Понякога най-хубавите места са тези, за които никой не говори. Не ги рекламират, не блестят в класации, но щом стъпиш там – усещаш, че си на точното място.
Едно такова пътуване ни отведе на север – източно от Белене и природен парк „Персина“, към едни от най-тихите и красиви кътчета по поречието на Дунав. Там, където степните треви се полюшват по хълмовете, въздухът мирише на бъз, а хоризонтът не бърза за никъде.
Решихме да се отбием от главния път и да тръгнем с отворени очи и сърце. И открихме хора и места, които няма да забравим. Сега ви разказваме за тях – домакини, които са превърнали любовта си към природата в път, който си струва да поемеш.
Първа спирка: село Царевец – където природата и гостоприемството имат лице
Нашето пътешествие започва с гостуване при Снежана и съпруга ѝ Костадин – домакини с големи сърца, буден ум и уважение към всяко тревисто стръкче около тяхната възстановена къща в село Царевец. В двора цъфти бъз, ябълковите дръвчета се редуват с шипки и диви череши, а любопитната лабрадорка Мая следи всяко движение с очакване за игра.
Снежана е пенсиониран агроном и земеделски производител, но и далеч повече – природозащитник, разказвач, водач в свят, където човекът не е над природата, а част от нея. Заедно с Костадин са създатели на инициативата „Пътешествия из Дунавските степи“, която отваря очите ни за застрашеното, крехко великолепие на тези уникални местообитания.
Тук ще научим да разпознаваме растения с имена, които звучат като от детска приказка – подутоплодно сграбиче, жълтица, омразниче, български сърпец… Ще открием какво означава „степна етажност“, как тревите достигат човешки ръст и какви животни се крият в цепнатините на льосовите хълмове. И може би, когато вечерта се спусне над Царевец, ще се уловим, че говорим по-тихо.
Не от умора, а от почит.
Втора спирка: Свищов – между реките и светлините
„Не можеш да си купиш щастие, но можеш да си купиш каяк, а то е почти същото.“ – гласи любимият надпис на Фейсбук страницата на Каяк клуб – Свищов.
Прекосяваме километри полета, за да се озовем на брега на Дунав, където ни чака Радослав Йорданов – основател на Каяк клуб – Свищов, преподавател по маркетинг, човек с неизчерпаема енергия и вдъхновение, който не просто създава идеи, а ги превръща в реалност. Радослав не просто основава клуба – чрез него среща и Мария, с която днес са неразделни както във водните приключения, така и в културните маршрути от Русе до София. Мария е и чест фотограф на водните приключения – не просто запечатва моменти, а улавя пулса на реката.
Тук, между извивките на Дунав и Янтра, откриваме Вардимските острови – които местните без колебание наричат „Дунавските Малдиви“. Ситен пясък, прозрачна вода и – ако имате късмет – шанс да зърнете бобър на работа. Организираните от клуба турове са еднодневни или двудневни, а накрая си тръгваме изморени и щастливи и с кадри, достойни за корица.
Покрай греблата се раждат нови приятелства и разговори, които продължават около вечерната трапеза, често в компанията на Снежана и Костадин. Така местните каузи започват да се преплитат, да се надграждат и да растат – като самите степи.
Част от преживяването са и обиколките из Свищов, включително посещение на църквата „Света Троица“ – архитектурен шедьовър, издигнат от възрожденския майстор Колю Фичето, който впечатлява с изяществото си и духа на времето.
Трета спирка: Беляново – домът на „Бяла звезда“
Беляново е от онези села, които не просто те посрещат – те те приласкават. Сгушено в ръкав на река Янтра малко преди вливането ѝ в Дунав, селото диша в зелено и звучи като тих разговор край огъня. Именно тук се крие едно от най-неочакваните бижута на дунавския туризъм – къщата за гости на „Бяла звезда турс“, първата в община Ценово.
Ако си представяте приключение, започнало с лодка – познахте. Първата „Бяла звезда“ е ветроходна яхта, която Явор и приятелите му сами изграждат като тийнейджъри. Името остава – като посока, като обещание. Днес то обединява Явор и Андрей, които вече 10 години създават незабравими преживявания край реката – и отвъд.
Явор е остроумен, енергичен и вечно готов за водни премеждия, а Андрей е ведър, наблюдателен и сладкодумен. Двамата са не само домакини, но и сърцето на това място. Всеки разговор с тях се усеща като вечер край лагерен огън – топъл, искрен, без претенции. Неусетно около тях се събират общественици, артисти, изследователи, велосипедисти и семейства, които се връщат отново и отново.
Любими на посетителите са тридневните каяк плавания през варовиковия каньон на Янтра, въженият мост – „като изваден от сцена на „Индиана Джоунс“ – и скалните манастири, скрити като тайни от миналото. А когато дойде краят на лятото, най-хубавото тепърва започва – с тихите вечери край реката, чистия пясък и усещането, че си попаднал в друг свят.
„Бяла звезда турс“ е не само туристическо преживяване – това е общност. И доказателството е в малките, но силни жестове: членството на Явор и Андрей в Ротари клуб – Русе, който подпомага децата на региона, и признанието на местната власт, която започва да подобрява пътищата в отговор на оживлението, което двамата създават.
Ако търсите място, което съчетава природа, приключение и сърдечност – Беляново ви чака. Има свободно място край огъня.
Край на пътя, начало на нещо друго
Царството на Дунавските степи не е просто място на картата. То е онзи вид тишина, която остава с теб дълго след края на пътуването. Мирис на бъз, разговор край огъня и нови приятели, с които пътят не свършва.
Може и да не знаете още къде точно се намират Царевец, Свищов или Беляново. Но ако някой ден, без много планове, хванете северния път – има шанс да ги откриете. И да не искате да си тръгвате.
А когато се върнете, ще има какво да разказвате. Обещаваме.
Този текст и снимките към него са част от рубриката „Оптимизъм за България“ от сайта на фондация „Америка за България“.
