„За истината“ препубликува анализ на toest.bg. Заглавието е на редакцията.
Някои размисли за пробойните в образователните системи в САЩ и в България, както и за спешната нужда от въвеждането на предмета медийна грамотност. Коментарът е на Яна Хашъмова, която е преподавателка в държавен щатски университет повече от 30 години.
За никого не е тайна, че нивото на образование на обществото е пряко свързано със здравето, икономическия растеж и стандарта на живот на хората в същото това общество. Образованието до известна степен е свързано и с политическата реалност в една държава.
В САЩ например училищното образование изостава от изискванията на обществото. Нивата на знания по математика и четене се задържат стабилни в последните двайсетина години, но в азиатските страни растат и САЩ изостава в сравнителен аспект. Висшето образование също изисква промени. Но по-тревожна е тенденцията за негативна обществена нагласа към висшето образование, която се забелязва в САЩ. Въпреки че страната продължава да бъде водещата световна икономика, много политици и икономисти се страхуват, че скоро ще отстъпи от тази позиция. Eдин от индикаторите за това е фактът, че през последното десетилетие качеството на живот в САЩ спада.
В България, за щастие, на висшето образование все още се гледа положително, като условие за по-добър стандарт на живот. Националният статистически институт публикува данни за 2,5% спад на студентите в българските вузове през 2023 г. в сравнение с 2022-ра, но без да се отчитат младежите, които следват в чужбина, както и негативната демография. Несъмнено обаче училищната система се нуждае от спешни промени. Нивото на образование на българското население е под средното за Европейския съюз. От 89 държави в изследване на U.S. News качеството на живот в България е на 43-то място – след Индия, Бразилия и Филипините, преди Румъния и Русия и на едно от последните места в Европейския съюз.
Въпреки че прякото сравнение на образователните системи в САЩ и България е трудно, дори невъзможно – по много причини, – ще си позволя някои мисли за нужните промени в образователните политики и реалности и в двете държави.
Заварчици или философи?
Над 30 години съм преподавателка в държавен университет в САЩ и през това време образованието се промени. Интернет като че ли управлява знанията ни (да не споменавам изкуствения интелект) и с всеки следващ випуск гимназисти, които се записват в курсовете ми, забелязвам промяна не само в нивото на знанията им, но и в начина, по който възприемат образованието и се отнасят към него.
Липсват им основни понятия за обществото и света, в областта на географията, историята, познания за другия извън прякото обкръжение. Може би са чували за комунизма, но нямат никаква представа какво е това. А изучаването на чужд език се счита за напълно излишно, въпреки че много изследвания доказват ползата му за когнитивното развитие на младите хора, за комуникативността, мултикултурната грамотност и др. Имам и преки наблюдения върху училищното образование покрай сина ми, който тази година завършва гимназия в САЩ.
Администрацията на Роналд Рейгън започна системен деструктивен подход към образователната система, който като че ли става все по-вреден през годините.
Рейгън всяка година настояваше за 20% намаление на бюджета за образование, режеше от фондовете за строителство в държавните университети и твърдеше, че държавата трябва да престане да субсидира интелектуалното любопитство. Тази политика не само продължава, но и се превръща в обществена нагласа. През ноември 2015 г., по време на предизборен дебат, републиканският сенатор от Флорида Марко Рубио заявява:
Заварчиците получават повече от философите. На нас ни трябват заварчици, а не философи.
Залата избухва в аплодисменти.
За тези, които биха повярвали на това твърдение, Forbes съобщава, че хората с философско образование заработват 78% повече от заварчиците. Но извън пряката материална полза, мащабно вълнуваща младите хора в САЩ, пък и в България, философията като предмет, наред с много други познания, гради и критично мислене и знания за индивида и обществото.
По-тревожни са аплодисментите, разкриващи негативното отношение на мнозина към висшето образование. Същото отношение се забелязва и към училищата. Съкращаването на средствата, лошата материална база, ниското заплащане и недостигът на учители водят до гимназисти, които са слабо подготвени за включване в трудовия сектор или за продължаване на образованието си в университет. Националният институт по грамотност на САЩ публикува данните за грамотността на американското население през учебната 2024–2025 година. Като цяло възрастното население е грамотно – 79%, 21% са неграмотни. Но грамотността на 54% от тези близо 80% грамотни хора е под нивото на шестокласник. Част от резултатите се дължат на факта, че грамотността се измерва с познанията по английски език, а доста имигранти го владеят слабо или не го владеят изобщо.
