След саниране на блок в Севлиево, инвалид пак стига с мъка до входната му врата

Входът, за който в проекта пише, че достъпът е „на ниво терен“
Снимка: „За истината“

Блок 5 в ж.к. „Митко Палаузов“ в Севлиево е един от наскоро санираните. Има пет входа и до ремонта нито един от тях не е бил пригоден за хора с намалена подвижност. След санирането живеещите в три от входовете получават рампа за инвалиди. В единствения вход, в който живее мъж с тежки увреждания обаче, рампа не е монтирана. Не е заложена и в инвестиционния проект.

Проектът, по който е санирана сградата е „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради в гр. Севлиево на адрес: ж.к. „Митко Палаузов“ бл.5, ул.“Стефан Пешев“ №18 и ул.“Ален Мак“ №4“. Периодът на изпълнение е от септември 2020 г. до март 2022 г., стойността е 1.5 млн. лв. Финансирането е изцяло със средства по Оперативна програма на Европейския съюз „Региони в растеж“, а изпълнителите са избрани от Община Севлиево.

Освен изпълнител на строително-монтажните дейности, т.е. техническото изпълнение на енергоспестяващите мерки, в проекта е заложено изпълнение на всички мерки, свързани с осигуряване на достъпа за лица с увреждания. Последното е записано в обяснителната записка към проекта, достъпна на сайта на информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейския съюз ИСУН 2020.

С това, пише там, ще се изпълнят изискванията на Наредбата за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания.

Пред три от петте входа са изградени рампи за трудноподвижни хора, но във въпросните входове всички са здрави, казаха живеещи там.
Снимка: „За истината“

В случая това не се случва

В един от двата входа, към които не е монтирана рампа, живее Лальо Бояджиев. Мъжът е с тежко увреждане и се придвижва с инвалидна количка. Ако не може да ползва количката, както когато влиза във входа си, се придвижва милиметър по милиметър с две патерици, а цялото му тяло трепери от усилието. Лальо Бояджиев е така от 1989 г. и в блока всички знаят, че той има нужда от достъпна среда. Законодателството му я гарантира, но гаранциите се оказват само на хартия.

Извадка от инвестиционния проект, от която става ясно, че към нито един от входовете не е осигурен достъп за хора с увреждания

Когато санирането на блока започнало, никой не знаел, че рампи за хора със затруднения в придвижването няма има за всички входове. Това станало ясно, когато работата била на привършване. Съпругата на Бояджиев попитала работниците защо не слагат рампа пред техния вход. Казали е, че не е заложена по проект. Докато работели обаче многократно виждали немощния й съпруг с колко усилия стига до входната врата и на своя глава заработили една метална тръба в стената към входа. Това било единственото, което можели да направят, обяснили на жената, макар че и то не било редно.

Отговор няма, има огорчение

Преди повече от месец Пенка Бояджиева, която между другото е дългогодишен служител на севлиевска Община, вече пенсионер, изпратила молба да се коригира очевидната несправеливост, както сама я определя, и се монтира рампа и към входа, в който живеят тя и съпруга й инвалид.

Заради дългите години общинска служба имала представа как работи институцията и очаквала да я посетят служители, за да обясни на място ситуацията и евентуално да коригират пропуска. Нищо от това не се случило месец, след като молбата й била входирана в Община Севлиево.

По входящия номер на молбата „За истината“ направи онлайн справка докъде е стигнала работата по нея. Оказа се, че движение няма, но това е по-малко зло. Това, което буди недоумение е обяснението, с което е заведена молбата на Пенка Бояджиева. Там пише: „с молитва и ето, изпратете горски достъп на инвалид на адрес „Митко Палаузов“ блок 5“.

Скрийншот от деловодната система за онлайн проследяване на Община Севлиево
Снимка: „За истината“

Не, няма грешка. Точно това пише срещу номера на документа и то се вижда от екранната снимка, направена по време на проверката. Другото е уточнението, че услугата е стандартна, т.е. срокът за отговор е 14 дни. Пише го и в деловодната система, където дори е посочен краен срок за отговор – 14 април 2022 г. На 3 май, когато госпожа Бояджиева се срещна със „За истината“, отговор все още нямаше.  

