BG | EN

След записа: няма заплаха за суверенитета, проблемът е друг

Кирил Петков
Снимка: Фейсбук

След като запис от заседание на ПП стана публичен, част от политиците скочиха уж да бранят българския суверенитет. Но заплаха за него няма. Пред „Дойче веле“ Даниел Смилов обяснява защо:

Последните дни се разгаря невъобразима атака срещу европейското бъдеще на България и възможността да се състави евроатлантическо парламентарно мнозинство.

Президентът Радев бави мандата и създава сцената, на която се вихрят различни бурлески: „Иван Гешев и делата му на трупчета“, „Радостин Василев вижда истината, след като му отказват да е министър“, „превръщането на Корнелия Нинова и Костадин Костадинов в един и същи човек“.

Проблем в изтеклия разговор има, но той няма общо с българския суверенитет

В цялата тази вакханалия няма много съдържание, но има завишен градус и обвинения в предателство. Като цяло русофилската и путиноидната част от българския политически спектър се мобилизира като вагнеровците на Пригожин уж в защита на българския суверенитет. Основният им аргумент е, че ПП-ДБ планират да сменят шефовете на българските служби и дори са водели някакви неформални консултации в посолства от НАТО и ЕС по тези теми. Това уронвало българския суверенитет.

Проблем в изнесените от Радостин Василев кухненски дебати на ПП, разбира се, има. И той се състои в това, че самият Радостин Василев, а може би и други подводни камъни, са допуснати в тази организация чак до ръководните ѝ нива. Друг проблем е тенденцията на Кирил Петков и Асен Василев да се хвалят с това колко добре са приети от партньорите ни в ЕС и НАТО. Наистина, за страната е безспорен плюс, че с правителство „Денков-Габриел“ вратите към еврозоната и Шенген ще бъдат отворени. Но Петков и Василев трябва да си дадат и сметка, че това не се дължи на някаква тяхна особена гениалност, а просто на грандиозната безполезност и неадекватност на възможните алтернативи. Освен това, конфиденциалните разговори затова са конфиденциални – за да не стигат до Гела, Мела и цялото село.

Нека да се върнем към „съдържателния“ проблем за суверенитета обаче и да видим защо такъв всъщност няма. България е суверенна страна и сама взема решенията си. Едно от тях е да се защитава заедно със страните от НАТО и ЕС. Това са съюзи на суверенни държави, които гарантират заедно елементи на сигурността и благоденствието си. Тъй като сме суверенна държава, никой няма да ни спре, ако решим да си назначим някой петоколонник за шеф на службите или генерал в армията ни. И сме го правили – до ден днешен в София шетат „натовски“ генерали, които путинофилстват, а в момента и открито призовават за отпор срещу парламентарно правителство. И тук не става дума за президента Радев.

За България е ключово да има доверието на партньорите си

Въпросът е, че ако действаме така и си слагаме петоколонници и асорти путинисти на ключови постове, сами се изолираме в НАТО и ЕС. Постепенно секва обменът на информация, достъпът ни до съвместни програми се затваря и на практика сами се поставяме във фризера. Точно от това страда нашият суверенитет, защото не може да се възползва от пълните възможности за защита, които колективните системи за сигурност дават.

В този смисъл: няма нищо осъдително в това този, който се стреми да състави правителство, да се опитва да осигури доверие между българската страна и партньорите. Да не говорим, че има и формални задължения за съгласуване на политики в сферата на сигурността, които няма как да не се предшестват с по-неформални разговори и координация.

От нищо дотук не следва, че на България някой ѝ реди службите или ѝ подсказва кой да назначи в тях. Пак можем да си назначаваме когото искаме – съветски кратуни, произведени от ДС, бол. Да ги назначаваме си е наше суверенно право, което никой не ни е отнел. Само че да сме наясно: това няма нищо общо със защитата на суверенитета на страната, а е просто стратегия на мобилизираната до краен предел пета колона. А от тази стратегия българският суверенитет е най-сериозно заплашен.

