Как тайният пиар на община Севлиево държи гражданите далече от „кухнята“ на властта

Кой публикува от името на Общината не е обществена информация    

Няма действащ договор за ПиАр услуги, но има плащания за такива

Илюстрация: „За истината“

Община Севлиево няма действащ договор за ПиАР услуги с физическо или юридическо лице, но през януари 2020 г. е платила 1200 лв. за информационно обслужване на дружество „Пи Ар България“. Няма и служител за връзки с обществеността, но от неин имейл медиите получават неподписани прессъобщения. Кой е служителят, публикуващ от името на Общината, попита „За истината“ по реда на Закона за достъп до обществена информация. Отговориха, че това е служебна, а не обществена информация, която не може да бъде предоставена. 

През 2020 г. тайните около общинския ПиАр на Севлиево са толкова дълбоки, колкото през 2017 г. и 2018 г. Тогава „За истината“ установи, след половин година съдебен спор, че от бюджета на Севлиево са излезли близо 40 хил. лв. за външни пиар услуги, за които администрацията няма действащ договор. Сумата е платена за период от 18 месеца, което прави по 2 222 лв. на месец, при условие, че парите са превеждани ежемечно (почти колкото заплата на кмета по това време, б.ред).

На кого са платени сумите и досега не е ясно. На какво основание – също. В предоставената тогава справка се говореше за външен изпълнител на услуги, без да се споменава конкретно лице или дружество. Според обяснение от институцията до избор на външен изпълнител се е стигнало след обявени шест конкурса за младши експерт „връзки с обществеността“, на които служител не е бил избран.

По това време прессъобщенията до медиите подписваше Анелия Скримова от името на „ПиАр България“. Затова беше логично да се приеме, че това е дружеството, на което са превеждани сумите. Дали е така обаче, няма как да знаем, след като от Общината предоставиха само обща цифра, без адресат.

Пренаписан сценарий   

Две години по-късно Община Севлиево отново се доверява на външен изпълнител на ПиАр услуги, пак няма договор за това, но отново плаща. Засега оттам предоставят данни само за плащане през януари 2020 г. – 1200 лв. с ДДС, въпреки, че „За истината“ поиска справката да бъде за периода от октомври 2019 г. до средата на февруари т.г. Този път от администрацията са конкретни – парите са изплатени на „ПиАр България“ ЕООД.

Справка в Търговския регистър сочи, че дружеството е собственост и се управлява от Анелия Скримова, която от местните избори през октомври миналата година неизменно присъства на публични събития, организирани от Общината. Не е изключено Скримова да е и лицето, което публикува на общинския сайт и изпраща прессъобщения до медиите. За разлика от дейността й през 2017 и част от 2018 г., този път обаче съобщенията са анонимни, т.е. само предполагаме, че наетият за „връзки с обществеността“ външен изпълнител, на който се плаща без договор, е от „ПиАр България“.

От сектора на обществеността

На опит „За истината“ да установи кой използва служебния имейл с домейн на Общината и публикува от името на институцията, бе отговорено: „Имейлът се използва за предоставяне на информация от сектора на обществеността, т.е. по предназначението си“. От това не става ясно защо щом информацията е „от сектора на обществеността“ обществеността не може да знае кой стои зад нея?

Без отговор остана и въпроса по какъв начин Общината гарантира достоверността на информацията, след като тя се разпространява анонимно и как би се защитила при злоупотреба с името на институцията, при положение, че няма договор с изпълнител, нито назначен служител, т.е. кой би понесъл отговорността при евентуална злонамереност, некомпетентност и дори непознаване на факти.

Плащат данъкоплатците, но не може да знаят

Защо длъжността или името на боравещия с името на институцията е тайна, въпреки че му се плаща с пари на данъкоплатците? Според Община Севлиево  това е информация, която „не попада в обхвата на понятието обществен живот“ и чрез нея гражданите не могат да си изградят мнение за дейността на администрацията. Казано по друг начин, гражданите не трябва да знаят къде отиват парите им.

Информацията я няма

Има и друга причина да бъде отказана информация – „за да се осигури достъп до обществена информация необходимо условие е тя фактически да съществува, т.е. да е материализирана върху обичайните за целта носители – хартиен, снимков или филмов материал и др. и да е налична при сезиращия административен орган“.

Този отговор вместо да осветли какво се случва, извиква още въпроси. Ако информацията не съществува, то пак се връщаме към основанието, на което се плаща за дейности по публичност и критериите за подбор на техния изпълнител. 

Съдебна практика

В този смисъл е налице съдебна практика от есента на 2018 г. по дело, идентично с разглеждания случай. Тогава Общината за първи път отказа да осветли избора и плащанията за външен ПиАр, но съдът отчете, че се касае за обществена информация, от която всеки гражданин би могъл да си състави мнение по какъв начин е осъществен изборът на агенция, прозрачност и отчетност на сключен договор, по който Общината е страна, и заплащане на бюджетни средства за изпълнение на договора. С това си решение Административният съд в Габрово прие, че се касае за служебна информация, която се съхранява във връзка с дейността на общината и достъпът до нея е свободен.

Решение на Административния съд в Габрово от 2018 г. по същия казус

Сходен случай е и отказаната от Община Севлиево справка за задграничните командировки на служителите й, защото изпълнението на служебни задължения от общинарите не било обществена информация. Не по-малко абсурдно беше становището на наетото външно адвокатско дружество, че „изпълнението на служебните задължения на служителите е свързано с личния принос на всеки към дейността на общинската администрация“, т.е. гражданите не бива да знаят къде и срещу колко пътуват чиновниците. Съдът отхвърли тези аргументи и задължи Общината да предостави данните.

В началото на тази година беше отказана справка за разходите за Празниците на Севлиево с аргумента, че информацията не е обработвана и не съществува в правния мир. И в този случай съдът задължи администрацията да каже цифрите.

Най-скандален от всички опити на Община Севлиево да прикрива информация бе изпратеното на китайски език копие от меморандума за сътрудничество, който кметовете на Севлиево и Нанхай в Китай подписаха през пролетта на 2016 г. За две пътувания на кмета, едно с две от заместничките му и второ с общинските съветници Явор Памукчиев и Ердоан Узунов севлиевските данъкоплатци платиха 15 500 лв., а пет години по-късно Севлиево и Нанхай в Китай са толкова отдалечени, колкото и преди подписването на първия меморандум (досега са подписани три, б.ред.).

Споразумението между Севлиево и Нанхай, поискано по реда на Закона за достъп до обществена информация, бе предоставено от Община Севлиево на китайски език, снимка: Емилия Димитрова

Заплащането за външни услуги без договор също не е прецедент в дейността на общинската администрация в Севлиево. През 2017 г. от бюджета са платени 35 хил. лв. на столично адвокатско дружество, с което Общината не е имала договор, уточниха оттам.

Прикриването на информация с несъществени и понякога абсурдни аргументи очевидно е утвърдена практика на общинската администрация в Севлиево. За последните три години „За истината“, със съдействието на Програма Достъп До Информация има спечелени три дела срещу пълен или частичен отказ от информация. Общото между всички тях е, че съдът категорично е решил, че данъкоплатците имат право да знаят как и за какво отиват индиректно парите им.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам