Страната на гъвкавите стандарти, тройните правила и безсмъртните веселяци

Снимка: Gerd Altmann от Pixabay

„За истината“ публикува мнение на Мария Касимова – Моасе от личния й профил във Фейсбук.

Имах час през електронния регистър за васинация в Софиямед на 25 март. В четвъртък срещу петък през нощта получих съобщение, че местят часа ми за 1 април на същото място. Понеже в този ден няма как да отида, отказах часа си в регистъра веднага, още вчера сутринта, въпреки че обясняваха как системата ще заработи от събота – съвсем чудесно си работеше! Започнах да търся нов час.

Целият календар светеше в червено за София за две седмици напред, така че не успях да си намеря час и се регистирах за ваксина в Самоков на 29.03. Днес от новините разбирам, че в София е пълно с ваксини и хората не се явяват в уречените си часове. Това на практика означава, че записалите се просто не са се отписали в регистъра, защото не им дреме.

Това е манталитет

– не отиваш и не се обаждаш, за да освободиш мястото за друг.

С манталитет ще обясня и абсолютния факт, че всички ресторанти тези вечери за пълни не 50, а 150%. Все едно за последно в тоя живот ще се ходи на ресторант.

На осми март не чух да е направена нито една полицейска проверка никъде, а ресторантите се пръскаха по шевовете от народ. Аз също бях в ресторант, мислейки, че съм щастливката от 50-те процента. А се оказах една от 100-те. Да кажа ли и

публичната тайна,

че и баровете работят и че полицията се прави, че не знае? Всяко такова заведение си има своя създадена и проиграна схема как да се крият посетители при евентуална проверка – коридори, мазета, тавани… Пък полицията очевидно знае точно докъде да влиза на проверки. Празен ли е салонът? Празен е! А тия чаши и чудесии наоколо откъде са? Еми… то така си беше! Това също е манталитет-

„какво ми пука за другите?!“

Днес на един паркинг срещнах моя приятелка. Баща й е с ковид в Пирогов. Ще ви спестя подробностите за кръженето от болница на болница и намирането на връзка накрая, за да го приемат, но това бяха едни десет минути от разговора. После видяла приетите пациенти – в коридорите на носилки. Изброила 29 човека. Една възрастна жена зъзнела – нямало одеала. Не, че е Пирогов – одеала за пациентите нямало и в Софиямед, частната клиника. Викам й, да кажат, бе – всеки ще измъкне по 1-2 одеала от къщи и ще ги занесе прани, че и дезинфекцирани! Не може хора с температури и едва дишащи да зъзнат. Никой нищо не е казал досега. Ясно ни е на всички, че

големият проблем у нас е болницата.

И не, защото няма специалисти, а защото няма достатъчно специалисти, няма система, няма достатъчно място и в резултат на всичко това спира да има и достатъчно добро отношение.На фона на тази картинка е чудесна новина, че България се готви да произведе своя ваксина! Сигурна съм, че ще е перфектна.

Премиерът го дадоха по телевизора от мястото на събитието. Говори. Държи в ръка една маска и я размахва. А нали мерките трябваше да се спазват от всички, стриктно. Страната на гъвкавите стандарти, тройните правила и безсмъртните веселяци.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам