BG | EN

Случаят „Трънчовица“: Инициативен комитет иска отстраняване на селски кмет заради имотни измами

Милан Драганов, кмет на с. Трънчовице
Снимка: Страница на Община Трънчовица във „Фейбук“

„За истината“ препубликува текст от „Дневник“

Инициативен комитет от малкото с. Трънчовица е внесъл на 27 април т.г. в Общински съвет на гр. Левски искане за провеждане на местен референдум за прекратяване на пълномощията на кмета Милан Драганов (ГЕРБ). Причината, посочена в искането е, че подписът на кмета Милан Драганов и печата на кметството стоят под десетки фалшиви пълномощни, използвани за незаконна продажба на земеделски терени без знанието на собствениците им.

Документът, внесен в Общински съвет в гр. Левски е адресиран до председателя на съвета Галин Грозданов и до кмета на Левски Любка Александрова. Той е придружен от протокол от събрание на жители на с. Трънчовица, проведено на 26 април т.г., подробни мотиви за искането за отстраняване на Драганов и подписи на хора от селото. Това се случва на фона на вече образувани наказателни производства срещу Драганов, за едно от които районната прокуратура в Плевен вече е внесла обвинителен акт в съда.

С подпис и печат на кмета

Само през последните пет години в Районния съд в гр. Левски са заведени най-малко шест граждански дела по жалби на различни хора, но с абсолютно идентичен „сюжет“: земеделски терени са продавани без знанието на собствениците им, чрез пълномощни, които те никога не са подписвали, а заверките им са правени на едно и също място – кметството на с. Трънчовица.

В центъра на всеки от случаите неизменно се появява едно и също име: Милан Драганов, втори мандат кмет на селото, издигнат и двата пъти от ГЕРБ. Неговите удостоверителни подписи и печат стоят върху всяко от пълномощните, които по-късно в серия от граждански дела съдът е обявявал за неистински или нищожни. Всички решения са издадени в полза на пострадалите собственици на земеделски земи, показа проверка на „Дневник“. Показателен е и фактът, че нито едно от тези дела не е обжалвано пред по-висока инстанция от мнимите пълномощници.

Картината, която делата очертават, не е на отделни грешки или недоразумения. Тя илюстрира устойчива практика.

От кметския печат до нотариалния акт

Механизмът на схемата за продажба на чужда собственост с фалшиви пълномощни е бил прост и ефективен. Някой, най-често наследник или възрастен собственик на земеделски терени, случайно открива, че земята му вече не е негова. Не е получавал пари за нея, не е подписвал документи, дори не е виждал купувача. Оказва се обаче, че от негово име е действал човек, легитимирал се с пълномощно, заверено от кмета на с. Трънчовица Милан Драганов. И точно тази заверка е първата и най-съществена брънка от схемата.

В Закона за нотариусите и нотариалната дейност съществува разпоредба, която позволява на кметовете да удостоверяват подписи върху частни документи, но само такива, предназначени да произведат действие единствено в конкретното населено място. Нормата е въведена, защото в много малки села няма нотариус, и се отнася до дребни административни документи: декларации за детски надбавки, местни ведомости, съгласия за участие в кооперации.

Законът обаче поставя много ясна граница: кметовете нямат право да заверяват документи, произвеждащи правни последици извън населеното място. В тази забранена зона попадат почти всички важни документи, свързани с имотни сделки – пълномощни за продажба, декларации по данъчното и нотариалното законодателство, нотариални заявления. В Трънчовица нещата изглеждат иначе.

Пълномощните, с които са продавани имоти на конкретни пострадали, не са документи за „вътрешни нужди“ в селото. Те са използвани за нотариални сделки, изповядани в гр. Левски, вписани в имотния регистър и произвеждащи действие върху собственост, която се намира в землището на Трънчовица, но с последици далеч извън пределите му. В конкретния случай т. нар. „местно удостоверяване“ е използвано като инструмент, заменящ нотариалната заверка и на практика позволяващ прехвърлянето на имоти без знанието на собствениците им.

Обездвижен след инсулт, „подписал“ в кметството

Сред случаите, разгледани от Районния съд в гр. Левски, има такива, граничещи с абсурда.

Наследниците на покойния Б.М.Б. разказват пред съда, че нито той, нито съпругата му М.Н.Б. някога са се явявали пред кмета, за да подпишат пълномощно за продажбата на терен от 73 декара. Двамата са се намирали в друг град, където за тях е полагала грижи дъщеря им. Б.М.Б. е бил в тежко здравословно състояние – преживян инсулт с парализа на десните крайници, което не му позволявало да пише и бил на легло. Въпреки това подписът му се появява върху пълномощно и две декларации, заверени от Милан Драганов. Графологичната експертиза е посочила категорично, че подписите и ръкописните текстове върху заверените документи не са изписани нито Б.М.Б., нито от съпругата му.

