Първо сме хора! Кметицата на Смядово подготвя подслон за бежанци от Украйна

Първо сме хора и след това управници! – така кметицата на малката шуменска община Смядово Иванка Петрова обяснява спешните действия, които е предприела за осигуряване на подслон за евентуални бежанци от Украйна.

Буквално часове след началото на войната, Петрова вече е подготвила общинска сграда за настаняване на бежанци. Кметството е готово и да организира транспорт от границата.

Сградата се намира в центъра на Смядово и е бивша детска ясла, в която току-що приключи основен ремонт с цел да се превърне в Дом за стари хора. „Докато обзаведем и получим държавно финансиране за дейността, ще минат няколко месеца, а дотогава можем да подслоним там бежанци от Украйна“, каза кметицата на Смядово.

Веднага след новината за началото на военните действия в Украйна, тя е разпоредила да започне подготовка на помещенията за посрещане на бежанци. „Набързо намерихме легла, завивките са купени и до обед ще пристигнат, продължаваме с обзавеждането и се надявам до понеделник всичко да е готово“, убедена е Иванка Петрова. Но подчертава, че „и довечера да дойдат хора, ще намерим къде да ги настаним“.

Бившата детска ясла е с капацитет за 30 човека, но могат да се съберат до 60 души. Сградата е на два етажа, като на първия етаж има кухненски бокс и общината смята да осигури кухненско оборудване за приготвяне на храна. Стаите са за двама души. Отоплението е централно и веднага може да се пусне. Дори сме готови да изхранваме хората от Домашния социален патронаж, каза Петрова.

От 30 до 60 човека във всеки момент могат да се настанят при добри условия в Смядово, обобщи кметицата.

Общината има готовност и да организира транспортиране на хората от границата с Молдова или с Румъния. Имаме 20-местни микробусчета, можем да отидем и да приберем хората от границите, обясни Петрова.

В емоционален пост във Фейсбук тази сутрин тя обяснява своето решение: „Добро утро скъпи съграждани, наспахме се добре, изпихме си спокойно кафето и поехме към своите задължения. А на няколкостотин километра от нас се води безсмислена война, война, която убива невинни граждани и деца. Тази нощ те не спаха по своите легла, тази сутрин те не пиха топло кафе. Тази нощ те се криха в метрото, в бомбоубежища и мислеха само за своето оцеляване.
Като човек не мога да остана безучастна към това. Ние сме хора, ние сме християни, ние сме славяни….“