Организирането на купен вот е проиграна схема с ясни правила. Единствено условие, за да сработи е тези, които плащат, да познават добре онези, на които купуват гласа.
Това разказва пред „За истината“ добре запознат с механизма на купения вот.
Организацията не е сложна и прилича на пирамида.
На върха е един единствен човек, който разполага с парите, но не оперира с тях. Човекът на върха казва на кого каква сума да се достави.
В една средно голяма община парите се разпределят обикновено на пет души. Всеки от тях трябва да гарантира по 150 гласа. Това са т.нар. стотници. От тези 150 всеки трябва да осигури по десет гласа. Те са т.нар. десятници.
На стотника се дават по 100 лв. на глас, но той не раздава цялата сума. Обикновено плаща по 70 лв. на дясятника. „Предвижда си загуба“, обяснява източникът на „За истината“, тъй като накрая трябва да отчете срещу брой гласове точна сума. Ако гласовете не излязат, трябва да връща от парите. Затова най-често дава по 40-50 лв. на десятника.
Сумата не е твърда и зависи от големината на семейството.
В големите фамилии, в които имащите право да гласуват са повече, сумата е една, в малките семейства – друга. На тези избори „цената“ е паднала до 30 лв. на глас, ако в семейство само двата имат право да гласуват.
Има един детайл. Често разплащането става след изборите, а преди тях парите само са обещани. С това купувачите държат в ръцете си платените избиратели.
Важно условие за крайния резултат е стотниците да познават онези, на които плащат. На 27 октомври на някои места схемата не е сработила точно по тази причина, обяснява източникът на „За истината“.
Тъй като част от стотниците, „наети“ в процеса, са били дълго време в чужбина, изгубили са контакти с местните хора или са доведени в една община от друга, разчитали само на честната дума на десятниците. Така
раздали парите, но след изборите се оказало, че гласовете не излизат.
Да познаваш „клиентите на вот“ се оказва от възлово значение. Във фамилиите, в които обикновено се пазаруват гласове, живеят повече хора, някои от тях с адресна регистрация в друга община. Те нямат право на глас там, където са им платили, но на десятника това не се казва, защото по-важно от това да си честен е да вземеш парите.
Така десятникът уговаря с едно семейство пет гласа, защото вижда, че там живеят петима с право на глас, но няма как да знае, че двама от тези пет имат адресна регистрация другаде.
Тогава някой трябва да връща пари, а това за купувачите на вот е най-неприятната част. Неприятна е и за купените избиратели, защото, както стана ясно в немалко случаи търговците се разплащат след изборите.
В цялата схема много важна подробност е контролът. Когато контролът върху гласуването е слаб, схемата също издиша. Тук отново излиза въпросът с познаването на местните хора, защото когато това е налице, може да се купят цели секционни комисии, обяснява източникът на „За истината“.
Купените членове на секционните комисии си затварят очите за някои действия на избирателите, които имат за цел да удостоверят за кого са гласували и да покажат на когото трябва. Същото правят и полицаите, твърди източникът.
На 27 октомври контролът на много места е издишал, казва нашият източник. Там, където парите били предварително раздадени „хора си ги прибраха и не отидаха да гласуват“, а „там, където бяха само обещани, сега се търси кой да ги изплати“.
