Снимка: Валентина Иванова – Минчева
На последната си сесия общинският съвет в Никола Козлево обсъди резултатите от въвеждането на задължителна предучилищна подготовка на 5-годишните деца. На тази възраст са общо 45 деца в десетте села на общината, което потвърждава тревогата на местната власт, че няма достатъчно ученици и на монго места обучението е в смесени паралелки.
Младите семейства в община Никола Козлево емигрират в чужбина заедно с децата си. В отделни случаи родителите ги поверяват на баби и дядовци, които обаче не могат да упражняват достатъчно строг контрол и това поражда проблеми при обучението и възпитанието на подрастващите. Община Никола Козлево е сред най-изоставащите в региона, а средства за обучение има! За 2024 г. за образователната система се отделят над 5,8 милиона лева. Само за детските градини бюджетът е 1,6 млн. лв. за 23 педагози и 27 души непедагогически персонал в общината.
Резултатите по на задължителните матури по български език и литература миналата година в средно училище „Цанко Б. Церковски” никак не бяха добри, коментираха съветниците. Общо 33 зрелостници имаха среден успех 2,19 при средно 2,59 в областта. От 27 средни училища в региона, успехът на завършващите в Никола Козлево ги постави на предпоследно място! След тях беше само средното училище в Хитрино с успех 2.00. Тази година на матура по български език и литература се явиха 19 зрелостници, а средният им успех е 2,59, което ги изведе по-напред в класацията.
Резултатите на матурите по БЕЛ в Шуменско са катастрофални
Но тук даваме думата на педагозите, които искат законодателни промени в общото оценяване.
Снимка: Валентина Иванова – Минчева
Катилиян Костадинов, директор на СУ „Цанко Б. Церковски” в Никола Козлево от 1996 г., коментира: „Сега се явиха на матура 19 души, но 11 от тях са изостанали ученици от минали години. Т.е. нашите абитуриенти са само 8 и има една двойка. Ако се изчисли само техния успех, то оценките им веднага ще вдигнат нивото на училището ни. Според мен в друг формат трябва да се провеждат матурите на изостаналите ученици, които са учили друго учебно съдържание и по други програми. Ние не сме в правото да ограничаваме изостаналите от други випуски да се явят на зрелостен изпит, за да вземат дипломи. Много от тях идват от чужбина или работят в други градове. Не могат да присъстват на консултациите, които организираме за държавния зрелостен изпит”.
Съвсем навреме общинският съвет внесе докладна за обучението на 5-годишните, които са бъдещите ученици и след година трябва да станат първокласници. Програмата на просветното министерство цели функционална грамотност, овладяване на правилно говорим български език, формиране на диалогичност у подрастващите. Целта е да се стимулират личните и социалните компетентности на децата, като основното е усвояването на българския език, който не им е майчин. Те са т.нар. билингви, които трябва да бъдат подготвени за училище. Директорките на детските градини твърдят в отчетите си, че е проведено допълнително обучение за децата от малцинствата, които са от уязвими групи. Според отчетите, речникът на децата е беден, с ограничен запас от думи на български език. Децата разказват с помощта на учителя и много често имат нужда от логопед. Най-важната задача на педагозите е децата да бъдат позитивни, с готовност за бъдещата им социална позиция – ученик.
Публичен факт е, че на обществени места – магазини, транспортни средства, спортни площадки, както и в семействата си, местните хора говорят на майчин език, а телефоните изместват четенето на литература. Проблемът с грамотността в отдалечените селски райони със смесено население в Делиормана остава. Младите са бъдещето на общините, които все повече се обезлюдяват, но спасението е образованието, което започва от детската градина, за да има успеваемост и на матурите.
Този текст е създаден в рамките на проекта „Разкриване на злоупотреби в местното самоуправление в периферните и селските общини на Североизточна България“ на сдружение „Про веритас“, финансиран от German Marshall Fund.
