Снимка: Личен архив
Стивън Лондон е ветеран от войната в Афганистан, студент в Американския университет в Благоевград, преподавател по английски език и писател. Роден е в Мейсън, Мичиган – град в Съединените щати с 8000 жители. Майка му е социален работник в хоспис. Липсва му и прави така, че поне един път в годината да се връща при нея.
Фамилното име на Стивън няма нищо общо с това на Джек Лондон, но също като него
пише книги, обича приключенията
и е готов да се впусне в пътешествия по света. Затова не е случайно, че сега 33 годишният мъж не е в родната си Америка, а на хиляди километри от дома си – в Благоевград. „Този град ме призова да остана. Чувствам се щастлив тук и не смятам да го напускам”, казва той.
Стивън завършва две специалности в Американския университет в Благоевград – „Международни отношения и политика” и „Дипломация”. Той е ветеран от войната, след като 10 години служи в американската армия и участва в няколко международни мисии в Близкия Изток.
Да е войник за Стивън не е детска мечта.
Първо учил една година в колеж в Съединените щати, но усетил, че все още на този етап от живота си не е готов да се посвети на образованието. Младостта и страстта към неизвестното го накарали да напусне колежа и да се хване на работа за една година. Взема решение да се присъедини към армията, защото за него това е поредното истинско приключение. И се озовава в окото на бурята – на самата фронтова линия.
По време на мисия в Афганистан
Стивън е ранен, след като талибани атакуват американска база с ракети. Оцелява, но възстановяването е дълго и трудно. Разказва, че се е лекувал от раните си близо година. Този инцидент слага край на военната му авантюра.
„Много е трудно да се премине тънката червена линия и да отнемеш човешки живот, обяснява той. Но щом си войник, разбираш веднага, че този от другата страна има същото право. Това е един вид уважение между войниците, уважение между враговете. Китайският философ и пълководец Сун Дзъ казва: „Познавай врага си, познавай себе си”“.
Бившият войник, а сега студент в Благоевград твърди, че най-ценното признание за него, след участието му във военни мисии по света е
медалът „Пурпурно сърце”*.
„Медалите са нещо, което ти помага да запомниш къде си бил, какво си направил и преживял. Но по-важно от отличията е да извоюваш с поведението си уважението на останалите войници. Безценно е да получиш и уважението на врага“.
Когато приключил с армията, искал да продължи с образованието си. За пореден път в живота му на преден план излязло желанието да се впусне в приключение далеч от Америка. Искал да бъде в Европа, някъде, където никога не е бил. В един справочник намерил реклама на Американския университет в Благоевград. В началото дори не знаел, че такъв университет съществува.
„Сега обожавам Благоевград,
казва сега Стивън. Бих променил единствено бюрокрацията, но това не е проблем само за България. Пристигнах тук от Германия. Там хората ценят точността, а в България не е така. Отне ми известно време, че това е част от културата на хората тук. Сега и за мен това вече е нормално”, признава американецът, който не само учи, но и преподава английски език.
В Благоевград започва и довършва романа си, посветен на преживяванята и впечатленията му от военната кариера. „Често хората имат просто един учебник по история, казва той. Но войниците могат да споделят човешката страна, емоционалната страна на една война“.
Историята, която Стивън разказва в книгата си не е лична. Пише за групата войници, с които е служил. „Имаме фейсбук група с почти 400 души. Когато започнах книгата, имах само бегла идея. След две години стотици споделени истории ми помогнаха да я напиша“.
Войникът Стивън помогнал на студента Стивън
да не се стресира преди изпити, да има по-професионално отношение към нещата и към работата си. Това, че е по-възрастен от повечето си състуденти му помогна да разбере и да уважава хората от различни поколения.
„В момента не мисля за дипломатическа кариера, казва Стивън, макар че приятелката ми би се зарадвала на подобно развитие на нещата. За сега оставам в Благоевград. Тази година ще станат 5 години, откакто съм тук, така че ще мога да кандидатствам и за българско гражданство“.
„Киноиндустрията създава по-различен образ на войниците, твърди Стивън. Аз обичам да се усмихвам, по този начин се държах и когато бях войник”. Той обича Благоевград и не крие, че България се превръща в любимото му пътешествие, което не иска скоро да приключва.
*Отличието Пурпурно сърце е учредено от генерал Джордж Вашингтон на 7 август 1782 г. като знак за необикновена смелост и изключителна вярност при военна служба. Отличието е възстановено през 1932 г. в чест на 200-годишнината от рождението на Д. Вашингтон като медал за военослужащите, получили бойни рани и увреждания по време на службата. Отличието се дава след като кандидатите да го получат подадат молба и доказателства за получените рани. До 1942 г. години с медала Пурпурно сърце са отличени 78 000 военни.
