Случаят Войводиново – обикновен фашизъм

Днес, повече от всякога обществото ни показва незрялост по отношение на циганите – все повече маргинализирани и стигматизирани като етнически общности


Архивно снимка от 21 януари 2011г. – колиби, в които са намерили убежище роми, след разрушаването на прословутия бл.№20 в циганската махала на Ямбол. В него по неофициални данни на общинската администрация живееха над 2 хил. души.
Снимка: „За истината“

Красимир Каракачанов заяви от най-високата трибуна в държавата – парламентарната, че ситуацията във Войводиново е овладяна:“Те, както разбрахте, са се изнесли, така че няма да има междуетническо напрежение, единият етнос се е върнал там, откъдето е дошъл”. Думите са на вицепремиер на държава от ЕС, която е подписала редица документи за правата на човека, тоест приела е, че гражданите в България, независимо от етноса и религията, която изповядват, от степента си на образованост и цивилизационно развитие имат равни права. Което означава и равни задължения към обществото. И еднаква отговорност пред закона.

На практика обаче вицепремиерът и лидер на ВМРО ни казва в прав текст-във Войводиново имаше роми, имаше проблеми, сега вече няма роми, ерго – няма и проблеми.

Тази сталинистка философия,

уви, се изповядва масово на територията, наречена България. Това показаха и действията на властта, не само публичното обругаване на ромите като общност. Защото да влезеш с багери в едно гето в разгара на зимата, при минусови температури и да започнеш да сриваш със земята жилищата – макар и примитивни, макар и нестабилни, макар и опасни за обитаване – не е обикновена държавна репресия, а чиста проба фашизъм.

Надявам се, че и онези в обществото ни, които мразят този етнос-роми или цигани все едно, защото да говорим за политическа коректност в ситуация като тази във Войводино е върховна изява на цинизъм, са изпитали състрадание при вида на мъжете, които бързаха да изнесат покъщнината си, преди багерите да са се насочили към тяхната къща. Но не съм сигурна. Особено след като телевизионните камери ни показаха протеста на военните и футболните агитки във Войводиново. И се питам защо тези хора развяваха хоругви с образите на Исус Христос, Божията майка и Левски? С какво право, след като християнството е религия на любовта, всеопрощението и състраданието? А Апостолът е увиснал на бесилото за чиста и свята република, в която българи, турци и цигани ще живеят заедно.

Днес, повече от всякога обществото ни показва своята незрялост по отношение на циганите-все повече

маргинализирани и стигматизирани

като етнически общности. За десетилетието на ромското включване банковите сметки на различни фондации набъбнаха с милиони. Резултатът – вместо интеграция – сегрегация; вместо намаляване на неграмотността – рязко увеличаване на аналфабетите; вместо трайна заетост на това население – натоварване на социалната система за издържането му или търсене на препитание зад граница; вместо повишаване нивото на битовата, социалната и гражданската му култура – задълбочаване на гетоизацията и появата на опасни тенденции като радикализация на част ромите с турско-мюсюлманско самосъзнание. Причините са тези тенденции са много, но да натоварваме с отговорността затова само ромите ще бъде несправедливо и тенденциозно. Ще е все едно да виним едно дете в началните класове на училище, че няма познанията на гимназиста.

Каква беше

политиката на тоталитарната държава

към ромите знаем. В условията на потенциалната репресия, нивото на престъпност беше ниско, трудовата заестост – висока, макар, че и тогава, и сега това население изпълнява най-непривлекателния вид трудова и комунална дейност. Но най-голямото престъпление на предишния режим беше създаването на гетата. Десетилетия по-късно, в условията на демокрация те продължават да съществуват без елементарна инфраструктура като улици, канализация и водоснабдяване и са благодатна среда за нездравословен живот (и цивилизационни навици), разпространение на престъпност, наркотици и проституция и невъзможност за излизане от блатото и законите на гетото. И единствено дейността на някои църкви като протестантската (напоследък и на католическата) са лъч светлина в тунела на безнадеждността за ромите.

Лицемерието на държавата

спрямо циганското население у нас достигна чудовищни размери. То не бяха национални програми за интеграцията му, не бяха кръгли маси и семинари по теми като повишаване на образованието и здравната култура на ромите и справянето с неграмотността и престъпността в общността им и какви ли не още мерки на хартия за социализацията и приобщаването им към начина на живот на мнозинството.

В това време гетата в градовете се разширяваха, по селата никнеха нови, а кметове, жадни да бъдат преизбирани, оставяха ромите да се заселват и да строят незаконните къщи. А после – и да плячкосват реколтата и домакинствата на съселяните си, защото и да го оземлиш, от циганин земеделец не става-такава е природата му, ще кажат „познавачите“ на ромската душевност, бит и култура в контекста на етническите стереотипи.