По-различни знания и подходи
Както споменах по-горе, интернет също преобръща нагласите към образованието, което налага и спешни промени в образователните системи. Мрежата предлага всякаква информация, достъпна от екрана на мобилния ни телефон, и въпреки това човек трябва да притежава основни знания за света и за обществото, за да може да има адекватно отношение към себе си и към страната си. (Подчертавам това за адекватността, защото, за съжаление, често потъването в дигиталното и в интернет не води до такова отношение.)
Училището трябва да свърже споменатите основни знания с действителността извън класната стая, с производството, с бизнеса, с неправителствения сектор и т.н. Но също така то трябва да култивира качества, умения и нагласи като критично мислене, успешна комуникация, работа в екип, ефективно сътрудничество, медийна грамотност и обществена ангажираност.
Един от методите за постигане на такива резултати е т.нар. активно учене, или активно усвояване на материала. Ученикът трябва да вземе активно участие и да е в центъра на учебния процес. Това става с повече проекти – индивидуални и групови, с повече възможности учениците да се научат от грешките си след контролни и изпити, да им се разреши да поправят оценките си, след като анализират пропуските си и дадат правилни примери, и т.н.
Важно е също така учебният процес да излиза колкото може по-често извън класната стая и да се осигурят възможности за практика.
И може би най-ценното: да се култивират доброволен труд и ангажираност в обществото за създаването на гражданско съзнание. В България примерите за млади хора без всякакъв морал и гражданска съвест са доста. И това, макар и тревожно, не е учудващо предвид факта колко много са примерите за зрели и утвърдени хора без всякакъв морал и гражданска съвест, които даже са част от политическия живот и държавното управление.
Училището има възможността да култивира друго поведение и отношение към живота. В гимназията на сина ми учениците завършват със 120 часа практика в XII клас и 80 часа доброволен труд в IX, X и XI клас. Не твърдя, че това е идеалното училище. Такова няма. Но то използва ефективна методика за по-добро образование за XXI век. Повечето държавни училища в САЩ и в България са далеч от постигането на такъв баланс – на обучение, което предлага знания и изгражда качества.
Предметът медийна грамотност
Освен различна структура и подходи в обучението, спешно се налага въвеждането на медийна грамотност като предмет и в САЩ, и в България. И в двете страни, пък и в много други, гражданите стават обект на масивни и системни дезинформационни кампании и подклаждане на страхове. По медийна грамотност България заема 33-то място през 2022 г. от 41 европейски страни според изследване на „Отворено общество“. През 2023 г. вече е на 35-то място, като непосредствено преди нас са Сърбия, Молдова, Черна гора и Румъния.
Същото изследване има и разширен вариант, в който към европейските страни са добавени още 6 държави – Канада, Австралия, САЩ, Израел, Южна Корея и Япония. САЩ е на 18-то място от 47-те изследвани държави, а България – на 41-во. Въпреки че преподаватели и изследователи вярват в необходимостта младите хора да бъдат грамотни консуматори на дигитална информация, в САЩ само два щата – Ню Джърси и Делауеър – законово въвеждат изучването на медийна грамотност от I до XII клас.
В първата група на грамотност в изследването, цитирано по-горе, влизат Финландия, Дания, Норвегия, Естония, Швеция, Ирландия и Швейцария. Много добър пример е Естония. Масивно подлагана на дезинформация от Русия с години, през 2010-та страната въвежда медийната грамотност като предмет в училищата от I клас до края на средното образование.
Как се култивира медийна грамотност?
- създават се условия учениците да задават въпроси, а не само да отговарят;
- представят се различни гледни точки, които предизвикват комплексни дебати;
- изисква се учениците да проверяват информацията и да намират различни източници за проверка и сравнение;
- очаква се да могат да обосноват разбиранията и интерпретациите си с документирани факти и доказателства.
Култивирането на умения с подобни подходи възпитава не консуматори на информация, а изследователи и помага за създаването на гражданско съзнание и отговорност. Такова образование определено е отговор на масовия и доста ефикасен популизъм в политиката на САЩ, България и доста други европейски държави.
Не само че е крайно време, но вече е задължително българската образователна система да включи медийната грамотност в програмата. Проекти като „Медийна грамотност в класната стая“ предлагат добър пример за повишаването на грамотността сред учениците, но това е крайно недостатъчно и ще продължи да бъде недостатъчно, докато медийната грамотност не се превърне в държавна политика.