Сходна е историята на М.П.Г. Нейният пълномощник И.М.И. прехвърля на себе си имотите ѝ от близо 7,5 декара срещу символичната сума от 524 лв. Това става отново след заверка, извършена от кмета Милан Драганов. Както в предходни случаи, така и този път експертизата установява, че подписът в графа „упълномощители“ не е на реалния собственик.

Трети пострадал – П.М.К., изгубил 26 декара земеделски терен, сам заявява чрез адвоката си, че не е знаел и не е упълномощавал никого да се разпорежда с имотите му. А заключението на вещото лице е еднозначно: „Подписът и ръкописният текст не са изписани от П.М.К.“, гласи то.

Копие от искането на инициативния комитет за првеждане на референдум в с. Трънчовица

Копие от искането на инициативния комитет за првеждане на референдум в с. Трънчовица

Общото между всички тези случаи са не само фалшифицираните подписи. Чрез обявените за неавтентични пълномощни, трети лица са продавали ниви и земеделски масиви, нерядко на самите себе си или на свои близки. Земята е прехвърляна на цени, стотици пъти под пазарната, а по-късно разделяна на части и препродавана по няколко пъти.

„Редовни и заверени от кмета“

Нотариалните сделки по всички цитирани случаи са изповядани пред нотариус Христо Кулев. Потърсен от „Дневник“, той каза, че при оформянето на сделките не е имал формален повод да се съмнява в достоверността на пълномощните.

„Всички те бяха редовни и заверени от кмета на Трънчовица – нещо, което той има право да направи. Че пълномощните са нередовни, разбрах едва когато започнаха делата от страна на реалните собственици на имотите“, казва Кулев.

Но според съда в гр. Левски схемата е разчитала на фалшиви подписи, подправени документи и в крайна сметка на злоупотреба с власт от страна на Милан Драганов. По тази причина всички обжалвани продажби са били обявени за „недействителни“, а пълномощните, с които са извършени сделките – за „неавтентични“. В едно от съдебните решения директно е посочено, че съответният договор е сключен „без представителна власт“, а „лице, което договаря с несобственик, не може да придобие права“.

Пет години, шест дела, три прокуратури

Паралелно с гражданските дела, по случаите с кмета на Трънчовица е трябвало да работи и наказателното правосъдие. Картината там обаче е твърде различна и твърде объркана.

В отговор на въпроси, зададени от „Дневник“ през февруари от МВР съобщиха, че от 2016 г. до края на м.г. в областната дирекция в Плевен са регистрирани седем сигнала срещу „длъжностно лице в с. Трънчовица“ за различни престъпни деяния и, че по тях са образувани шест досъдебни производства, пет от които са в ход, а едно е спряно.

Окръжната прокуратура в Плевен обаче твърди нещо различно. Според нея тя е завела само една преписка по анонимен сигнал. Случаят бил изпратен за проверка от Комисията за противодействие на корупцията (КПК), която не установила „наличие на данни за извършени престъпления“ от компетентността на окръжната прокуратура, след което преписката била препратена в Районната прокуратура в Плевен.

От там в отговор на въпросите на „Дневник“ съобщиха, че се водят две досъдебни производства срещу Милан Драганов. По едното вече бил внесен обвинителен акт в Районния съд в гр. Левски. Драганов е обвинен за съставяне на документи с невярно съдържание и измама по текстове от Наказателния кодекс, като и в двата случая става дума за „продължавано престъпление“, т.е. разследващите не смятат, че се касае за единичен инцидент, а за системен модел на поведение от страна на кмета на с. Трънчовца. По второто производство разследването вече е приключено и делото е „във втория етап на досъдебната фаза“ – Районната прокуратура в Плевен.

При сравняването на данните от МВР, Окръжната и Районната прокуратури в Плевен обаче сметката не излиза. Ако МВР говори за шест досъдебни производства, а прокуратурата съобщава само две, съдбата на останалите четири сигнала, препращани „по компетентност“ остава неизвестна.

с. Трънчовица

с. Трънчовица

Спасявай се сам

На фона на този институционален хаос, собствениците на земи в землището на с. Трънчовица явно са намерили по-ефективен начин да защитят имотите си в серия от граждански дела, решени все в тяхна полза. Има обаче и още една съществена подробност: Нито едно от гражданските дела не е водено срещу кмета на Трънчовица. Те са срещу пълномощниците – хората, появили се пред него за заверка на пълномощните им. Кметът, чийто подпис и печат са направили схемата възможна, е оставал винаги извън обсега на гражданските производства.

„Дневник“ направи многократни опити за връзка с Драганов, но всички те останаха без резултат.

Милан Драганов е дългогодишният „силен човек“ в с. Трънчовица. Освен това той е организатор на културни, спортни и музикални прояви, участник в управлението на местния футболен клуб „Ботев – Трънчовица“. На изборите през 2019 г. печели убедително като кандидат на ГЕРБ. На следващите – през 2023 г., е преизбран с 72,21% от гласовете. Успоредно с кметската работа името му фигурира и в списъци на ползватели на земеделска земя в общината като арендатор на ниви в землището на същото село.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Още по темата

Най-четени новини

Още за новините