Стара Загора се задушава от прах, виновни няма

Снимка: Венелина Попова

Летните жеги отминаха, но прахът, който покрива Стара Загора, остава. Както и несгодите, които гражданите всекидневно трябва да изтърпяват в разкопания си град – мръсотията, спирането на водата и влошеното й качество, разбитите и затворени улици, огромните задръствания в трафика, невъзможността да паркират личните си автомобили и още един куп неудобства от битов, транспортен и екологичен характер.

И всичко това в името на светлото ни водопроводно и канализационно бъдеще, което ни очаква след реализацията на проект по програмата „Околна среда“ (2014-2020 г.) на стойност 122 млн. лева. Финансирането е от Кохезионния фонд на ЕС, от републиканския бюджет и от собствени средства на ВиК дружеството. С тях трябва да бъдат подменени 100 км водопроводи и канализация в областта.  

Разбира се този проект е важен, защото в централната част на Стара Загора водопроводите са на повече от 60 години. А с изпълнението му ще бъдат преустановени течовете на питейна вода, която отскоро плащаме на значително по-висока цена. Само че реализацията на проекта започна едва през март тази година, а трябва да приключи до октомври 2023-та. Според инженер Румен Райков – управител на ВиК дружеството с неясен статут, заради постоянните му смени, този срок, макар и кратък все пак може да бъде спазен, ако при изкопните дейности не излязат нови археологически находки, чието проучване и консервация ще забавят строително-монтажните дейности.

Те се извършват от ДЗЗД ВиК Стара Загора – с 60,4 процента дялово участие на Трейс Груп Холд АД и 39,6 на ДК Инфра Инвест и от „Хидрострой“ АД – София. 

Но,

обичайно спечелилите обществените поръчки в България

дружества наемат фирми-подизпълнители, които извършват основните строително-монтажни дейности. Според инженер Райков цените им, определени при подписването на договорите, не са актуални. За година и половина те са скочили двойно, затова фирмите очакват те да бъдат актуализирани, а изпълнението на проекта дофинансирано.   

В противен случай може да се окаже, че градът ще стои разкопан – неизвестно колко дълго време, а улиците – неасфалтирани.

Гражданите недоволстват в социалните мрежи и се чудят защо не се спазва предварително обявения план за затварянето и разкопаването на улиците; защо вместо да се работи на етапи и едва когато бъде готов един участък, да се започва друг, а централната част на Стара Загора е заприличала на украински

град, току-що ударен от ракети.

В пост по темата във Фейсбук архитект Веселин Беров поставя въпроса дали в документацията, представена в Община Стара Загора, е имало проект за организация на строителството или както професионално се нарича План за безопасност и здраве? С него се дават предписания за организиране на строителната площадка, подходи за строителна механизация, използване на обществени площи при необходимост и обичайно се комбинира с План за временна организация на движението, ако е необходимо да се затваря временно част от прилежаща улица за разполагане на бетоновози и друга техника.

Кметът на Стара Загора Живко Тодоров отговори на въпрос на „За истината“, че в общината е постъпила в пълен обем необходимата документация за издаване на строително разрешение. Проблемите, по думите му, идват от това,

че водните проекти с европейско финансиране са стартирали в последния момент, което от ВиК холдинга обяснявали с различни процедури и обжалвания.

Затова, ако сега се разкопава бавно и на етапи широкия център на Стара Загора, за реализацията на проекта ще са необходими не една, а няколко години, които изпълнителите нямат. Затова бързат и затварят едновременно много участъци.

Снимка: Венелина Попова

Те предлагат и организацията на движението, която Общината само одобрява: “Поставени сме пред свършен факт“, оправдава бездействието на пръв поглед на местната власт кметът и прогнозира, че проектът няма да бъде изпълнен качествено. Нищо, че се плащат

„луди пари“ за строителен надзор

и на ръководителите по проекта.   

Директорът на Регионалната дирекция за национален строителен контрол(РДНСК) в Стара Загора архитект Йордан Данев вижда в изпълнението на този проект поредната лоша практика в страната, но твърди, че всички въпроси, свързани с него, трябва да бъдат задавани към Общината.

Най-важният от всички проблем остава постоянното запрашаване на въздуха.

И той застрашава здравето на всички граждани на Стара Загора, особено на онези, които живеят в разкопаната централна градска зона.

