Свободата на медиите в България е подкопана от политическа поляризация и забавени реформи. Това заявиха представители на международни организации, работещи в сферата на свободата на пресата, след проучвателна мисия за състоянието на медийната среда в България. Делегацията представлява Платформата за безопасност на журналистите към Съвета на Европа и Механизма за бързо реагиране при нарушения на медийната свобода (MFRR).
Целта е да се измери пулсът на свободата на медиите в страната, като темите обхващат безопасността на журналистите, регулацията на медиите, общественото радиоразпръскване, медийния плурализъм, SLAPP делата, собствеността на медиите и процеса на реформи, който се изисква от страната съгласно Европейския закон за свобода на медиите (EMFA).
Заключенията са, че свободата на медиите в България е изправена пред дълбоки предизвикателства в условията на политическа поляризация и законодателна инертност, като са необходими спешни действия от страна на правителството и останалите институции, за да се придвижат напред националните реформи, както и тези въведени на европейско ниво.
След тридневна мисия в София между 24–26 септември, делегацията заключи, че е необходимо да има напредък в предотвратяването и наказването на посегателствата срещу журналисти, разрешаване на продължаващия спор около ръководството на обществената телевизия, гарантиране на независимостта на Съвета за електронни медии (СЕМ) и за приемане на законодателство срещу SLAPP (делата шамари).
Въпреки важната работа на ключови журналистически асоциации, нивото на солидарност в журналистическата професия е ниско, отчитат от мисията.
България изостава в прилагането на Европейския акт за свободата на медиите (EMFA), който е в сила от август тази година. Работната група на правителството е прекратила дейността си, без да има яснота кога ще бъдат възобновени дискусиите с участието на всички релевантни институции и заинтересовани страни.
Мисията не получи възможност да обсъди въпроса с органа, отговорен за медийната политика – Министерството на културата, като то беше единствената публична институция, която отказа среща с делегацията, въпреки многократните покани.Целият текст може да прочетете в сайта си АЕЖ.
