BG | EN

Страхът, ромите, активността – кой ще реши изборите в Старозагорско

Снимка: Andreas Breitling from Pixabay

Местните избори в Старозагорски регион, особено в областния център и двете южни общини – Раднево и Гълъбово, безспорно ще минат под знака на протестите срещу поетапното закриване на двете държавни дружества в източномаришкия басейн –Мини „Марица изток“ и ТЕЦ „Марица изток 2“ .

Затова кандидатите за кметове наддават в обещанията си да ги запазят, както и работните места в тях. Популизмът е стигнал такива граници, че един от кандидатите за кмет на Стара Загора е бил забелязан заедно с депутат от неговата партия в лагера на протестиращите на автомагистрала „Тракия“ още в първите дни на блокадата.

Друг в ефира на една от националните телевизии непрекъснато обръщаше разговора от всяка друга тема към тази за бъдещето на енергийния комплекс „Марица изток“, превръщайки я в „съдбовна“ за всичките 140 хиляди жители на община Стара Загора.

За един проблем, обаче, който наистина засяга всички хора от региона – екологичният в кампанията дори не се отваря дума или в най-добрия случай се споменава с „половин уста“.  

Кой се включва в надпреварата за Стара Загора?

Колкото и да се оплакват, че да се управлява една община е трудно, всички досегашни кметове в областта се кандидатират отново за поста с изключение на Николай Кънев от Гурково, който се оттегли от надпреварата по собствено желание.

Кметът на Стара Загора Живко Тодоров искаше да се оттегли след три мандата и да остави спорното си наследство на друг, но явно не успя. Още през зимата на тази година Бойко Борисов заяви при едно от посещенията си в града, че Живко Тодоров ще е кандидатът на ГЕРБ на местните избори. Служители от администрацията, обаче, говорят, че Тодоров отдавна управлява общината дистанционно, защото по-голямата част от времето прекарвал в столицата. Дали ще му се наложи да изкара още един мандат „с нежелание“, при това в сложната обстановка на преход към декарбонизация на индустрията в региона, ще стане ясно в деня на вота. Една агенция вече му предрече победа на първи тур, но това съвсем не е сигурно и изглежда по-скоро възможно при много ниска избирателна активност, каквато тя обичайно е в Стара Загора на местни избори.

Не бива да се подценява и фактът, че негативните нагласи към местната власт сред старозагорци през последната една година се увеличиха рязко, заради продължаващите ВиК ремонти, вечно разкопаните и затворени за движение улици, хаоса в организацията на движението и силно запрашения въздух.

Дали опонентите на досегашния кмет ще успеят да извадят дивиденти от тази ситуация и провала на общинската власт в нея, зависи от много фактори и най-вече от това дали ще направят публични факти за корупция и злоупотреби с публичен ресурс от бюджета и европейските програми.

Индексът на Местната система за почтеност в България на Асоциацията „Прозрачност без граници“ за тази година показва, че „най-съществени дефицити в работата на Живко Тодоров се установяват относно прозрачността при избора на външни изпълнители на проекти и дейности на общината, относно контрола върху доставчиците на публични услуги/изпълнение договори по проекти на общината, вкл. и обществените поръчки/, както и относно отчетността за постигнатите резултати по проектите“.

Срещу кмета на ГЕРБ се изправят двама от неговите съперници в предишни местни избори– Иван Върляков, издигнат от БСП и Димитър Чорбаджиев – кандидат на „Продължаваме промяната – Демократична България“. За кметския пост  се борят още Искра Михайлова – депутат от „Възраждане“, Мария Динева от Земеделски народен съюйз – председател на ОбС в този му мандат и Тихомир Тенев от „Има такъв народ“ – областен координатор на партията и депутат 45-то, 46-то и 47-то Народно събрание.

Това, че Тодоров е с няколко обиколки пред останалите кандидати в общината се дължи не само на факта, че той има зад гърба си натрупания опит от три мандата.

През тези години опозицията не атакуваше слабостите и пороците в управлението му или в най-добрия случай го правеше твърде плахо. В същото време овладяните местни медии не бяха коректив на неговото управление, защото Тодоров определяше еднолично сумите, които бяха плащани по договори за т.нар. „медийно партньорство“ от общенския бюджет.

Арсенаолът на Казанлък

Галина Стоянова – кметицата на Казанлък от ГЕРБ също се бори за четвърти мандат в съперничество с кандидатите на парламентарно представените партии (без ДПС) и на „Левицата“. Всеки, който се интересува какво се случва в коридорите на местната власт в града, ще ви каже, че нито едно важно решение в общината не може да мине без благословията на Николай Ибушев – изпълнителният директор на дружеството „Арсенал“ АД.

