Снимка: „За истината“
Язовир да построим няма да е лесно, но не и невъзможно – това са думи на кмета на Севлиево, изречени през септември 2016 г. Осем години по-късно севлиевският кмет узря за това, което 10 хиляди от гражданите на общината поискаха с подписка – държавата да се намеси за построяването на язовир, за да се спре системното безводие.
С писмо до държавните институции и две министерства на 20 август т.г. кметът на Севлиево Иван Иванов обяви хидровъзел „Бяла“ за приоритетен обект и недвусмислено заяви, че това е единственият начин, за да се решат проблемите с водоснабдяването в региона.
С писмото си Иванов настоява държавата, като собственик на ВиК инфраструктурата, „да предприеме съответните действия, необходими за своевременното възобновяване на работата за ускорено доизграждане на този стратегически за региона хидровъзел”.
В писмото има и конкретни цифри – 1.2 млн. евро са необходими за препроектиране на остарелия проект за язовира и 50 млн. евро за изграждане на съоръжението.
Осем години по-рано
Това, което иска кметът на Севлиево само ден, след като подписа заповед за обявяване на воден режим, гражданите на общината поискаха преди осем години. През 2016 г., по време на поредното безводно лято и драстичен воден режим, севлиевци събраха за има-няма две седмици 10 000 подписа с искане държавата да се намеси за изграждането на язовир. Папките с подписите бяха предадени в Министерския съвет, Народното събрание, Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Областната управа на Габрово и в Община Севлиево.
Когато тогавашният областен управител на Габрово Николай Сираков получи трите тома с подписи, остойности искането на севлиевци на 50 млн. евро и обяви, че при намаляващо население няма кой да извади толкова пари. Според него решаването на водния проблем е в реконструкцията на довеждащите водопроводи, по които по онова време изтичаше почти 85% от постъпващата вода.
На същата позиция застана и севлиевският кмет, когато на свой ред получи подписката от представители на сдружение „Граждани за Севлиево“.
„Аз подкрепям подписката на севлиевци, исканията им са справедливи, друг въпрос е дали точно язовир е най-доброто решение за справяне с проблема с водата“, каза тогава кметът.
По единодушно мнение на ВиК специалисти, в това число и от МРРБ, реконструкцията на довеждащите водопроводи е решението, въпреки многократно задавания въпрос ако водата в балкана свърши, какво ще потече по сменените водопроводни тръби.
Водоизточниците пресъхват
Е, това време дойде. Приключилите през лятото на миналата година експертни анализи, покрай подготовката на регионалното прединвестиционно ВиК-проучване за област Габрово, установяват проблеми с необходимото количество вода във водоснабдителната система на Севлиево. В доклад, обединяващ изводите от анализа, се посочва, че „капацитетът на водоизточниците вече не може да задоволява на сто процента максимално денонощната консумация за частния и обществения сектор през летните месеци, както и необходимите количества за противопожарни нужди за всички водоснабдявани населени места“. В същия анализ пише още, че „обемите вода, които се съхраняват в напорните резервоари са достатъчни да покрият денонощната консумация, но не и да обезпечат с вода през периодите на висока мътност във водоизточниците или при летните понижения в повърхностните водоизточници“.
В друг доклад, хидроложки, който анализира наличните водни количества към момента и чертае прогнозни модели, е записано, че е налице тенденция към засушаване на естествените водоизточници, които за десет години ще намалят месечните си стойности с 12 %. Последното е изключително важно, тъй като община Севлиево се водоснабдява само от естествени водоизточници. Тази констатация на хидролозите категорично обрича на безводие населението в община Севлиево дори при сто процента подменени водопроводни тръби.
Нуждите от вода намаляват, но какво от това като вода няма
Няма съмнение, че след милионите, похарчени за реконструкция на довеждащи водопроводи (за Севлиево са два, най-общо ги наричат източен и западен, б.р.) течовете драстично намаляха. Всъщност точно това беше аргументът на мнозината противници на язовир.
Фактите сочат, че „са елиминирани катастрофалните линейни загуби, надхвърлящи преди реконструкцията 85% от подаваната питейна вода“, пише в писмото на севлиевския кмет до държавните институции. От това нуждата от вода по източния водопровод е паднала до 50 литра в секунда, като преди подмяната на компрометираните тръби са били нужни между 160 и 180 литра в секунда, за да се задоволи потреблението.
С приключване работата по подмяна на уличните водопроводи по проект, който се изпълнява в момента в централната градска част, нуждата от вода ще спадне от 140 – 180 литра в секунда на 100-110 литра, посочват от общинската администрация.
На фона на пресъхването на водоизточниците обаче, проблемът с недостига на вода остава, а решението е очевидно повече отвсякога – водоем, който да събира водата, когато я има.
Има един детайл, който не е за пренебрегване. Искането на Община Севлиево държавата да съдейства за язовир идва малко преди поредните парламентарни избори. Да, съвпада и с поредното засушаване и пресъхване на водоизточниците, но съмнението, че язовирът на Севлиево за пореден път се използва за предизборна дъвка остава.
