Реставриране или ремонт – какво се случва с уникалните водни съоръжения в „Етъра“

От година и половина в етнографския комплекс на открито „Етъра“ край Габрово тече изпълнението на проект за консервация, реставрация и преустройство. Целта е автентичният вид на съоръженията и сградите да бъде запазен в максимална степен. Според граждани обаче, това не се случва.

Заради съмнения в качеството на реставрацията, членове на публичната „Фейсбук“ група „Граждански контрол за Габрово“, която има 2.1 хил. членове, поискаха спешна проверка от две министерства – на културата и туризма, и подеха кампания срещу ремонта в социалната мрежа.

Гражданският протест, организиран изцяло във „Фейсбук, засега е съсредоточен в една от дейностите по проекта – реставрация на водните съоръжения в „Етъра“, която трябва да съхрани вида им на сто процента.

Това са десет обекта, които, според етнографи и историци са част от една от най-богатите и добре организирани музеи на открито в Европа. Колекцията включва две воденици, валявица (пералня), бичкиджийница (дъскорезница), гайтанджийска одая (за плетене на гайтан), струг за бъклици, струг за гаванки, танури и солници, тепавица (за обработка на вълнени тъкани) и точило. Точно тяхната реставрация разбуни отново гражданските духове в Габрово, почти две години, след масовото недоволство изобщо срещу ремонт в „Етъра“.

Граждански контрол

Надя Колева и Станимир Стефанов са се подписали под сигнала до Министерството на културата и Министерството на туризма, копие от който изпратиха и до „За истината“ с молба „за бърза реакция от страна на медията“. В имейла до редакцията се казва, че ремонтните работи по водните съоръжения в „Етъра“ не се извършват както са разписани в архитектурния проект, използват се материали, които могат да се купят в строителни хипермаркети, не се спазва оригиналният вид на сглобките, а заради видими пукнатини в дървения материал съоръженията, които се ремонтират не са безопасни.

Директор на горско стопанство в Габрово, уволнен заради наем на „Лексус“ за 72 хил. лв., е върнат на поста – тук

В писмата до двете министерства, които ни бяха препратени, се твърди, че „водните съоръжения не са реставрирани както е заложено в договора, а са ремонтирани, като на места са сложени нови елементи, които заменят старите, и са компрометирани откъм здравина и якост“. Подчертава се, че „в този им вид те са потенциално опасни, с напукани отсега нови елементи“ и се настоява за „незабавна проверка по изпълнение на текущ ремонт за реставрация и консервация на съоръженията, задвижвани от вода в Етнографския музей на открито „Етъра““.

Те живеят свой живот

Загрижеността за изпълнението на реставрационните дейности в „Етъра“ е обяснима. Музеят притежава единствената в България сбирка от технически съоръжения, задвижвани с водна сила и използвани през 18 и 19 век. Заради непрекъснатия поток от туристи от цял свят, съоръженията работят целогодишно. Това означава, че са в непрекъснат досег с водата, която ги задвижва, но освен това са пряко изложени на атмосферните влияния във всички сезони. В зависимост от температурите през зимата части от тях замръзват, по някои нависват ледени висулки, а като скове ледът дървото, когато напролет изсъхне то губи своята здравина. Тъй като целите съоръжения са от дърво, с изключение на задвижващите механизми, това скъсява техния живот и изисква чести ремонти.

Всичко това пред „За истината“ обясняват водещият реставратор в „Етъра“ Стефан Стефанов, помощник реставраторът Валентин Дамянов и съавтора на архитектурния проект за реставрацията арх. Станимир Семов.

Поредна, а не извънредна реставрация

Тримата са категорични, че това, което се ремонтира и подменя при сегашния ремонт, е поредната реставрация на водните съоръжения, но не се наемат да кажат колко такива е имало досега. Според тях сегашните дейности привличат общественото внимание заради тяхната мащабност, а и са част от по-голям проект на обща стойност 10 млн. лв., което обяснява засиления интерес към ремонта.

Консервацията и реставрацията на водните съоръжения и ремонт на компрометираните участъци от каменен зид, са дейностите по обществена поръчка, една от многото процедури по проекта „“Етър – музей за креативен и културен туризъм“, която включва и преустройство на „Кръстник Хаджи Колчов хан“ в многофункционална музейна зала. Процедурата по избор на изпълнител е проведена от Община Габрово, а стойността на договора с избраното дружество, което да извърши реставрационните дейности, е малко над 760 хил. лв. с ДДС.

Важно е да е наш човек – защо държавата не се отказва от губещо дружество в Габрово – тук.

Проекта за консервация и реставрация на водните съоръжения е на арх. Мария Хлебарова и арх. Станимир Семов, и двамата от Габрово. В едно интервю по повод реставрацията, арх. Хлебарова казва: „Искрено се надявам, че реставрацията ще се случи с автентичните материали и технологии, което гарантира и автентичен вид“, като уточнява, че автентичен не означава точно копие, а материалът, от който е създаден оригиналът.

Във фейсбук обаче битува схващането, че елементите по съоръженията, които подлежат на реставрация, трябва да бъдат точно копие на оригиналните. Ако се съди по коментарите на фейсбук критиците на ремонта в „Етъра“, под оригинални се разбира онези от времето на създаването на „Етъра“, т.е. 60-те години на миналия век.

Кой всъщност е оригиналът?

Пред „За истината“ проектантът и реставраторите са категорични, че от отварянето на музея през шейсетте години на миналия век са правени различни ремонти, изискващи поддръжка на съоръженията. Понякога е ремонтирано само едно съоръжение и никой досега не е обръщал внимание на това, нито е имало такова взиране в подхода и начина на реставрация. А тя винаги, твърдят реставраторите, следва един и същ ред – свалят се старите елементи, изработват се нови, напълно същите като свалените, набавя се дървения материал, който се обработва срещу вредители и влиянието на водата и всичко се сглобява и монтира както е било.

Този подход е заложен и при изпълнението на сегашния проект, одобрен и съгласуван от Министерството на културата и Община Габрово. В него е разписано как трябва да се подхожда към реставрацията на всяко от десетте водни съоръжения.

Подходът общо-взето е един и същ – демонтиране на оригинални и повредени елементи, като всеки детайл се номерира, а разглобяването на механизмите се описва стъпка по стъпка. Следва механично почистване на всички оригинални механизми и детайли, реставрация на повредените елементи и възстановяване на липсващи, ако такива има. За всичко това се използват оригинални материали, сглобки и технологии.

Във воденицата долапкиня

Гражданите обаче смятат, че редът, разписан в проекта, не се спазва. Тяхното доказателство към момента е наскоро ремонтираното колело, което задвижва водата във воденицата долапкиня.

Воденицата се нарича така, защото задвижването й с вода става с помощта на колело, наричано долап. По периферията му има дървени кофи, оформени по начин, който не позволява водата да се излива, докато кофата не се превърти надолу, т.е. задвижването на долапа става под тежестта на водата.

Това колело е изцяло подменено с ново и с това стана повод за гневни коментари в социалната мрежа. Под пост, който насочва вниманието към новоремонтираното колело пише: “На автентична сглобка от ХIХ век. ли ви приличат тези болтове и гайки напръскани с черен спрей от колелото на воденицата долапкиня!? Виждат ли се отсега пукнатини в материала? Не Ви ли стигат 760 000 лв. За реставрация, а не сковаване с материали от железарията на водните съоръжения?“

Импровизациите са изключени

Пълна заблуда е, че това, което сега реставрираме е от времето на Лазар Донков, създателя на „Етъра“, обяснява Стефан Стефанов, който от началото на реставрационните процеси в „Етъра“ ръководи екип от реставратори. Те имат задачата да следят отблизо всичко, което се случва по водните съоръжения.

Стефанов е един от национално и международно признатите реставратори. Има специалност „Консервация и реставрация“, придобита в Националната Художествена академия в София. Казва, че „целта на реставрацията не е да състари изкуствено даден елемент, а да помогне на публиката да възприеме обекта такъв, какъвто е бил“. Затова елементите, които са в относително добро състояние, не се подменят, щом изпълняват предназначението си, но не е така в случая с воденицата долапкиня, където и колелото и сглобките са изцяло подменени.

За пукнатините в дървото

Да, гредите и дървените елементи са с пукнатини, но това не ги прави опасни, категоричен е арх. Станимир Семов.

„За да няма пукнатини, дървото трябва да премине специална машинна обработка. Ако това се направи, то ще загуби своята автентичност, защото няма греда, която да не се пукне. Трябва да е изкуствено произведена от слепени темели, а ние не търсим машинния ефект от обработката на дървото“, обяснява реставраторът Валентин Дамянов. И води към гайтанджийската одая.

Чердакът й е с няколко подпорни греди и нито една не е подменена. Не е необходимо взиране, за да се видят по всяка от гредите различни по ширина, дължина и дълбочина пукнатини, защото „това е естественият вид на дървото“, категоричен е той.

С огромна пукнатина е и гредата, която задвижва механизма на воденицата долапкиня, но тя така е монтирана и все още не е сменена, което, според него, обезсмисля обвиненията за използван дървен материал с пукнатини.

Водата ще свърши останалото

Що се отнася до наскоро направените сглобки, те са абсолютно същите както на колелото, което задвижва тепавицата и което при сегашния ремонт още не е подменено. По него на пръв поглед не се забелязват лъскави сглобки и болтове, които обаче при внимателно вглеждане се виждат. Това колело очевидно е живяло свой живот и изглежда напълно автентично, но то е защото е било дълго време под въздействието на водата, обяснява реставраторът Стефан Стефанов.

Докато на воденицата долапкиня колелото е току-що реставрирано и все още не се е завъртяло под вода. Това е причината сглобките по него да са лъскави, а цвета им се получава и от материала, с който са импрегнирани. Колелото действително изглежда не на мястото си и е трудно да се впише в цялостната атмосфера на музея.

„Това много скоро ще се промени, трябва около месец да работи под вода и никой няма да твърди, че сглобките са напръскани с черен спрей, защото те няма да се виждат, а черният спрей е и импрегнант, който ще удължи живота им“, категоричен е Валентин Дамянов, като добавя, че нито един материал не е купен от строителен хипермаркет и няма нито една греда от „Практикер“, каквито обвинения валят срещу ремонтните работи.

Защо тогава подпокривна греда на воденицата караджейка стои неестествено като форма и цвят, пита „За истината“?

Обектът не е завършен, включва се арх. Семов, като се съгласява, че ръбовете на гредата не са скосени, както са заварените греди, затова изпълнителите са помолени да направят корекция. По отношение на цвета на гредата, която определено е много по-различна от останалите и стои като донадена, казва, че предстои обработка срещу вредители, след което ще се изчака да се види как материалът ще се държи във времето.

На въпроса, който гражданите повдигат, че за подмяна на гредите се използва чам, отсичат: В „Етъра“ чам не е влизал. Дори коритата на тепавицата, които след последния ремонт са направени от върба, сега ще се възстановят от дъб. Макар върбата да е издържлив на вода материал, в момента по целия улей има течове, затова новият улей ще бъде от дъб – материалът, който се използва за всички реставрационни дейности в „Етъра“ от създаването му.

Малка волност за безопасност

Една от дейностите по проекта освен реставрация на водните съоръжения е възстановяване на каменните зидове в „Етъра“. При откриването на музея те са наредени по метода „суха зидария“. Това е стара техника за изграждане на каменен зид без използване на свързващ материал. Майсторлъкът е в така нареченото „заключването на камъните“, което осигурява и здравината на зида. При текущите възстановителни дейности в „Етъра“ голяма част от каменните зидове са възстановени, но при сухата зидария са си позволили да излязат от правилото „без слепващ материал“ и много внимателно и напълно незабележимо за външно око, са сложили цимент вътре в зида. За тази волност има обяснение: „По зидовете постоянно се качват посетители, правят си снимки за спомен, деца тичат по тях. Решихме, че безопасността на хората най-важна, затова сложихме цимент вътре в зида, но майсторите го направиха така, че да не се наруши визуалния ефект на сухата зидария“, обяснява арх. Семов.

Пак той разяснява, че при реставрацията има два различни подхода. Някои специалисти поддържат тезата, че възстановката трябва да се ограничи само до запазените части от съответния обект, а други, че възстановяването трябва да наподобява напълно оригиналния елемент, в това число оригиналните форми и материали. Трети отчитат, че и в двата случая е възможно да се получи смехотворен ефект, затова балансът между първите две е изключително важен.

Дали при реставрацията на водните съоръжения в „Етъра“ са го постигнали? За външния наблюдател страстите около ремонта наподобяват война. Битката е между граждани и екипа на музея, но като във всяка война победители няма, защото всички са понесли жертви. Гражданите – неудовлетворението си от случващото се в „Етъра“, в „Етъра“ – огорчение от неразбирането и притеснението, че с атаката срещу ремонта ще отблъснат туристи.

Едно от решенията е гражданите да отидат на място и да се срещнат с реставраторите и проектантите, за да получат от първо лице информация как се реставрира и ремонтира. Те обаче отказали на поканите за срещи дотук, обясни служителят за връзки с обществеността Тихомир Църов. От „Етъра“ обаче не се отказват и на 2 ноември т.г. отново канят всеки, който иска да види на място случващото се и да дискутира с реставратори и проектанти, да отиде на място.

Може би една министерска проверка, каквато гражданите искат, ще каже какво действително се случва в „Етъра“, който не е само на габровци, а уникално място за страната ни, посетено през миналата година от туристи от 111 страни, казва директорът на „Етъра“ Светла Димитрова. В „Етъра“ не се притесняват от проверка и казват, че вратите им са широко отворени за такава.

Каква позиция ще заеме Министерството на културата и дали изобщо ще реагира на гражданското недоволство, не е ясно. Като страна, съгласувала проекта, би било добре да влязат в ролята на арбитър между музейно ръководство и гражданите, докато името на „Етъра“ наистина не е понесло сериозни вреди. От подобен ход всички ще са спечелили – ако нещо не се прави както трябва, ще бъде коригирано, а гражданите ще са удовлетворени, че са реагирали по граждански отговорно и ще са доволни, че са обърнали подхода. Ако пък всичко е в реда на нещата, както твърдят от „Етъра“, ще настъпи спокойствие и работата ще продължи по план. За последното няма много време, проектът е разписан до края на 2022 г.