Той и синът му Христо Ибушев притежават и управляват най-големите военни заводи в България. Бащата е и общински съветник от групата на „Алтернативата за гражданите“, създадена от него, която в досегашния състав на Общинския съвет имаше 8 представители. В седмицата преди балотажа на местните избори през октомври 2011 г. държавата продаде златната си акция на мажоритарния собственик на „Арсенал“, а Галина Стоянова спечели кметския пост на втория тур.

Нейният успех на предстоящите избори очевидно отново ще зависи от корпоративния вот, ако Николай Ибушев не си е избрал друг фаворит сред опонентите на Стоянова.

В Гурково „решават“ ромите

Смяна на порочното управление в Гурково искат и управляващите, и опозиционните партии. Те участват с листи за общински съветници, но не издигат свои кандидати за кмет, а неофициално застават зад кандидатурата на Кънчо Папазов, който е и основният опонент на скандално известния кмет на общината Мариян Цонев.

На тези избори от него се отказа дори и ДПС, от чието име той спечели вота преди четири години. Това принуди Цонев да влезе в битката за властта в малкия подбалкански град от името на местна коалиция „Граждани за общината“, а ДПС издигна като свой кандидат казанлъшкия бизнесмен Пламен Георгиев, родствено свързан с Гурково.

Мариян Цонев беше разследван от прокуратурата за купуване на гласове на предишни избори без да се стигне до повдигане на обвинения, защото свидетели от ромските махали в Гурково, дали показания срещу него пред съдия, се отказаха от тях под очевиден натиск. Цонев проведе срещу тях наказателна акция като ги остави без вода в най-горещите летни месеци на годината. Хора, в това число и кметски наместник, купували в предизборни кампании гласове за ДПС, вече са направили признания пред разследващите органи. Дали обаче това ще спре схемите за купуване на вота съвсем не е сигурно, предвид манталитета и нагласите за гласуване в ромските махали.     

В Павел баня печели страхът

За втори кметски мандат в Павел баня се бори и Иса Бесоолу, който превърна общината в един от бастионите на ДПС.

В курортното селище през последното десетилетие се появиха множеството скъпи петзвездни СПА хотели, в някои от които собствениците им са правили опити за незаконни сондажи за минерална вода. За последния такъв случай в Районната прокуратура в Стара Загора има образувани няколко досъдебни производства, потвърдиха пред „За истината“ от ДАНС, която е участвала в специализираните акции в пет хотела в балнеоложкия курорт.

В една малка община едва ли нещо може да остане скрито от кмета, така че и опитите за кражба на минералната вода вероятно не са се случили без знанието на местната власт.

За феодалния стил на управление на Иса Бесоолу хората в Павел баня се страхуват да говорят.

И все пак някои дръзват да разкажат как се плаща за издаването на лични карти на роми, за да могат да гласуват за „правилния кандидат“ на предстоящите избори, как целият автопарк на общината зарежда в трите бензиностанции, собственост на дружества, свързани с кмета, как човек, отказал „честта“ да влезе в листата на ДПС, е бил заплашен, че брат му няма да стане зам. директор на училище и т.н. и т.н.

Срещу досегашния кмет се изправят двама представители на националистически партии – Максим Дренчев – кандидат на „Възраждане“ и Николай Марков, издигнат от ВМРО-Българско национално движение („Партия консервативна България“). Възможно ли е при целият властови ресурс, с който разполага, Бесоолу да бъде победен, ще покажат резултатите от вота. При спазване на закона шансове, макар и малки, все пак има, но без честна игра, това ще бъде мисия невъзможна.

Гълъбово – една малко, но богата община

Николай Тонев – кметът на Гълъбово е най-дълго управлявалият община в Старозагорска област и сега влиза в надпреварата за шести път, издигнат от БСДП.

През 2015 той бе кандидат на Български демократичен център-БДЦ, а през 2019 на местна коалиция между „Български социалдемократи“ и „Български демократичен център“.

Очевидно подкрепата на Ахмед Доган и на близкия до него бизнесмен Христо Ковачки не смущават Тонев, който се кани да започне 21-ва година, начело на местната власт в една малка но богата община, на чиято територия се намират централи от източномаришкия басейн.

Желаещите да се преборят с кмета на Гълъбово на местни избори винаги са били малцина, а тази година е дори само един – Георги Михайлов, издигнат от „ВМРО-Българско национално движение“. Същото е положението и в други общини, където кметовете са на ДПС.

Протестите на работниците от Мини „Марица изток“ и ТЕЦ „Марица изток 2“ съвсем неслучайно съвпаднаха с началото на предизборната кампания и превзеха напълно медийния интерес.

Ангажирани с охраната на протестите, полицаи и жандармерия сега нямаха време за респектиращи акции в ромските квартали и търговията с гласове вероятно там върви спокойно. Това чудесно устройва кандидатите, които се „борят“ за вота на гражданите на ръба на закона или директно го нарушават.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Още по темата

Най-четени новини

Още за новините