Градът, който вижда вода от дъжд на дъжд,

макар от Общината и от фирмата-концесионер по чистотата да твърдят друго, сега е засипан с прах от строителните дейности. Но колкото и да се опитвахме да разберем чие е задължението поне да се оросяват строителните участъци, така и не успяхме.

Най-голямо недоумение буди фактът, че изпълнението на водния проект не се е отразило на въздуха в Стара Загора. Това показва справка, която направихме на случаен подбор от архива с ежедневните бюлетини за качеството на въздуха, съхраняван в интернет страницата на Изпълнителната агенция „Околна среда“ за август и септември.

В нито един от тях нямаше превишение на нормите за фини прахови частици, нито на други вредни емисии в атмосферата.

Странно на кого да вярват старозагорци – на данните от автоматичната станция на ИАОС или на собствените си сетива? И какво прочисти въздуха на града за две години, след като през 2020 Стара Загора оглави класацията за смъртност в Европа, причинена от мръсен въздух  според Доклада CE-Delft на Европейския алианс за обществено здраве? 

Стара Загора оглави еврокласацията по смъртни случаи заради замърсен въздух – тук

Попитахме Дора Калчева – ръководител на регионалната лаборатория на ИАОС в Стара Загора, разположена на едно от най-проветривите места в града – т.нар. „Зелен клин“ дали очаква, че ще се намери старозагорец, който да приеме тези данни на доверие? Или по-скоро у повечето хора ще се затвърди убеждението, че те са манипулирани. Станцията е 15 годишна, но последно е калибрована през август. Тя се намира в непосредствена близост до „Кауфланд“, където сега също се извършват строителни дейности по проекта и

прахът се вижда с просто око.

Но в изследваните фракции не се отчитат наднормени стойности на фини прахови частици от 10 и от 2.5 мгр/м3, които проникват в дихателната система и водят до увреждане на тъканите в белия дроб.

Обяснението на госпожа Калчева бе, че станцията не измерва по-едрите частици, които сигурно преобладавали във въздуха. Но дори и без да познава законите на гравитацията, всеки може да се досети, че по-едрите частици са и по-тежки, следователно във въздуха е логично да се задържат по-фините, нали?

В Стара Загора има и още две автоматични станции, осигурени на местната власт по проект за подобряване на качеството на атмосферния въздух в шест общини, който се реализира с подкрепата на Програма LIFE на ЕС. Мониторингът трябва да отчете влиянието на различните източници на емисии на фини прахови частици, особено на тези от битовото отопление с дърва и въглища. Едната станция е разположена в кв. Железник, другата в югозападната прединдустриална част на града.

Двете станции, които са под наблюдението и контрола на общината, също не отчитат превишение на фините прахове частици. Те наистина са отдалечени от строителните дейности, които се извършват в централната градска част, но затова пък поне едната от тях би трябвало да отчита общия фон на запрашеност на въздуха.

На

лъжата, в която живеем,

най-сетне трябва да бъде опровергана.

Първо – автоматичната станция на ИАОС трябва да бъде изместена от „Зеления клин“ и разположена на друго място. А кметът Живко Тодоров да представи на обществеността искането затова, ако такова изобщо има и отказа от страна на РИОСВ, както бе заявил пред медията ни по повод друго наше предишно питане. Защото, според Дора Калчева, ако има внесено такова аргументирано предложение от местната власт, то не би трябвало да бъде отхвърлено. Освен кмета, преместване на автоматичната станция може да бъде поискано и от всеки друг – неправителствена организации, група граждани и пр.

Второ – ИАОС да разположи в града поне още две автоматични станции на различни критични точки.

Трето – концесионерът по чистота да започне да мие редовно улиците на града, но не по няколко пъти годишно, както е заложено в договора с общината, а редовно. И не с водоструйки, които ръсят като ситен дъжд, а с цистерни и маркучи с голяма струя и налягане. Средствата трябва да бъдат предоговорени за сметка на зимното поддържане на улиците в града, защото зимите тук стават все по-топли и снежна покривка почти не се задържа. А ако трябва гражданите ще преглътнат и по-високи такси „смет“ в името на своето здраве. Да не забравяме, че точно след година ни предстоят други избори и на тях старозагорци ще си спомнят всички тези неща.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам