Софийският районен съд осъди себе си за бавно правосъдие

Снимка: WilliamCho в Pixabay.com

Софийският районен съд (СРС) е осъден да плати 1500 лева на жена, която е чакала 5 години, за да бъде написано решението по дело за непозволено увреждане, което е завела срещу голям хипермаркет, съобщи Lex.bg.

Преди да дочака решението на съда, жената завела и иск за 10 хил. лева по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу съда за бавно правосъдие. При това дело СРС е осъдил себе си, като в мотивите му се казва, че нерешеното за 5 години дело за непозволено увреждане „представлява отказ от правосъдие“. Първоначално на жената са присъдени 1000 лева обезщетение за неимуществени вреди, след като съдът преценява, че не е претърпяла вреди, които да са извън обичайните, но тя обжалва това решение пред Софийския градски съд (СГС), който увеличава обезщетението до 1500 лева. Пред градския съд обаче СРС твърди, че жената не е доказала връзка между претърпените вреди и продължителността на делото и иска решението да бъде отменено или поне да бъде намален размерът на обезщетението.

Съдебната сага започва през 2010 година, когато жената пострадала при инцидент в хипермаркет. Докато пазарува, тя прикляка до щанд, за да разгледа стоката. В същото време се приближава електрокар, носещ дървено пале. При маневра палето пада върху стъпалото й. Счупване няма, но жената твърди, че е имала болки в продължение на месец. Три години по-късно тя завежда дело за обезщетение. Заседанията по него започнали през есента на 2014 г., а в началото на следващата година съдът обявил, че ще се произнесе с решение. Чак през есента на 2019 г. делото било разпределено на друг съдия. Той насрочил ново заседание и чак през януари 2020 г. се произнесъл, че търговската верига трябва да плати 5 хил. лв. обезщетение. Решението влязло в сила почти шест години и половина след образуване на делото.

Междувременно пак в районния съд започва и вторият процес – за бавно правосъдие. По него съдът се самоосъжда още през декември 2019 г., т.е. преди по първото дело да има влязло в сила решение.

Съдът тълкува забавянето като отказ от правосъдие и присъжда 1000 лв. обезщетение. В решението по ЗОДОВ съдията пише, че няма натовареност, организационни проблеми, намален човешки ресурс или правна сложност на делата, които да оправдаят такова забавяне, след като делото вече е обявено за решаване.

В него се подчертава, че държавата е длъжна да организира съдебната си система по такъв начин, че съдилищата ѝ да могат да отговарят и на изискванията за разглеждане на делата в разумен срок. Според съдийката по делото, обаче, няма ефективен механизъм и гаранции, че тези срокове се спазват, особено в най-натоварените СРС и СГС, което е резултат от неспособността на държавата да разпределя делата ефикасно. След това тя обстойно обяснява дългогодишния проблем с натовареността на съдилищата, като подчертава, че най-важно е да има законодателни промени – за подсъдността, за централизираното разглеждане на някои дела, организационни промени за ефективно ползване на човешкия ресурс и бюджетни.

Решението на районния съд е обжалвано пред градския съд, който увеличава сумата на 1500 лв. То подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам