Путин се провали във войната си за Западните Балкани

Скопие
Снимка: Pixabay

Кабинетът на Кирил Петков падна не заради лошата си финансово-икономическата политика, а защото тази управленска коалиция беше обречена още от момента на конструирането си.

В нея по важни въпроси като изпращането на военна помощ за Украйна, например, между партиите имаше не просто разминаване, а пропаст. Но кабинетът беше съборен преди да внесе за обсъждане в Народното събрание предложението на Франция за сваляне на българското вето върху започването на преговори на ЕС със Северна Македония и Албания.

Макар да беше ясно още преди лидерската среща ЕС – Западни Балкани в Брюксел, че опозицията в Скопие не приема това предложение, а то й дава само основание да поиска предсрочни избори. В четвъртък то бе отхвърлено официално и от премиера на страната Димитър Ковачевски, заради неприемливи за всички институции и политически партии в Северна Македония исторически моменти от преговорната рамка, свързани с македонския език и идентичност.

Какво наложи това бързане?

Защо правителството на Кирил Петков трябваше да бъде свалено в момент, когато и избирателите, и партиите у нас твърдят, че не искат предсрочни избори?

Частично отговор на този въпрос се съдържа в изявлението на албанския премиер Еди Рама пред БНТ в Брюксел по време на лидерската среща. В него той нарича българската позиция хаос и позор: “Срамно е членка на НАТО да държи за заложник две други страни от НАТО, докато в задния двор на Европа се води гореща война“.

Макар думите на Рама да прозвучаха предизвикателното и обидно към българската държава, има известно основание за гневното избухване на албанския премиер. Северна Македония и Албания влязоха в дневния ред на Европа и САЩ, защото лидерите им осъзнават ясно, че стабилността на региона може да бъде осигурена единствено, ако дадат старт на преговорния процес с двете страни. И едва ли някой би оспорил, че това са най-адекватни геополитически решения в настоящия труден за света момент, когато президентът Путин се кани да разшири военните действия и отвъд Украйна. Обзет от маниакалната идея, че има историческа мисия, той е готов да разруши сегашната конструкция на Европа, за да възстанови границите на царска Русия, макар да отрича публично своя

имперски блян.

Европейската интеграция на Западните Балкани и оставането в руска орбита единствено на Сърбия не влиза в плановете на руския президент. Като опитен кадър на КГБ, Путин си даваше ясна сметка, че единственият начин да саботира този процеса, е да свали правителството на Кирил Петков и да организира яростна съпротива на българските и македонските националисти срещу предложението на президента Макрон. Той и съветниците му в Кремъл искаха да превърнат в агония непрекъснато отлагане на преговорния процес, което щеше да подклажда и поражда нови и още по-силни антибългарски и антиевропейски настроения. А управляващите в Скопие щяха да се уморят и демотивират да убеждават обществото в светлата перспектива, която им обещава членството в ЕС, още повече, ако то не се случи в рамките на техния мандат.

Слава Богу, опитите на Русия да препъне този процес на успяха. Благодарение на усилията на европейските лидери, единодушни в позицията си за разширяването на Западните Балкани. Днес в Народното събрание четири партии гласуваха френското предложение, което гарантира българските национални интереси и дава зелена светлина за започването на преговорите със Северна Македония. Промяната в позицията на ГЕРБ дойде очевидно след оказан натиск върху Бойко Борисов от европейските лидери, които той нарича свои приятели, но които едва ли са подходили към него приятелски в оставащите дни до края на френското председателство. На срамна за елита на ГЕРБ пресконференция лидерът им обяви, че дава гласовете на цялата си парламентарна група за европейското бъдеще на Западните Балкани. Но вече в

една унизителна позиция,

а не в ролята, която си беше харесал по време на българското председателство на ЕС относно разширяването му.   

Движението за права и свободи, което особено държи на своята европейска и либерална идентичност, отново изигра картите си според пасианса, подреден в сараите. Партията на Ахмед Доган не само подкрепи френското предложение, но както и ГЕРБ внесе в парламента свой проект за решение на Народното събрание. В крайна сметка и двете партии гласуваха предложението на „Демократична България“. А Мустафа Карадайъ отиде в Брюксел на срещата на върха, за да препотвърди пред Макрон и колегите му от Европейския съвет устойчивата позиция на ДПС. И то само дни след като участва в свалянето на премиера Кирил Петков – третият в историята на българския преход след Филип Димитров и Иван Костов, който обяви война на мафията и на Задкулисието. А то му се изсмя от мрака и го събори – по същия сценарий, със същите средства и похвати, с които отстрани и правителството на Филип Димитров през 1992 г.

И тогава, и сега Македония е една от причините за свалянето на двамата прозападно настроени премиери. Преди 30 години по време на управлението на синьото правителство и в мандата на президента Желю Желев България първа в света призна тогавашната Република Македония и още три бивши югославски републики. След това процесът на сближаване между двете страни и двата народа беше прекъснат задълго, а пропагандата отвъд Вардар продължи да подхранва

антибългарските страсти и настроения.

И тогава, и сега Филип Димитров и Кирил Петков засегнаха икономически интереси – преди 30 години на създаващата се тогава мафия, сега на „Газпром“, тоест на Кремъл, а оттам и на олигархията в България. Сценарият за свалянето им беше реализиран от ДПС, партията на Ахмед Доган, зачената в грях между част от комунистическата върхушка у нас и в Русия и тайните им служби в началото на прехода. Тогава този грях се пазеше още в тайна и само малцина знаеха, че Доган е агент на Държавна сигурност, подготвян години наред за ролята, която му беше отредена. В основата и на двата заговора е философът от сараите, партията му осигуряваше успеха с гласовете си в парламента, а мръсната работа оставяше на други – през 1992 г. на тъй наречените „сини мравки“, сега на Слави Трифонов и на неговите сценаристи, които бяха задействани от разстояние като бомби с часовников механизъм.

Тези неща от миналото трябва да бъдат припомняни, защото няколко от последните поколения у нас едва ли ги знаят, поне голямата част от тях. А те са важният контекст на събитията – тези, преди 30 години, които обърнаха за десетилетия пътя на страната ни и принудиха стотици хиляди българи да я напуснат. И сегашните, които преследват същата цел, но едва ли ще я постигнат.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам