Римска баня под училище в Пловдив може да бъде разкрита за посетители

Снимка: podtepeto.com

Римската баня под Професионалната гимназия по битова техника в Пловдив може да бъде отворена, съобщи регионалното издание „Под тепето“.

Точно 70 години отнеха на държавата да обърне внимание на едно безценно и изоставено културно-историческо богатство, пише изданието, като допълва, че в момента се предприемат първи стъпки по отваряне и социализиране на зазидания от почти две десетилетия археологически обект. Това се случва след серия публикации в медиите и сигнал до Министерството на културата.

Две ведомства си подават ръка с идеята да направят достъпна за посетители културно – историческата ценност. Министерството на културата и Министерството на образованието и науката вече действат в синхрон по реализиране на дългоочакваната мечта на куп изследователи на античната епоха и вече има дори изготвен и съгласуван проект за ремонт и социализиране на Римската баня, а информацията са потвърдили министърът на културата Боил Банов и неговата заместничка Амелия Гешева.

„Има съгласие, че трябва да се отвори обекта. Работим по споразумение с колегите от образователното министерство. С координацията съм натоварена зам.-министър Амелия Гешева, съобщил пред репортер на „Под тепето“ министър Боил Банов.

„В непрекъсната връзка сме с Министерство на образованието. Има съгласуван проект за самата сграда с НИПК и МК за изготвяне на проект за реставрация и консервация на Римската баня. Извършена е и проверка от образователното министерство, така че в момента, в който има повече новини ще ги съобщим,“ потвърдила пред изданието и зам. – министър Гешева, по време на посещението си могилата Малтепе през уикенда.

Тази седмица се очаква заместник – министри от двете ведомства да посетят обекта. На практика има шанс банята да бъде ремонтирана и отворена още през 2019 г., когато Пловдив ще е Европейска столица на културата и когато трябва да бъде отрит музея на Епископската базилика.

Изданието припомня, че повече от 70 години огромната римска баня в източния край на Трихълмието, днес под Професионалната гимназия по битова техника, стои като изоставен археологически обект. Темата навлезе в общественото пространство след поредица публикации на „Под Тепето“ през април 2014 година, довели до обещание от кмета Иван Тотев тя да отвори врати. Общината обаче няма как да предприеме каквито и да е действия в тази посока, тъй като имотът е държавна собственост, под юрисдикцията на Министерството на образованието, а самия обект е защитен като недвижима ценност от Министерството на културата. Банята се намира буквално под сградата на училището, като до нея се стига по стълбище, чиито вход е точно до официалният такъв на самото школо. Вратата обаче е зазидана през 90-те години.

Банята се намира в източния край на Античния Филипополис – извън крепостните стени. В близост е издигната Голямата Епископска базилика, но археолозите не са сигурни кога точно е построена банята – дали може да се свърже с езическия период или с християнския. Всъщност единственото сериозно проучване на обекта става в периода 1946-1950 година от Димитър Цончев. През 1950 година той публикува и статия в годишника на музея, която до момента е и най-авторитетния източник за историята на банята.

Предположението на Цончев е, че банята е издигната през IV век. Малко по-късно – в средата на V век тя е опожарена, вероятно по времето на хунските нашествия между 442 и 447 година. След това тя е възстановена, но части от банята променят предназначението си – хипокаустът (подовото отопление) е зазидано, но други части от сградата запазват ролята си на къпалня. Най-вероятно при това преустройване се издига втори етаж, заради който са изградени и масивните четвъртити колони и сводове, които впечатляват на архивните снимки. Краят на живота на обекта е около 600-ата година.

Сградата е била голяма и богата. Подовата настилка е с красиви мозайки, части от които са запазени и до днес. Стените са били с големи мраморни плочи. Имало е изградено подово отопление. Самите мозайки са изградени с камъчета и по модел, идентичен с този на банята под Бинго Балкан – друг римски обект, който чака своето преоткриване.

Изоставянето на обекта в началото на VII се свързва със свиването на града през Средновековието във високата част – животът е продължил основно по Трихълмието. В тези векове се изоставят и другите впечатляващи сгради в региона – Малката базилика, която е на близо в източна посока, а и самата Голяма епископска базилика.

През Османския период зоната се превръща в християнско гробище. Открити са надгробни камъни на арменци от 1694 година, например, както и на православни християни и надгробия с латински надписи, най-вероятно на католици.

През 1946 година там започва да се строи сегашната сграда на пловдивското училище „Йоаким Груев“. При изкопните дейности строителите попадат на археологията и преоткриват банята. В следващите няколко години там съвместно работят екипите на археолозите и строителите. По думите на проучвателя Димитър Цончев впечатляващият обект обаче не е проучен изцяло, поради липса на средства – на места разкопките трябва да се правят до 8 метра, а самата територия е около 2,5 дка. Въпреки обединението на цялата власт на едно място през комунизма и претенцията, че културата е на първо място, обектът е оценен като второстепенен. Тоест – нито е проучен докрай, нито е запазен и експониран. Училището отгоре все още затапва великолепната археология, а в следващите 40 години социалистическа и 30 години демократична власт, никой не успява да представи прекрасната баня на обществеността.