Да се твърди, че в последните години ромите са станали по-агресивни и по-нагли в отношенията си с българите, ще бъде приказване на ангро без необходимата статистика, анализи и изводи, въпреки, че видимо такава тенденция се забелязва. Но се превърна в практика на местната и държавна власт след всяко престъпление, извършено от цигани, багерите да влизат в гета и махали и да разрушават къщи. Този тип действия са най-обикновени акции на респект. И издават единствено

безсилието на властта

да се справи с проблемите, които поражда гетоизацията на ромите и няколкото поколения, израснали в среда на неграмотни и неработещи родители. Няма нужда да се изреждат всички подобни случаи, последните два-от Мъглиж и Войводиново са ярък пример на този тип държавна репресия. В първия – роми посегнаха на полицай, жандармерията нахлу късно вечерта в мъглижката махала и „респектира“ с палки и изстрели населението. Във втория – със санкцията на вицепремиера в гетото влязоха багери, а то за един ден беше опразнено от жителите му – за радост на българите в селото. Само дето не стана ясно какво каза Каракачанов с това „отишли там, откъдето дошли“. И дали това решава някакъв проблем. Защото тези цигани не са извънземни и не са напуснали територията, наречена България, нали? А само са се преместили – трайно или временно, все едно.

Липсата на адекватна държавна политика

спрямо това население ще поражда нови и нови проблеми. А утре сблъсъците между роми и българи могат да ескалират в много по-тежки конфликти – дълготрайни, с повече жертви и трудно разрешими. Няма да се спирам на въпроса дали двамата цигани от Войводиново, пребили елитния командос на улицата, са били предизвикани за крайните си действия от военния, слязъл от колата си да им направи забележка? Тук обществото е категорично-той е невинна жертва на агресия. Може и да е така, но съдът все още не се е произнесъл. Без съмнение двамата насилници трябва да бъдат наказани с цялата строгост на закона, още повече, заради дързостта им да посегнат на представител на армията. Дълбоко впечатление обаче оставят лицата на тези младежите, които камерите показаха в съдебна зала.

Израженията им говореха за някаква враждебност и вътрешна омраза, която очевидно е и извор и на тяхната жестокост. Откъде е тя? Резултат ли е на определен тип радикализация, за която има благодатна почва в средите на гетото? Или е породена от все по-задълбочаващото се разделение между малцинство и мнозинство? В един ТВ репортаж от Гърмен, сниман преди няколко години, репортерката пита деца от гетото знаят ли „Аз съм българче“. Едно от тях й казва през смях: „Аз съм циганче“. А на въпроса й не знае ли известното стихотворение на Иван Вазов, момчето отговаря:

„Нас на нищо не ни учат, защото ни мразят“.

Това е травматична реакция на дете, което дори не осъзнава още какво означава да те мразят. Но с годините ще натрупа опит и ще разбере. А това ще го маркира като личност, може би. И утре няма защо да се чудим, че той ще се превърне в млад ром, който ще мрази нас, българите. И това ще бъде закономерна реакция на публичното обругаване и заклеймяване на тази група от обществото ни като второразрядна, нецивилизована и престъпна.

Вместо да бъде приобщавана със средствата на образованието, труда и развитие на културната й идентичност, ромската общост все повече ще бъде маргинализирана и стигматизирана, ако държавата продължава да няма адекватна политика спрямо нея. Със събарянето на къщи в гетата, издигани в продължение на десетилетия с мълчаловото съгласие на местните власти, проблемите няма да се решат. Обратно, ще се трупат и в един момент ще ескалират в конфликти с непредвидими последици.

Днес и децата в България вече са наясно, че за т.нар. политически елит в държавата

ромите са само електорат,

когото партиите ухажват и купуват единствено по време на избори. Само че тази общност излъчва вече своите неформални лидери, успели да се отскубнат от мъртвата хватка на гетото, хора с образование и компетенции. Утре те ще оглавят партии и организации, които ще се борят за политическите и гражданските права на ромите. И ако в бъдеще бъдат регистрирани нови партии на етническа основа, виновни затова ще бъдат само и единствено политиците на прехода. Които за собствена и краткотрайна изгода, от години загърбват задълбочаващите се етнически проблеми.

Речта на омразата,

която си позволяват да използват лидери като Красимир Каракачанов и други „патриоти“ им носи политически дивиденти и гласове за предстоящите европейски избори. Но в същото време акумулира напрежение и конфликтност. И когато вицепремиерът ни казва публично какво трябва да се направи за решаване на проблемите с ромската неграмотност и престъпност, ние имаме правото да попитаме какви малцинствени политики предложиха за две години т.нар. „патриоти“ в управляващата коалация? И защо няма резултати от работата им с циганите(както ги нарича и Каракачанов), които иначе тъй популистки обругават и натоварват с вина за всички злини в държавата? За подобно безпардонно отношение към цял един етнос във всяка нормална страна и без публичен натиск, управляващите поемат отговорност, която се нарича „оставка“. Не и в България.