Снимка: ПДИ
Кореспондентът на „Капитал“ и „Дневник“ във Варна Спас Спасов получи „Златен ключ“ за най-добър журналистически материал, свързан с правото на достъп до информация. Отличието бе обявено на онлайн церемония днес, 28 септември, в Деня на правото да знам, организирана от Фондация Програма Достъп До Информация (ПДИ) за деветнайсти път.
Номинацията на Спас Спасов е за журналистическото разследване на удълбочаването на каналите на Пристанище Варна по споразумение между Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и „Транспортно-строителство и възстановяване“ ЕАД . В хода на работата Спасов, с подкрепата на правния екип на ПДИ, води три дела за отказ от информация, като печели и трите. В резултат на няколкомесечната му работа и поредица от публикации, той успява да установи, че издълбаването на варненския канал е възложено първо на българска, а през нея на руска фирма, без обществена поръчка и при пълна секретност, като сумата тайно е нараснала от 220 на 393 млн. лв. Разчетите, направени по време на разследването на Спасов, показват още, че проектът е надценен с над 200 млн. лв., а схемата обслужва интересите на един почетен председател и много прилича на схемата с „Автомагистрали“.
Това е втори „Златен ключ“ за Спасов. Първият той получава през 2016 г. за разследването си за финансирането на частни медии през местните общински бюджети на десет български Общини.
Спас Спасов е създател на платформата за критична и разследваща регионална журналистика „За истината“.
Грамота в категорията „журналист“ тази година получи Красен Николов от „Медиапул“.
Той използва Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), за да докаже връзката между спецслужбите, влиянието на Делян Пеевски и енергетиката през раздаването на луксозни автомобили. Негови са също поредица текстове, които разкриват корупционната схема за продажба на българско гражданство.
Номинирани за „Златен ключ“ тази година са още
Здравка Маслянкова от БНР.
Нейно разследване в три части установи, че дезинфектантът за ръце, използван от изборните комисии и гласоподавателите при парламентарните избори на 4 април т.г., е със съдържание, което не отговаря на изписаното на етикета, а държавата не контролира съдържанието на средствата за дезинфекция, за които бяха похарчени над 2 млн. лв. от парите на данъкоплатците. След разследването на Здравка Маслянкова Европейската прокуратура се зае с договорите за доставка на апарати за белодробна вентилация, респиратори, лични предпазни средства, дезинфектанти и лекарствени продукти.
Таня Петрова от в. „Сега“
работи по нашумялата тема за непрозрачния строеж на Автомагистрала „Хемус“ и успява да спечели дело срещу държавната компания „Автомагистрали“ ЕАД, от която й е отказан достъп до списъка със сключени договори между компанията и реалните изпълнители, както и до списъците на плащанията по тези договори. Отказан й е достъп и до самите договори, както и до информация дали се планира сключването на нови такива за изпълнение. Както каза разследващият журналист Генка Шикерова, която представи номинациите в категорията „журналист“, на фона на днешните данни, изнесени около строежа на автомагистралата, усилията да се стигне до информация за автомагистрала „Хемус“ изглеждат по друг начин, но преди месеци, когато Таня Петрова е търсила информацията, нещата си били далеч по-трудни.
Мила Чернева от „Капитал“
бе номинирана за близо двегодишните си усилия да получи информация как Държавната консолидационна компания (ДКК) разходва половин милион лева за ремонт на язовири, който е възложила на друго дружество. Разследването на Чернева не оставя съмнения, че фирмата превъзлага непрозрачно и без състезание дейности на частни фирми, а сумите за дейностите не са проследими, което води до липса на отчетност за стотици милиони левове.
Отличията на ПДИ се връчват в шест категории:
„Гражданин“ – за гражданин, използвал активно правото на достъп до информация, Неправителствени организации – за организации, търсещи активно информация, „Институция“ – за институцията, организирала най-добре предоставянето на информация за гражданите.
Всяка година се връчват и две антинагради – „Катинар“ – за институция, която не изпълнява задълженията си по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и грубо погазва правата на гражданите, и „Вързан ключ“ – за най-абсурден или смешен случай при прилагане на ЗДОИ.
„Голямата антинаграда“ за институция, която не изпълнява задълженията си и нарушава правата на гражданите – „Катинар“, за втори път получи прокуратурата. Държавното обвинение получава „приза“ заради „категоричното капсуловане към обществеността чрез системните откази да предоставя информация по Закона за достъп до обществена информация и избирателното разпространяване на информация, като често различни данни остават скрити, дори и за търсещите информация журналисти, въпреки обществения интерес“. Същата награда прокуратурата получи и през 2014 година.
Другата антинаграда – „Вързан ключ“, беше присъдена на Държавен фонд „Земеделие“ за абсурдната практика да се отказва информация, която е публикувана, вместо да се насочи заявителят към мястото на публикуване.
Журито, което определи призьорите в петнадесетия Международен ден на правото да знам през 2021 г.
е в състав: Александър Кашъмов – ръководител на правния екип на ПДИ и адвокатите от екипа Кирил Терзийски и Стефан Ангелов, Гергана Жулева – изпълнителен директор на ПДИ, журналистите Генка Шикерова – носител на „Златен ключ“ за 2006 и грамота за 2016 г., Доротея Дачкова (в. „Сега“), носител на „Златен ключ“ за 2013 г., Росен Босев („Капитал“) – носител на „Златен ключ“ за 2008 г. и 2010 г., Христо Христов (изследовател на архивите на бившата Държавна сигурност) – носител на Специалната награда за цялостен принос в областта на достъпа до информация през 2005 г., , Николай Н. Нинов – координатор на журналистическата мрежа на ПДИ.
