Прокуратурата е осъдена да плати обезщетения за над 200 000 лева на бившия зам.-председател на Военно-апелативния съд (ВоАпС) Владимир Димитров.
Това става ясно от решение на Софийския апелативен съд (САС), който е увеличил двойно обезщетението за Димитров, показа проверка на „Лекс“.
То е заради незаконното обвинение отпреди 12 години, свързано с делото за подадени неверни сведения, за да бъдат получени над 730 000 лева по проект на ОПАК, по което Димитров и всички подсъдими с него бяха оправдани.
По това дело Владимир Димитров, който беше и и.ф. председател на Военно-апелативния съд, беше подсъдим и оправдан като помагач на тогавашния шеф на съда Петко Петков. Обвинението беше свързано с договор от 2008 г. между тогавашното Министерство на държавната администрация и административната реформа (МДААР) и ВоАпС, с който съдът започна изпълнение на проекта по ОПАК , а парите бяха отпуснати за изграждане на информационна система за прозрачност във военните съдилища.
Заради незаконните обвинения Петко Петков вече осъди окончателно прокуратурата за близо 180 000 лева.
Искът на Димитров пък е за 250 000 лева, а на първа инстанция градският съд осъди прокуратурата да му плати 75 000 лева обезщетение за неимуществените вреди от делото и почти 54 000 лева за пропуснати ползи, които са лихва върху обезщетението от близо 90 000 лева, което е трябвало да му бъде изплатено при напускане на системата през 2015 г., но го е получил едва след окончателното му оправдаване през 2020 г.
Решението беше обжалвано и от двете страни, а САС реши да увеличи обезщетението за неимуществени вреди до 150 000 лева, като остави и присъдените допълнително 54 000 лева.
Апелативните съдии се мотивират с допълнителните вреди, които Димитров е търпял над обичайните при незаконно повдигнато обвинение.
Показания дадоха бивши негови колеги, които свидетелстваха, че е настъпила промяна в отношението към него от страна на близки и познати. Според тях, макар Димитров да се ползвал с авторитет в миналото, наказателното дело заличило „цялата му репутация и дългогодишна кариера на професионално признат юрист“. Това пък довело до стрес, тревожност, апатия, психологически и физически дискомфорт у него. Димитров се чувствал засрамен и унижен, започнал да страни от хората, затворил се в себе си.
Съдът подчертава, че след отстраняването му от длъжност, въпреки че бил вписан като адвокат, за Димитров са възникнали затруднения при упражняването на професията му, както заради дългогодишната му съдийска кариера, така и предвид широко тиражираните в обществото обстоятелства около воденото наказателно дело.
„Към момента на привличането му като обвиняем, ищецът е осъществявал функциите на заместник-председател на Военно-апелативния съд. Достойнството и честта са свързани с оценката, която личността дава на себе си и на която основава самоуважението си…Предвид това и доколкото въззивникът е упражнявал за дълъг период от време професията на съдия, в конкретния случай следва да се приеме, че съществува по-завишена чувствителност на личността към качества като достойнство, чест, професионализъм и отговорност. При накърняване на тази самооценка, още повече напълно неоснователно, от външни фактори, то и емоционалния срив и изпитваните стрес, тревожност и самоотричане от личността са в значителна степен по-силни, изразени са в по-негативна степен и по-дълбоко засягат всички сфери на човешката личност. Последващото възстановяване също е по-бавно и по-трудно“, мотивира се съдът.
Според САС делото срещу Димитров му е попречило изобщо да има каквато и да е професия в юридическите среди след това, тъй като тя във „всички нейни проявления е свързана най-вече с личността на упражняващия“, а неговото име било вече дискредитирано.
„При съобразяване на гореизложеното, въззивният съд приема, че справедливият размер на обезщетението, който би репарирал в относително пълна степен всички настъпили неимуществени вреди за ищеца, е сумата от 150 000 лв.“, се казва в решението, което обаче не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.
