Репортаж от „фронта“, или за черните дни на с. Бели бряг

  • Разширяването на „Мини Марица изток“ е на път да погълне поредното село по пътя си
  • Неговите жители, повечето от които на пределна възраст, са принудени за пореден път да напуснат домовете си
  • Кой, как и на колко е оценил имотите, които трябва да изоставят?
Снимка: Pavlofox от Pixabay

Баба Марина е сред последните жители на Бели бряг, останала заедно със сина си в селото. На предела на живота си тя трябва за втори път да се пресели и да създава нов дом.

Първият път е бил отдавна. Тогава 18 годишна Баба Марина напуска с. Голяма Детелина, разрушено, разорано и погълнато от държавните въгледобивни „Мини Марица изток“. Сега, десетилетия по-късно, същата съдба очаква и селото, в което е преминала голяма част от живота й. Възрастната жена не роптае срещу съдбата си, дори е запазила чувството си за хумор. Макар че сърцето и се свива при мисълта, че утре трябва да изостави и къщата, и градината, и животните…. А после през двора й ще минат багерите и ще изравнят всичко със земята.

Ще останат само спомените,

които никой не може да изтрие.

Баба Марина е сред последните жители на Бели бряг.
Снимка: Венелина Попова

Сагата с преселването на хората от Бели бряг датира от десетилетия. Как са живели години с мисълта, че им предстои да го напуснат, знаят само жителите му-около 200 души, от които в селото сега са останали едва двайсетина. Другите са продали имотите си на държавната компания „Мини Марица изток“, която от 2005 година е концесионер на терените за добив на въглища в района. Фронтовете на рудниците напредват, а срокът за доброволното изселване изтича в края на тази година. Но една част от собствениците в селото не желаят да приемат цените, които им предлага въгледобивното дружество и настояват пред Министерството на енергетиката за промяна на оценките за техните имоти. Нов подход предлагат и от Екологичното сдружение „За земята“, което участва в процеса на медиация. В отворено писмо то призовава министерството и Европейска банка за възстановяване и развитие да се включат адекватно в процеса, защото остават броени месеци до края на годината, когато е крайният срок за доброволно изкупуване на имотите, а според сдружението “Мини Марица изток“ нямат

нито интерес, нито мотивация

да се справят с казуса самостоятелно.

След подписано споразумение с банката за подмяна на използваните до момента роторни багери през 2014 г. въгледобивното дружество, „Мини Марица изток“ получи 15 млн. евро безвъзмездна финансова помощ от Международния фонд „Козлодуй“. Средствата вече са усвоени, а през пролетта на 2020 година новите багери ще бъдат пуснати в експлоатация. Грантът е обвързан с План за действие при преселването на жителите на Бели бряг. А той от своя страна – с политиката на банката при придобиването на земи, недоброволното преселване и икономическото преместване.

Доклад на лицензиран оценител от 2018 година анализира може ли едно обезщетение, каквото е заплащането на имот на пазарен принцип да съответства на изискванията на банката за екологична и социална политика и на нейното ръководство за добри практики при преселване.

Според Генади Кондарев от „За земята“ основните заключения на Доклада са, че ръководството на банката слага силен акцент върху нефинансовите условия като осигуряване на засегнатите лица на адекватно жилище и продължително подобряване на техните условия на живот. Но никъде не обсъжда специфични стандарти на оценка и не влиза в подробности какво разбира под пълна стойност на заместване или справедливо възмездяване на хората за техните къщи, земеделски земи, животни, трайни насаждения и поминък.

Казано по-просто,

хвърлянето на една торба пари,

определена според съществуващия, но неразвит и неатрактивен пазар на имоти в района, не е достатъчно, за да осигури достойно възмездяване на хората, достатъчно, за да започнат живота си отново на ново място. По думите на Кондарев дори последните по-високи оферти на дружеството към останалите собственици в с. Бели бряг не могат да им гарантират по-добро бъдеще и да ги обезщетят не само материално, но и за причинения им през годините стрес, на който са били подложени в очакване на изселването. Затова дори и да получат повече пари, това ще е справедливо,

защото

хората не си тръгват доброволно, а под натиск,

категорични са от „За земята“.

Генади Кондарев коментира, че ЕБВР е оставила „Мини Марица изток“ да протака с години финализирането на плана за преселване и накрая са приели дружеството да одобри план с тежки пропуски – непрецизен социален пакет, липса на всякаква форма на компенсация за нанесени морални вреди и липса на визия как ще се премести гробищния парк на селото или как ще се обезщетят хората за загубата на икономически продукт при закриване на кооперацията на селото. И всичко това при останали двайсетина домакинства, чиито имоти трябва да бъдат изкупени.

Позицията на „Мини Марица изток“ по темата е съвсем различна. Разбираемо. Леонид Ганозлиев – ръководител на отдел „Инвестиции“ в дружеството твърди, че преговорният процес с жителите на Бели бряг и

изпълнението на

Плана за действие при преселването

е оценен високо от ЕБВР след последната среща по медиация в края на август. Досега са изкупени 212 къщи, до крайният срок за доброволното преселване трябва да постигнат споразумение със собствениците на още 20 къщи и на 14 дворни места. Оценките на имотите извършва „Стройпроект“ ООД – избрана от дружеството лицензирана фирма. Собствениците на имоти в Бели бряг, които вече са продали къщите си на държавата не са виждали докладите към оценките на имотите им. Достъпни за справка са едва последните от тях, потвърдиха от дружеството. И въпреки, че

информацията по преговорния процес е поверителна

от „Мини Марица изток“ съобщиха детайли от него за „За истината“. Разбира се избирателно.

Според тях методът на ликвидната стойност на имотите е отпаднал, а гратисния период за ползване на вече придобитите от мините имоти е увеличен от 6 месеца на 3 години.

За да спазят изискването на ЕБВР за „пълно заместване“ от дружеството твърдят, че предлагат в офертите си цени, завишени спрямо пазарните и поемат нотариалните разходи по сделките. Но тъй като в българското законодателството няма разпоредби за обезщетение за влошено икономическо състояние на собствениците или за загуба от поминък се разработва (едва сега) методика, която ще ги изчислява в изпълнение на принципите на екологичната и социална политика на банката.

Въпреки масовото недоволство от оценките на имотите им, само един от собствениците в Бели бряг се е възползвал от възможността да поръча втора оценка на избрана от него лицензирана фирма за своя сметка. Очевидно защо – в Плана за действие при преселването е записано, че когато “лицензираният оценител, избран от собственика, даде по-висока оценка на имота, „Мини Марица изток“ запазва стойността, дадена от лицензирания оценител, избран въз основа на Закона за обществените поръчки и няма правно основание да приеме по-висока оценка“. Тогава собственикът има право да подаде жалба до Комисията по професионална етика към Камарата на независимите оценители в Българи, която сравнява методиките и се произнася по тях съобразно българския стандарт. А дали и в каква степен нейното решение ще бъде съобразено от дружеството не е ясно.

От „Мини Марица изток“ посочват и факта, че жителите на селото не са използвали механизма за обработка на жалби и през целия преговорен процес до генералния офис на Европейската банка за възстановяване и развитие в Лондон е изпратена само една жалба от Инициативния комитет в Бели бряг.

Съветът на директорите във въгледобивното дружество е гласувал базови цени за различните категории земеделските земи в региона, които се изкупуват за разширяване на фронта на рудниците. Според Леонид Ганозлиев тези цени са по-високи от пазарните, варират между 150 и 1250 лв. за декар и не са актуализирани от 2007 г., защото конюнктурата не го налагала. Казано иначе в момента не може да има реален пазар на земи, които влизат в концесията за въгледобив, а

мините са единственият купувач-монополист.

Дружеството е изградило със собствени средства от 1.5 млн. лв. и нов гробищен парк в Раднево, в който има 1450 гробни места и 150 ниши за урни. В него жителите на Бели бряг и на Трояново-следващото село, което предстои да бъде изселено, могат са преместят тленните останки на починалите си роднини, а мините поемат еднократната общинска такса от 200 лева затова.

Ще се стигне ли до принудително отчуждаване в Бели бряг след края на 2019 година, когато изтича срокът за доброволното изкупуване на къщите и имотите в селото? По вероятно е тази процедура да бъде отложена, защото не е в съответствие с политиката на ЕБВР. Но не е възможно и да бъде отлагана безкрайно, тъй като през 2023 година фронтът на рудниците ще достигне селото.

Принудителното отчуждаване става по ясно разписани

правила, които не са в полза на собствениците

тъй като оценките на имотите не могат да се обжалват в съда. На обжалване подлежи едва крайното решение за отчуждаване, което се издава от МС след дълги съгласувателни действия между няколко министерства – на енергетиката, на финансите и на регионалното развитие.

Както и да завършат преговорите между малкото останали собственици в Бели бряг и „Мини Марица изток“, десетилетната история по преселването на селото не може да има хепиенд. Защото унищожаването на къщи, имоти, малки семейни ферми, градини и лозя е по-малката беда от разрушаването на общността и на родовите връзки. Нови къщи се изграждат, нови градини и лозя могат да се засадят, но разкъсани връзки между хората трудно се възстановяват, по-скоро невъзможно. Имотите имат цена, кръвните и духовни връзки са безценни, но бюрократите – и в ЕБВР, и в „Мини Марица изток“ са безразлични към драмата на хората. Които в края на живота си са принудени да го започнат отново. По принуда.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам