Провадия, земетресения, сол. Думите са синоними. От древността край селището се добива „бяло злато“, от около век индустриално. Трусовете са чести – всеки „знае“ за връзката между бърникането в земните недра и люлеенето им, но тя не е напълно доказана, „знанието“ е винаги в кавички. Както в много други случаи в живота, най-вероятно науката подхожда целесъобразно – добивът носи риск, но пък без добив не може – следователно рискът никога да бъде официално признат, пише Диян Божидаров в статия за ЕкоВарна (заглавието е на редакцията).
Така или иначе сечението между човешките нужди от производство, потребление със също така човешките нужди от безопасност, следва да се търси. А един актуален казус отваря въпроси.
Два нови сондажа
Концесионер с договор до 2030 г. на Мировското солно находище е „Провадсол“, част от групата на химическия гигант „Солвей“. Дружеството смята да разработи 2 нови сондажи, 24 са експлоатираните в момента. Процедурата е на финала, получила е разрешения, включително от РИОСВ – Варна. Двата сондажа са с проектна дълбочина 2000 метра, а в цялото находище извличането на каменна сол се осъществява на хоризонтите – 1000, – 1250, – 1750 и – 2000 метра. Каквито да са сеизмичните или други рискове, Докладът по оценка за въздействие върху околната среда (ДОВОС) е одобрен. „Двата нови сондажа ще бъдат заместващи мощности на вече изчерпани, не водят до увеличение на общия производствен капацитет“, заявяват от „Солвей“. Тоест компанията гарантира да не бъде извличано по-голямо количество – явно се има предвид, че липсва нарастване спрямо одобрения годишен план за добив и концесионния договор.
Дали?
Провадийката инж. Кадрия Мехмет е от хората, които не са доволни от предоставените гаранции за сигурност. Наясно е, че добивната промишленост не може да бъде спряна, но си задава въпроси. „През 2022 г. „Солвей соди“ афишира годишно увелечие от 200 000 тона на производвото на калцинирана сода. „Шишеджам“ също обяви нарастнал капацитет. Как се случва, ако не се увеличава добивът? Говорим за дружества от една и съща група, ползващи каменната сол като основна суровина“, коментира тя в подкаст на „ЕкоВарна“.
Срещу проекта има и други съображения. Но основното, разбира се, е свързано с риска от земетресения.
Люлее си
Земетресенията в Провадия са чести, без да са големи, за щастие. Слабата им сила може би е повод широката българска общественост да не е известена за тази „лабилност“ на географския район. Но трусовете са факт – последно сега през юни, с магнитуд 2 по Рихтер. Разместване на керемиди, падане на мебели, пукане на стени – това не е рядкост в Провадия и околните села.
На този фон Мехмет твърди, че провадийската общественост не е получила гаранции. В ДОВОС, според нея, съответно и на проведените обществени обсъждани, са представени предимно справки за сеизмичност от стари периоди – 1980 – 1996 г., 4 месеца през 1996 и т.н. „Хората очакваха да видят изследвания за последните примерно 5 или 10 години“, казва тя. Освен това сеизмолози твърдят, че през 2022 г. у нас най-силното земетресене е от 4.5-та степен – 4.4 бе то в Провадия на 4 април същата година – очевидно районът понякога попада в челото на тревожните класации.
През пролетта на 2024 г. в парламента се случва нещо интересно. Депутатът Стела Николова пита министъра на транспорта Георги Гвоздейков чувал ли е той за евентуално местене на жп линията Варна – София край Провадия. Поводът – в ДОВОС за двата сонджа се допуска преместване на релсите като мярка. Отговорът: В Министерството на транспорта и НКЖИ не са представени такива проекти. Инвеститорът отрича да възнамерява подобна мярка (позицията – по-долу). Интересното обаче е, че наистина вследствие на земната нестабилност нестабилна е и жп линията – от десетилетия има слягания, те се наблюдават и т.н.
Рискът от инциденти по деформиращата се жп линия, в която влаковете профучават със 100 километра в час, е един от мотивите РИОСВ да изиска оценка за въздействието. Друг е пътят Провадия – Бозвелейско, който също е от национално значение – деформира се, съществува риск да бъде напълно затворен. Други мотиви звучат така: „Районът попада в сеизмична зона с наличие на индуцирана (техногенна) сеизмичност и бавни деформации на земната повърхност, най-вероятно в резултат на добива на солен разтвор (…). През терена на находището преминава река Провадийска, Предвид критичните деформации на терена съществува риск от значителна намеса и разрушаване на предпазните диги, от там и на просмукване на водата през тях“.
ДОВОС не си затваря очите за сеизмичната обстановка. Но счита, че няма риск за хората от дейността.
„Няма данни“
Както стана ясно, проектът е получил одобрение след ДОВОС. По отношение на сеизмологичния аспект решението се базира на становище от 18 март 2024 г., подписано от проф. Николай Милошев, директор на института по геофизика, геодезия и география към БАН, В него се казва: „няма данни, за да се направи заключение, че експлоатацията на солното тяло в близост до град Провадия води до повишаване на сеизмичната активност в района“.
Всъщност, позицията на БАН е доста интересна. В нея е представена справка, че за 10-годишен период в района на 30 км от солното тяло са регистрирани 535 земетресения. Огромната част от тях – 390, са леки, неосезаеми за хората, с магнитуд не повече от 1.5. Но безспорно са много. БАН обяснява броя с това, че… са увеличени станциите за измерване, районът на солното тяло бил с най-голяма плътност на такива станции в страната – един вид „много са, защото има техника; ако няма техника, няма да са много“.
В справката се казва още, че със сила между 2.5 и 3.5 за 10-годишния период са 17 труса. Над 3.5 – 3. Безобидно може да се стори единствено на хора, които не живеят там.
Само 0,0…
„Естествените сеизмични процеси в района на Провадия са определени в картата на сеизмичното райониране на България. Реализацията на инвестиционното предложение не може да предизвика по-големи въздействия от възможните естествени такива, тъй като обемът на иззетата от тях сол ще съставлява само 0,026% от утвърдените запаси. В площно отношение това е само 0,09% от площта на находището. Дори с кумулативно отчитане на всички останали сондажи, те не могат да предизвикат максимална степен на въздействие в разглеждания район. В района се извършват наблюдения, като на всеки 4 месеца се получава доклад за всички сеизмични събития, a веднъж годишно обобщена статистика за периода януари-декември на текущата година“.
Това гласи част от позицията на „Солвей“ в отговор на въпроси на „ЕкоВарна“. Цитирано е и становището на БАН. „Не се предвижда изместване на ЖП линията. Няма предпоставки, изискващи преместването на трасето“, гласи още тя. Компанията държи да уточни, че инвестиционното предложение е преминало надлежно всички законови процедури за публичност – уведомление, консултации и т.н. „Инвестиционното предложение не е ново, не влияе негативно на компонентите и факторите на околната среда и населението и е важно за икономиката на региона“, се казва в заключение.
Дълг
„Предишната оценка за въздействие е изготвяна през 2000 г. Следващата, тоест настоящата, е почти 25 години по-късно, През това време на находището се работи… Още по-следващата най-вероятно ще е след нови 25 години. Дълг към нашите деца е да действаме, да питаме, да не им им завещаваме проблеми“, гласи пък заключението на Кадрия Мехмет. Обжалвала е разрешението на РИОСВ – Варна.
Тази статия е създадена от „Обществен център за околна среда и устойчиво развитие“ (ОЦОСУР) в рамките на проекта за подкрепа на независими регионални медии на Сдружение с несторанска цел „Про веритас“. Мненията, споделени в него са на ОЦОСУР и не непременно са споделени от „Про веритас“.