Инвестиционният проект за санирането на блок 5 в ж.к. „Митко Палаузов“ е дело на софийското дружество „Профпроект България“.  С него Община Севлиево има договор за  авторски надзор на въпросния жилищен блок. Дружеството, което по-късно е преименувано на „Ес Ди  Проект“ има

богат опит в изпълнението на проекти с европейско финансиране.

Справка в системата ИСУН 2020 сочи, че от „Ес Ди Проект“ са изпълнител на 25 проекта. Този в Севлиево е един от най-малките им, стойността му е малко над 6 хил. лв.

Изборът на дружеството е станал по процедура „договаряне без предварително обявление“, която Законът за обществените поръчки позволява. При въпросната процедура възложителят, в случая Община Севлиево,  провежда преговори за определяне на клаузите на договора с едно или повече точно определени лица.

Проектът, който „Ес Ди Проект“ изпълнява, е съгласуван от Община Севлиево.  Това означава, че той е одобрен от Общината, въз основа на което е получил разрешение за строеж.

В този проект, в раздел „Достъпност“ е записано, че сградата не е приведена в съответствие с изискванията на наредбата за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда, включително за хора с увреждания. Забележете, сградата, а не отделни входове от нея. По-нататък следва, че ще се осигури достъпност до входните предверия на входове Б, В и Г чрез бетонни рампи. За входове А и Д достъпът е на ниво терен, пише в проекта, което обяснява защо в последствие фирмата изпълнител не е монтирала рампи за инвалиди към тези два входа.

Това според проекта е „достъп на ниво терен“
Снимка: „За истината“

Какво означава достъпна среда?

Според въпросната наредба това е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно (&1, т.2 от допълнителните разпоредби).

В наредбата има отделен текст и за „достъпен вход“ – това е вход, който може да се използва самостоятелно от всички хора, като се отчитат и специфичните нужди на хората с намалена подвижност, в т.ч. на хората с увреждания (т.4 от &1).

Действително ли достъпът до двата входа е на ниво терен,

„За истината“ провери на място. Оказа се, че и към двата има стъпало, което инвалидна количка не може да преодолее. Лальо Бояджиев се придвижва точно с такава. За да стигне до входната врата обаче, той е принуден да слезе от количката и да извърви късото разстояние на крака. Разстоянието е много малко, но за здрав човек. За такъв като Лальо Бояджиев, който не може да стои на краката си, стигането до входната врата става със сериозно усилие, много болка и страх да не се срути на земята.

И този вход е с достъп „на ниво терен“, заради което не му се полага рампа за инвалидни колички.
Снимка: „За истината“

Занапред Лальо Бояджиев е принуден да продължи по досегашния начин – на две патерици, милиметър по милиметър. Нищо, че живее в сграда, наскоро ремонтирана и по документи преведена в съответствие с изискванията за достъпна среда. Ремонтът на тази и другите две сгради по проекта струва близо 2 млн. лв. с ДДС, но възрастният мъж не може да ползва удобствата, за които са платили европейските данъкоплатци.

Извън същинските дейности по привеждане на сградата в режим на енергийна ефективност, по проекта има строителен надзор, авторски надзор, дружество, което осигурява публичност и екип по управление. Екипът по управление са трима общински служители – ръководител, счетоводител и технически сътрудник, които ще си разпределят за допълнителната работа 21 хил. лв. Защо и те не са догледали липсата на рампа за инвалидна количка пред единствения вход, в който живее инвалид, както стана ясно отговор няма. Не отговориха на изпратените по имейл въпроси и от фирмата, автор на инвестиционния проект. Имейл адресът бе единственият начин за връзка с тях, който „За истината“ откри, а въпросите бяха изпратени на 4 май т.г.

Преди публикуването на този текст „За истината“ изпрати въпроси и до Управляващият орган на Оперативна програма „Региони в растеж“, който е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Отговорът се чака.  

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам