Свръх контролът по депонирането на черупките от рапани затруднява бизнеса, твърдят от асоциация

Илюстративна снимка: Azat Faro от Pixabay

Депонирането на черупките от рапани вече не може да става на общите сметища. Преди да бъдат изхвърлени, преработвателните предприятия трябва да докажат, че в черупките не е останала жива тъкан. Това създава проблем на бизнеса, тъй като този процес е допълнителна бюрокрация и оскъпява дейността им.

Поводът за засилването на мерките е, че когато остатъците от рапаните са изхвърлени в големи количества на общите сметища те започват да гният с всички произтичащи от това последици.

Според изпълнителния директор на Асоциацията БГ ФИШ Йордан Господинов рапанът не е вреден продукт и не трябва да се третира по този начин. „Досега изхвърляхме черупките по разни сметища. Сега обаче РИОСВ – Бургас предприе инициатива да изисква специални отговорности от нас и ни забрани да ги депонираме където и да е“, поясни той.

От Асоциацията БГ ФИШ са изпратили въпроси към министъра на околната среда и водите Нено Димов, търсейки съдействие в тази ситуация. „Отговорът му е или ги преработвате, или ги вкравате в друга суровина, или ги третираме като отпадъци. Ако са отпадъци обаче трябва да ги изследваме за един куп химични елементи. Законът така е написан, че ни задължава едва ли не да изследваме Менделеевата таблица. Това е голям разход. Оказва се също, че в България няма таква лаборатория. И ние питаме какво да правим с черупките?“, посочи той.

Господинов допълни, че в момента фирмите складират черупките от рапани в предприятията и чакат решение на проблема.

Директорът на бургаската екоинспекция Тонка Атанасова обясни, че черупките могат да се депонират на което и да е сметище, ако то има комплексно разрешително да приема такъв вид отпадък. „Технологията на самото депо се затруднява, тъй като те са много обемисти и самите регионални депа нямат разрешение да приемат такъв вид отпадък“, обясни тя. Атанасова посочи, че черупките могат да бъдат изхврляни в депа за строителни материали. Оказва се, че в района на Бургас няма специализирано такова депо, но има издаден регистрационен документ за площадка, която може да преработва такъв вид отпадък. „Има изисквания обаче от оператора на площадката как да приеме отпадъка“, поясни тя.

Относно наличието на лаборатории, които да изследват химичните елементи на черупките от рапани, Атанасова посочи, че в страната има различни звена, които са акредитирани да извършват такава дейност. „Те са на сайта на българската агенция по акредитация, а също така и Изпълнителната агенция по околна среда има акредитирани лаборатории“, поясни тя.

Според Йордан Господинов решение на проблема може да се намери в преработването на черупките. „Това е калциев карбонат. Ако той бъде смлян на прах и бъде хвърлен в посевите – това е идеялно наторяване на почвите. Само, че някой трбява да го направи. Ние не се занимаваме с торове и препарати. Рапанът може да бъде използван в строителството като строителен материал. Други го използват в химическата индустрия – може да бъде добавка към храната на птиците“, обясни той.

Подобно е и мнението на Тонка Атансова. Тя посочи, черупките могат да бъдат използвани в кръговата икономика, но за тази цел трябва да бъдат извършени необходимите химични анализи. Тонка Атанасова допълни, че черупките биха могли да се използват за приготвянето на асфалтови смеси, за направата на въздушни възглавници при полагането на кабели или ВиК водопроводи.

От Асоциацията БГ ФИШ са поискали от министъра на околната среда и водите да бъде изготвена работна група е експерти, която да разреши проблема.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам