BG | EN

Гражданите – все по-уязвими от тиранията и административния произвол, сочи доклад

Управляващите не искат институциите да бъдат прозрачни, показва годишния анализ на фондация Програма „Достъп до информация“

Снимка: ПДИ

В деветнайсетгодишната история на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) никога гражданите не са били поставяни в толкова уязвимо положение по отношение на правото им на достъп до обществена информация. Изводът е на изпълнителния директор на Програма Достъп До Информация (ПДИ) Гергана Жулева, направен при представянето на деветнайстия годишен доклад за състоянието на достъпа до информация в България.

Докладът освен оценки и анализи, съдържа конкретни препоръки най-вече относно правната уредба по отношение достъпа до информация.

Документът представя още резултатите от проучване на интернет страниците на 564 органа на власт в България, как институциите спазват задълженията за активно публикуване на информация и описва тенденциите в съдебната практика при делата, образувани за отказ от обществена информация.

Гергана Жулева, изпълнителен директор на Програма „Достъп до информация“
Снимка: ПДИ

Управляващите не желаят да бъдат прозрачни

Промените в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), с които бе отнета  възможността за втора съдебна инстанция по делата за отказ на информация са свидетелство за нежелание на управлението да бъде прозрачно и отчетно пред гражданите и да осигури действителна превенция на корупцията, смята Гергана Жулева. С този си акт управляващите демонстрират нежелание да служат на гражданите, „които имат реално защитими права и силата да осъществяват свободен избор. Подобно отслабване на защитата на гражданите във взаимоотношението им с държавата не ползва друг интерес, освен улесняването на тенденциите на тирания, административен произвол, злоупотреби с публични средства и разправа с инакомислещите“.

В България липсва независим орган, който да отговаря за прилагането на Закона за достъп до обществена информация

Липсва възможност за административно обжалване и обжалване пред независима институция като информационен комисар или комисия

След промените в Административнопроцесуалния кодекс от януари 2019 г. няма втора съдебна инстанция за защита на правото на информация

Десета година българското правителство не предприема стъпки за присъединяване към Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи

Назад към авторитарна държава

Управлението нанесе „един от най-мощните удари върху демократичната система и защитата на основните права на гражданите и юридическите лица от 1989 г. досега и представлява сериозна крачка назад в посока на авторитарната държава, в която липсва адекватен контрол върху законността на актовете и действията на администрацията и върховенство на закона“, написаха от ПДИ през лятото на 2018 г. в искане до президента да наложи вето върху промените в АПК и ги върне в Народното събрание за ново гласуване. Искането бе подкрепено от петдесет неправителствени организации, президентът наложи вето, което бе преодоляно през септември м.г. „след обичайното „стягане на редиците и след изслушване на становищата на множество граждански организации в правната комисия, единодушно призоваващи за преразглеждане на текстовете, но без отзив и резултат“.

Кирил Кадийски (в дясно) и Александър Кашъмов от Правния отдел на Програма „Достъп до информация“
Снимка: ПДИ

Всъщност въпросните промени бяха гласувани без задължителното по закон обществено обсъждане и директно на второ четене.

От ПДИ препоръчват да бъде възстановена пълноценната защита на правото на достъп до информация като се върне възможността две независими инстанции да разглеждат жалби срещу отказ от информация, както и да се създаде независим орган – комисар или комисия, който да разглежда жалби за отказана информация като първа инстанция.

Необходимост от баланс

Управляващите да намерят точен баланс между правото на информация и защита на личните данни, препоръчват от ПДИ.

Намирането на баланс между правото на достъп до информация и защитата на търговската тайна, така че да се запазят приоритетите на принципите на откритост, прозрачност и отчетност на държавните органи пред гражданите, също е една от препоръките на фондацията.

Според ЗДОИ информацията, която представлява търговска тайна, може да послужи като основание за ограничаване на правото на достъп до обществена информация само в случаите, когато нейното предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци. Това правило не важи в случаите на надделяващ обществен интерес, но има нужда от прецизиране на понятието търговска тайна.

На правителството от ПДИ препоръчват да предприеме стъпки за присъединяване към Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи, а на Народното събрание да осигури реална прозрачност в законодателния процес, като се направят необходимите промени в правилника за организацията и дейността му.

С пълния текст на доклада може да се запознаете тук.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени: Още за новините

monsterid
Емилия Димитрова
Емилия Димитрова - Данкова работи като журналист от завършването на висшето си образование, а от 2015 г. развива собствен сайт за новини от Севлиево и региона. Била е главен редактор на вестник „Севлиево днес“, журналист във вестник „Росица“ и отговорен редактор на новините в кабелна телевизия „Киви-ТВ“ в Севлиево. От 2015 г. е координатор на „Програма Достъп до информация“ за област Габрово. Носител на наградата „Златен ключ“ на „Програма Достъп до информация“ за 2018 г.

Още от автора

„Демокрация ли? Диктатура за вас“ – служители в държавна болница обвиняват директора си в тормоз

Служители на Държавната психиатрична болница за втори път в рамките на половин година подават сигнал до институциите срещу директора на лечебното заведение д-р Сюзан Садъкова. Обвиняват я в...

„Поставил е личните си интереси над тези на правосъдието“ – делото срещу бивш депутат от ДПС е възобновено

кръжният съд в Габрово възобновява съдебното производство срещу Юсеин Вейселов, бивш депутат и водач на листата на ДПС в града за изборите на 2 април т.г.

„Топлофикация – Габрово“ не е инвестирала нито лев през 2022 г., не било планирано

В бизнес плана на габровската "Топлофикация" не са планирани инвестиции през 2022 г., заради което такива не са извършвани. Причината според обяснения от дружеството е в липсата на финансови средства.

Още за новините

Договорът за безвъзмездно отдаване на русенското летище не гарантира възстановяване на гражданските полети

Частният инвеститор “Еърпорт Русе”, който наскоро получи общинското Летище Русе за безвъзмездно ползване през следващите 10 години, не е длъжен да възстанови редовните граждански полети. 

Прокуратурата прекрати разследването за пране на пари срещу близкия до Борисов Бейзат Яхя

Окръжната прокуратура в Шумен прекрати разследването за пране на пари срещу близкия до Бойко Борисов бизнесмен Бейзат Яхя.

„Порок в заданието“ – екоминистерството спря разширението на химическо производство край Павел баня

Министърът на околната среда Росица Карамфилова отмени Решение по ОВОС на директора на РИОСВ-Стара Загора, което разрешава на акционерното дружество „Кастамону-България“ да разшири химическото си производство на формалдехидни смоли.