както и от засилена правна защита от дискриминация и престъпления от омраза. В страната се отчитат и високи равнища на насилие срещу жени и домашно насилие. Това са част от констатациите в доклада за България на комисаря по правата на човека към Съвета на Европа Дуня Миятович.

В доклада си комисарят акцентира върху расизма, нетолерантността и дискриминацията, насилието над жени и домашното насилие, както и върху свободата на медиите.

Дуня Миятович и нейният екип са посетили България между 25 и 29 ноември 2019 г., и са провели срещи с българските власти, омбудсмана, председателя и членове на Комисията за защита от дискриминация, журналисти, правозащитници и други представители на гражданското общество.

Расизъм, нетолерантност и дискриминация

В доклада си Миятович с тревога отбелязва „ширещата се нетолерантност, демонстрирана срещу малцинствени групи в България, засягаща особено ромите; мюсюлманите; мигрантите и лицата, търсещи убежище; лицата, самоопределящи се като етнически македонци; и лесбийките, гейовете, бисексуалните, транс и интерсексуалните (ЛГБТИ) хора“.

Комисарят изразява възмущението си и конкретно по отношение на положението на ромите, принудени да напуснат жилищата си вследствие на протестни демонстрации срещу техните общности в няколко населени места, включително Войводиново.

Изразена е и загриженост във връзка с увеличаването на екстремистките проявления като оскверняването на мемориали на Холокоста, расистки лозунги и поздрави, изпълнявани от българските футболни запалянковци и други. Като добра стъпка се счита наложената забрана за провеждането на „Луков марш“ в София.

Дуня Миятович смята, че има нужда от политическа и културна промяна в отношението и образа на малцинствените групи в България, както и от засилена правна защита от дискриминация и престъпления, мотивирани от омраза или предразсъдък. 

Комисарят призовава властите да реагират енергично на проявленията на език на омразата, включително от страна на високопоставени политици.

Насилие над жени и домашно насилие

В България няма механизъм за „системно събиране на данни за насилие над жени и домашно насилие, което затруднява установяването на специфичните белези на тези явления“, посочва в доклада си европейският комисар по правата на човека към Съвета на Европа.

Комисар Миятович изразява загриженост от факта, че дебатите около Истанбулската конвенция са ескалирали до тревожни тенденции, представляващи сериозна заплаха за правата на жените, децата и ЛГБТИ хората.

„Продължаващите атаки срещу НПО, оттеглянето от страна на правителството на Стратегията за закрила на детето и отлагането на влизането в сила на новия Закон за социалните услуги са сред най-печалните примери на тези тенденции“, посочва европейският комисар. Според нея, властите трябва да променят курса си. Те трябва да се борят с вредните наративи, да подобрят законодателството и да повишат осведомеността на обществото относно нуждата от по-голяма закрила на жертвите на насилие срещу жени и домашно насилие.

„Особено внимание следва да се обърне на насърчаването на равенството между жените и мъжете“, счита Дуня Миятович.

Друг проблем, посочен в доклада, е, че услугите за жертви на домашно насилие са недостатъчни и не покриват адекватно всички региони в България. Комисарят призовава властите да увеличат броя на кризисните центрове и на другите социални услуги, необходими за жертвите на домашно насилие. Тя препоръчва и набор от мерки, които да подпомогнат усилията на властите в борбата им срещу насилието над жени и домашното насилие: „Необходими са по-силна подкрепа за НПО и правозащитниците, работещи в тази сфера, и системно събиране на данни за всички форми на насилие срещу жени, основано на пола. Властите трябва да наложат възпиращи санкции на извършителите, да гарантират на жертвите достъп до безплатна правна помощ и лесно достъпни мерки за закрила, както и да им предоставят ефективни правни средства за защита.“

Свободата на медиите

В доклада си комисар Миятович отбелязва продължаващото влошаване на свободата на медиите в България. Непрозрачната собственост върху медиите, тормозът на журналисти и използването на съдебни дела за клевета са хронични проблеми, посочва тя. В допълнение, политическото влияние върху медиите много сериозно подрива доверието в пресата.

Комисарят акцентира върху това, че гражданите се нуждаят от свободна, разследваща и независима преса, за да могат да участват активно в демократичната тъкан на обществото.

Комисарят призовава българските власти да отменят наказателно-правните разпоредби относно клеветата и да налагат в такива случаи единствено строго пропорционални гражданскоправни санкции. Те следва да дадат ясен сигнал, че заплахите и посегателствата срещу журналисти са неприемливи и няма да останат безнаказани.

Накрая, властите се насърчават да предприемат мерки за подпомагане на по-добра професионална защита и условия на работа за журналистите. Нормативната уредба относно състава и мандата на Съвета за електронни медии следва да бъде усъвършенствана с цел гарантиране на неговата независимост и ефективност, посочва още комисарят по правата на човека към Съвета на Европа Дуня Миятович.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам