Приемната сграда на летището в Русе вече е със статут на паметник на културата от национално значение. Със заповед от 8 април т.г. вече бившия заместник-министър на културата Чавдар Георгиев официализира решението на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) от първите дни на 2024 г.
Документът, публикуван на сайта на Министерството на културата, съдържа режими за опазване на приемната сграда на летището, с които стопанинът на обекта трябва да се съобрази. Те целят най-общо “минимална намеса в автентичния вътрешен и външен облик”. Предвижда се например да се възстанови оригиналния надпис на аерогарата, при ремонтни дейности да се използват определени техники и технологии, материали и пр., идентични на оригиналните, и други.
Подписът на зам.-министър Чавдар Георгиев слага край на дълга процедура, започнала още през 2021 г. Тогава група архитекти изпратиха писма до Националния институт за недвижимо културно наследство и до Община Русе с предложения за опазване автентичния облик на някогашния пътнически терминал. Поводът беше неслучилото се намерение на малайзийска фирма да построи голям логистичен център мястото на летището.
Малко след това предложението за статута на приемната сграда на русенското летище влезе за обсъждане и гласуване в СЕСОНКЦ, където беше одобрено с пълно мнозинство. Точно преди министърът на културата да официализира със свой подпис статута на летището, Община Русе, която първоначално изрази подкрепа, обжалва и по този начин бламира процедурата на финалната права.
Резкият завой в отношението на местната власт може да бъде обяснен с появилия се интерес в хода на процедурата в културното министерство от страна на фирмата “Еърпорт Русе” на бизнесмените Христо Крушарски и Антони Търницов за възстановяване дейността на летището. За целта в началото на миналата година Община Русе сключи договор за безвъзмездно право на ползване за срок от 10 години срещу обещания за инвестиции.
Ето защо в началото на тази година СЕСОНКЦ проведе повторно обсъждане и гласуване, което препотвърди решението. Беше направен компромис в полза на Община Русе с пълната забрана за извършване на ново строителство в сградата и около нея. Сега това е възможно след съгласуване с компетентните институции.
Според експертите приемната сграда на аерогара Русе е една от малкото изцяло съхранени представители на модернизма в България от втората половина на 20. век. “Със своите своите изчистени пропорции и прецизно изпълнени детайли с най-скъпите за времето материали и технологии, сградата се нарежда сред най-добрите примери на българската архитектура от 1960-те и 1970-те години”, се казва в мотивите за статута на Летище Русе, внесени в Министерството на културата.
Пътнически полети под въпрос
Летището край русенското с. Щръклево функционира от 50-те години на миналия век до 1998 г. След това започва да се използва от малки частни самолети. Намерението на “Еърпорт Русе” обаче е скоро там да има условия за кацане и излитане на големи пътнически и товарни самолети Airbus и Boeing.
Дали то ще се осъществи предстои да стане ясно съвсем скоро. На последното си заседание общинските съветници в Русе изслушаха един от собствениците на “Еърпорт Русе” – Христо Крушарски – за напредъка по модернизацията на обекта. Според подписания договор за безвъзмездно ползване за срок от 10 години с Община Русе през първите 24 месеца дружеството трябва да изпълни общо 15 точки, свързани с развитието на аеропорта. Те включват ремонт на пистата, изготвяне на генерален план, изграждане на ограда и други.
От думите на Крушарски стана ясно, че към 25 април т.г. 14 от точките са вече изпълнени. Единствено предстои до месец август да се изготви генералния план за развитие на Летище Русе.
„Летище Русе вече е летище. На него може да излитат и кацат самолети, без да преминават през терминала. Терминалът трябва да се преоборудва, трябва реконструкция, да се вкарат рентгени, машини и редица други неща. Има и изисквания по външния вид на фасадата. Ще внесем предложение до Общинския съвет за разрешение за реконструкция и да можем да си свършим докрай работата по терминала“, каза Крушарски, според когото летището ще разкрие 200 нови работни места.
От думите му обаче не стана ясно дали и кога ще бъде изпълнено най-голямото обещание, което той и кметът Пенчо Милков дадоха при подписването на договора – възстановяване на редовни самолетни линии.
“Може да се лети докъдето има пътници, стига да има желание”, каза лаконично представителят на “Еърпорт Русе”. След него темата с летището коментира и кметът на Русе, който заяви, че то “неотклонно се развива”. Милков припомни, че “имаше интерес от българска компания за редовни пътнически полети”. По думите му всичко било въпрос на търговско решение и желание на пътниците.
Нито Крушарски, нито Милков изнесоха информация да са водени реални преговори с пътнически авиооператор за редовни самолетни линии. Интересът, който русенският кмет припомни пред общинските съветници, по всичко личи, че няма да се осъществи. Става въпрос за компанията Гъливеър, която оперираше за кратко линията София-Скопие. Известно е, че тя има недостиг на малки самолети ATR 72 със 70 места, каквито именно се очакваше да превозват пътници между Русе и София.