Накратко, имаме два стратегически суверенни избора: да назначаваме в службите хора, които не будят възражения у партньорите и могат да станат двигател на интензивно взаимодействие с тях. Можем да назначаваме и открити путинисти или скрити лимонки, на които никой в НАТО и ЕС няма доверие. И двете решения са суверенни, но едното е добро и укрепва националния суверенитет, а другото е лошо и го уронва в средносрочен план.

Целта е ясна: да се саботира формулата „Денков-Габриел“

Цялата дандания около записа на ПП всъщност цели да разколебае ГЕРБ да подкрепят формулата „Денков-Габриел“, което Борисов вече няколко пъти направи. По дотук договорената формула в това правителство няма да има повече министри от ГЕРБ, но съставът му може да е малко по-различен от обявените досега варианти. Това са подробности, важното е, че формулата дава поне девет месеца за страната да се успокои, да приеме бюджет и необходимите мерки за еврозоната и Шенген. Шансове и за двете има.

Същевременно в тези месеци ГЕРБ, а защо не и ДПС, ще получат възможност – без да участват в изпълнителната власт – да решат вътрешнопартийните си проблеми. Кой кого стреля, кой какво е откраднал, кой кого е гърмял или плашил. Иван Гешев е тяхна рожба, сега е и тяхна мъка.

Но за да бъдат улеснени, ще получат законодателни гаранции за справедлив процес – и на досъдебно, и на съдебно ниво. Това не е малко, защото те с основание се страхуват от „бухалките“, знаейки много добре как и защо са създадени. Ако справедливият процес се окаже пералня – честита им баня, както се казва. Все пак сме правова държава.

Прозорец има и не трябва да бъде затварян

Ако договорените закони се приемат, ако работа се върши, този модел с ротация и вече с министри от ГЕРБ ще може да изкара цял мандат. Ако не – ще следват други формати или избори.

Това не е идеално решение от никоя гледна точка. Но е по-добро от всички останали и няма смисъл да се губи време, особено пък с „разкрития“ от рода на тези от последните дни. Здравият разум има прозорец, през който да пробие през следващите дни – здравите сили обаче напъват да го затворят.

Рубриката „Анализи“ представя различни гледни точки. Не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на „За истината“.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени анализи

monsterid
Даниел Смилов
Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Той е програмен директор на Центъра за либерални стратегии, София, ежегоден гост-преподавател в Централно европейския университет, Будапеща и преподавател по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Кл. Охридски”. Даниел Смилов има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Специализирал е в University of California, Berkeley, Boalt Hall School of Law и European University Institute, Florence. Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания.

Още от автора

България и цитатът, който другаде можеше да реши изборите

Лисичите хитрини на Борисов и Пеевски нямат край: тук малко корупцийка, уж свързана с ПП-ДБ, там някакви записи, в които се подучува нещо. Но има един много важен цитат, който в други страни би могъл да реши изборите.

На изчакване: ще направят ли Борисов и Пеевски завой

България в момента е на изчакване дали Борисов и Пеевски ще вземат популисткия завой, ако той е нужен за оставането на власт. Добре е българите да помислят каква може да бъде цената на едно не съвсем отговорно гласуване.

Колко рошава да е гаргата: неизбежна ли е власт на ГЕРБ-ДПС?

Към момента нещата изглеждат така: ГЕРБ-ДПС имат възможност да преминат границата от 121 места в следващия парламент - било сами, било с помощта на ИТН. Неизбежно ли е управление на ГЕРБ-ДПС и има ли алтернатива?

Още анализи

Малкият зъл демон на популизма

Прогресът на "Величие" - неподражаем миш-маш от патриотично, проруско, про-силна ръка, про-ще стане по-хубаво - отваря и у нас вид портал, през който се шмугва малкото зло демонче на популизма, пише Ивайло Нойзи Цветков.

Гневът може да докара нов „спасител“ – например Радев?

Заради огромния гняв от повтарящи се избори, един нов "спасител", като президентска партия на Радев, има потенциал да измести дори ГЕРБ от първото място и да помете малките формации. Има ли шанс за стабилно управление?

Лъжи и манипулации: как „Величие“ иска да подчини медиите

"Величие" излиза от риалити шоуто "Исторически парк" и отива на големия публичен екран. Там се бори за ексклузивни права - без корекции, забележки и критики. А това се постига само с открита война с медиите.