„За истината“ препубликува анализ на Катерина Василева от „Свободна точка“.
„Прогресивна България“, „Възраждане“, БСП. Първите две със сигурност влизат в следващия парламент, казват социолозите. За последната не е сигурно, но сегашната ѝ подкрепа е близо до 4-процентовата бариера за Народното събрание.
Ако БСП успее да я прескочи, може да се окаже в проруско мнозинство с другите две формации и трите заедно да имат повече от 120 депутати.
Въпросът дали това ще стане е актуален на фона на реакциите срещу споразумението за отбрана с Украйна, което служебният премиер Андрей Гюров подписа в понеделник. Това е политически документ, който е одобрен – но не и подписан, още от предишното служебно правителство на Димитър Главчев през 2024 г.
Решението на Гюров да го подпише сега предизвика критики. Основен аргумент в тях е, че служебно правителство, което управлява кратко и не е излъчено от Народното събрание, няма право на това. Но част от реакциите ясно показват външнополитическите позиции на формациите – дали са „за“ подкрепа за Украйна, или защитават тези в услуга на Русия.
Критики към документа дойдоха от бившия президент Румен Радев, който според проучванията ще спечели изборите, и от лидерите на БСП, „Възраждане“, ИТН и МЕЧ – Крум Зарков, Костадин Костадинов, Слави Трифонов и Радостин Василев.
Президентката Илияна Йотова, която пое поста след оставката на Радев и посочи Гюров за служебен премиер, също беше недоволна.
В сряда, по време на извънредно заседание на парламента, който е в предизборна ваканция, ГЕРБ, „Възраждане“, БСП, ИТН и МЕЧ вкараха точка за задължаване на правителството да прекрати споразумението. Предложението беше на „Възраждане“, но поради липса на кворум не се стигна до гласуване. Въпреки това депутати от „Възраждане“ и БСП използваха трибуната, за да говорят против подкрепата за Украйна.
„В контекста на предизборната кампания тези реакции изглеждат очевидни“, каза пред „Свободна точка“ политологът от Софийския университет Милен Любенов.
По думите му стратегията на Радев в кампанията досега е била да не говори за Русия и Украйна. С подписването на документа кабинетът е искал да „освети“ неговата позиция.
Търсената цел вероятно е била „предизборен ефект“ в полза на ПП-ДБ – коалицията, чийто бивш представител е Гюров, добави Милен Любенов. Тя може да спечели избиратели, които са се ориентирали към Радев, но не харесват позицията му срещу помощта за Киев.
Но може да се постигне и обратният резултат – БСП да прескочи бариерата, а подкрепата за „Възраждане“ да нарасне. Това ще направи „математически възможно“ проруско мнозинство в новия парламент, което да блокира решения в ущърб на Русия.
Какво е това споразумение
Документът, подписан от Гюров и украинския президент Володимир Зеленски, очертава рамка за сътрудничество между София и Киев – например, в производство на дронове и боеприпаси, доставки на газ, разминиране на Черно море. Той не е международен договор, затова няма нужда от решение на парламента, за да бъде приет.
Споразумението не е и ново, а е част от международна инициатива за подкрепа на Украйна. България реши да се присъедини към нея още през есента на 2024 г. Тогавашният премиер Главчев трябваше да подпише документа на среща със Зеленски. Но в последния момент я отмени и поиска подкрепа от парламента.
Последвалото редовно правителство начело с Росен Желязков от ГЕРБ също не подписа споразумението заради участието на БСП в управлението.
„Година и половина това споразумение не се подписваше заради нас“, каза в сряда депутатът от БСП Габриел Вълков.
Кой и как реагира срещу него
Радев и Зарков първи реагираха – почти едновременно, срещу решението на Гюров да подпише документа.
„Българите очакват от вас честни избори и защита от галопиращите цени, а не въвличането ни във война“, написа Радев във Фейсбук.
„Това е акт на върховна политическа безотговорност“, написа Зарков.
После реагира и Костадинов, който каза, че „договорът е незаконен“, защото служебното правителство няма право да поема такива международни ангажименти.
Едната линия на критики е свързана точно с този въпрос – може ли, или не. В Конституцията пише, че правителството определя външната политика, а правомощията на служебния кабинет не са по-малко от тези на редовния.
Според Любенов подписването на документа точно сега е „изцяло политическо решение“ и все пак е трябвало да бъде съгласувано с парламента и президента – по политически, а не по правни причини.
Важна е и другата линия на критиките срещу Гюров. Тя е свързана с проруските позиции. Такъв пример е тезата на Радев, че ако помагаме на Украйна, се „въвличаме“ във войната. Или тази на Костадинов, че споразумението „превръща България в украинска колония“.
От партиите в сегашния парламент „Възраждане“ е с най-ясни позиции в подкрепа на Русия. Радев също е споделял проруски тези и от началото на войната е против подкрепата за Киев.
Ще има ли проруско мнозинство
Петте партии, които според социолозите влизат в новия парламент, са „Прогресивна България“ на Радев, ГЕРБ, ПП-ДБ, „ДПС – Ново начало“ и „Възраждане“.
Последното проучване на „Алфа рисърч“ от края на март показва 30,8% за „Прогресивна България“, 6,9% за „Възраждане“ и 3,9% за БСП – на ръба на бариерата. Другите агенции също дават подобни числа.
Останалите партии, които споделят позиции в услуга на Русия, остават по-надолу – МЕЧ е с около 3%, „Величие“ – с 2,7%, ИТН е с 1%.
Въпреки това, ако БСП успее да влезе в парламента, ще има шанс за проруско мнозинство от над 120 депутати.
„Ако БСП вземе 4%, ще има около 10 депутати, „Възраждане“ – още около 20, а Радев – минимум 90“, каза Любенов.
В последните парламенти броят на депутатите, които могат да бъдат характеризирани като проруски, е:
- 64 след изборите през 2022 г. („Възраждане“ – 27, БСП – 25, „Български възход“ – 12);
- 71 след изборите през 2023 г. („Възраждане“ – 36, БСП – 24, ИТН – 11);
- 86 след юни 2024 г. („Възраждане“ – 38, БСП – 19, ИТН – 16, „Величие“ – 13);
- 89 в сегашния парламент („Възраждане“ – 33, БСП – 19, ИТН – 16, МЕЧ – 11, „Величие“ – 10).
Присъствието им плавно расте, но никога през това време те не са били над 120.
Според Любенов едва ли ще има управление на Радев, „Възраждане“ и БСП – това ще означава „много сериозна изолация в Европа“. Също така засега „Възраждане“ силно критикува Радев, вероятно защото губи много избиратели заради него.
Но и без да управляват заедно, в парламента те могат да блокират решения в подкрепа на Украйна и срещу Русия.
И друго важно нещо. Седмица преди изборите в България има избори и в Унгария. Очаква се премиерът Виктор Орбан, който е близък до Москва, да ги загуби. Така Русия ще загуби „сериозен проводник за влияние“ и „натискът ѝ към България и към правителство, оглавено от Радев, може да бъде голям“, каза още Любенов.
