Реалната картина на корупцията по високите етажи на властта остава скрита, тъй като водените наказателни производства не отразяват същинското състояние на корумпираност на публичния сектор на високо ниво.
Това сочат изводите на годишния мониторингов доклад върху дейността на държавните институции срещу корупцията по високите етажи на властта, изготвен от неправителствената организация Антикорупционен фонд(АКФ) и озаглавен
„Антикорупционни институции 2023: точка на замръзване“.
Оказва, че виновни в извършването на корупционни престъпления сред най-високопоставените длъжностни лица на практика няма, заявяват авторите на доклада Андрей Янкулов и Даниела Пенева, правни експерти във Фонда.
Документът отразява развитието на 57 ключови дела за корупция по високите етажи на властта и включва анализ на практиката на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) за установяване конфликт на интереси.
Мониторингът се осъществява за шеста поредна година. През 2023 година организацията обяви, че институциите са с „широко затворени очи“ за случаите на корупцията, а сега, че най-точното определение за работата им е „пълна въздържаност“.
За 2023 г. няма нови влезли в сила присъди по следените 57 ключови разследвания на корупция по високите етажи на властта. Запазва се устойчивото съотношение на значителна доминация на крайните оправдателни съдебни актове, които остават 15 срещу едва 4 осъдителни, сочат събраните данни по темата.
Това ясно демонстрира намаляващата успеваемост на обвиненията на прокуратурата. Тенденция от 2023 г. е увеличаването на прекратените от самата прокуратура казуси, които изобщо не достигат до съда, посочват експертите.
„Годината следва да бъде най-кратко и точно характеризирана като „година на пълна въздържаност на прокуратурата да разследва корупция по високите етажи на властта“, коментира Андрей Янкулов, автор на първата част на доклада, която анализира дейността на прокуратурата.
„От това правило се наблюдава само едно мимолетно изключение за период от няколко седмици през май-юни 2023, в края на предсрочно прекратения мандат на главния прокурор Иван Гешев. Тогава прокуратурата се активира скоростно и избирателно срещу искащите смяната му, но безуспешно.“
Според Доклада, за разлика от предшественика си, новоназначеният временен главен прокурор Борислав Сарафов не търпи никакви реални политически атаки от никои части на оформилото се през годината управляващо мнозинство. Съответно и прокуратурата под негово ръководство буквално забравя за политическата корупция като тема до края на 2023 г. Редица наказателни производства, в това число и избирателно активираните в края на мандата на Гешев, касаещи пряко или косвено политически фигури от (или свързвани с) мнозинството, са или прекратени, или потъват в обичайната забрава. Едва на следващата година, с разтурянето на управляващото мнозинство ПП-ДБ – ГЕРБ (ДПС), и прокуратурата ще заеме традиционното си място по добре познатия начин с използвани за политически и медийни атаки наказателни разследвания за корупция.
През изминалата година сглобилото се нехомогенно управляващо мнозинство осъществява и някои законодателни изменения с отношение към системата на наказателно правосъдие и оттам противодействието на властовата корупция с наказателноправни средства. Най-съществените от тях са измененията на Конституцията, промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и новият Закон за противодействие на корупцията, посочват от Антикорупционния фонд.
Според неравителствената организация, обаче, голямата част от промените се извършват без предварителна ясна и всеобхватна концепция, без анализ какво ги налага, какви резултати се очаква да постигнат и без подробни мотиви към законопроектите. До последно не е ясно около какви точно конкретни текстове парламентарното мнозинство ще успее да се консолидира.
„С всички критики към нормативните промени, все пак те се явяват една малка плаха крачка напред към модернизиране на системата на наказателно правосъдие. В крайна сметка обаче реалната промяна в начина на упражняване на всяка публична власт може да стане само с кумулативното наличие на качествени нормативни разпоредби и адекватното им безпристрастно и еднакво спрямо всички прилагане съобразно заложените в тях цели и смисъл. В настоящия случай реформите въобще не успяват да достигнат до етапа на фактическото си прилагане по именно такъв нов за крехката ни демокрация начин, така че доколкото въобще съществуват, то това остава само на хартия“, завършва анализа си Андрей Янкулов.
Във втората част на доклада са анализирани проблемите при установяване или неустановяване на конфликт на интереси от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и новата Комисия за противодействие на корупцията(КПК).
„Въпреки, че през 2023 г. беше приет нов Закон за противодействие на корупцията, с който се проведе институционалната реформа на КПКОНПИ, не се наблюдава преодоляване на установените слабости в практиката на комисията спрямо предходните години“, коментира авторът на тази част от доклада Даниела Пенева.
Посочва се, че от една страна, все още не е инициирана предвидената в новоприетия закон процедура по избор на независимо ръководство на новата комисия. Вследствие на това „реформираната институция“ се ръководи от предходните ѝ членове. От друга страна, реформата не е проведена в цялост и до такава степен на завършеност, че да гарантира очакваните резултати, включително в новия закон уредбата на конфликта на интереси е възпроизведена идентично със съществуващите до този момент законови разпоредби, които съдържат немалко слабости.
В двата годишни доклада за дейността на КПКОНПИ и КПК през 2023 г. по направление „конфликт на интереси“ информацията е представена изключително оскъдно, но от тях става ясно, че са разгледани по същество 102 решения, от които само в 11 решения е установен конфликт на интереси.
Комисията продължава да разглежда производствата по конфликт на интереси по формален начин.
„Проверките не разкриват застрашен ли е общественият интерес, налице ли са съмнения за безпристрастното и обективно упражняване на правомощията по служба, от които да стане ясно какви са скритите зад фактите отношения и зависимости, поставящи определени лица в привилегировано положение и налице ли е нечий частен интерес. Проличава липса на воля за обективно изобличаване на корупционното поведение и санкциониране на извършителите“, заключава Даниела Пенева.
Обобщените резултати от дейността на антикорупционните органи отново потвърждават, че през 2023 реалната картина на корупцията по високите етажи на властта остава скрита.
„Статистиката за работата на двете антикорупционни институции отново показва огромната пропаст между техния дневен ред и дневния ред на българското общество“, обобщава разследващият журналист и съосновател на АКФ Николай Стайков в увода на доклада.
Годишният мониторингов доклад на АКФ за 2023 „Антикорупционни институции 2023: точка на замръзване“ може да прочетете ТУК
