Как със 7 млн.лв. парк Аязмото в Стара Загора се превърна от уникален в банален

Пореден обект с европейско финансиране в СтараЗагора поражда обществено недоволство и недоверие към начина, по който се изразходва публичен ресурс

Работата по облагородяване на парка „Митрополит Методий Кусев“ в Стара Загора е част от втория етап на проекта с европейско финансиране „Зелена и достъпна градска среда за жителите на Стара Загора“ на стойностнад 7 млн. лева. Още стартът на проекта,чието обществено обсъждане мина незабелязано (заедно с още няколко десетки други),беше белязан със скандал, заради липсата на Подробен устройствен план на парка, известен повече като Аязмото. Проектът предизвика и реакции сред експерти и граждани с това, че променя облика на един уникален лесопарк и го превръща в по-скоро банален градски парк.

Аязмото е първият екологичен проект на Балканите, реализиран преди повече от 120 години на мястото настаро християнско средище (опожарено по време на османското нашествие) от първия старозагорски митрополит Методий. Грандиозното си дело той извършва спомощта на миряните и въпреки съпротивата на част от клира. И най-вече с подкрепатана благотворителния комитет „Св. ЙоанМилостивий“, в който владиката при учредяването му поканил първенците на града по достойнство, а не само побогатство.

Процедурата за възлагане на обществената поръчка

за избор на изпълнител на проекта за Аязмото е обявена със заповед на кметана общината от 05 май 2017 година. Оферти за участие представят „Екобултек“ООД, София, „Водстрой 98“ АД, София,„Алди Комерс Груп“ ЕООД, София, ДЗЗД„Грийн Парк“ (“Солид Груп“ ЕООД и„Пътища и мостове“ ЕООД“) и „Стройкомерс“ЕООД, София.

В описанието на обществената поръчка е посочено, че проектът трябва да постигне

ясна и хармонична визия

между отделните пространства в парка, отговарящи на най-високи естетически критерии. На второ място – да се използват само естествени материали с голяма здравинаи трайност. Сред посочените цели са подобряване на пространствата и обособяване на зони за тих отдих, социални контакти, детски площадки, спорт и атракции, реконструкция на всички водни площи и най-вече възстановяване и обогатяване на дендрологичния състав в парка, в който е имало около 180 редкии ценни дървесни видове, днес голямачаст от тях –

напълно унищожени изагубени.

Сред множеството условия за участие в конкурсае и това кандидатите да са участвали в изпълнение на недвижими паметници накултурата, за какъвто е обявен парк „Митрополит Методий Кусев“ в неговата историческа част.

Прогнозната цена на проекта е 5.9 млн. лв., а с ДДС надхвърля 7 млн. лв.. Срокът за изпълнението му е 270 дни.

След преглед на пълната документация на участниците в обществената поръчка, комисията допуска до отваряне на ценовитеоферти „Водстрой 98“ АД, ДЗЗД „ГрийнПарк“ и „Стройкомерс“ ЕООД. Според комплексната оценка на всеки участник,за изпълнител на проекта с 98,87 точки еизбрана „Водстрой 98“ АД, свързвана с депутата от ДПС Делян Пеевски, а отскоро собственост на близката до ГЕРБ компания „Хидрострой“. Най-вероятно, за да скрие тези

имиджово неприятни връзки,

известното дружество променя името си по време на изпълнениетона проекта и сега се нарича „ВДХ АД.

Строителнитедейности в парка започват в средата наноември 2017 г. и срокът от 270 дни изтече в средата на август т.г. А т. нар. Акт 15 бешеподписан едва преди по-малко от седмица,т.е. с близо 4 месеца закъснение. Според Веска Узунова – директор на Дирекция „Строителство и инвестиции“ в община Стара Загора и ръководител на проекта от страна на възложителя сроковете за изпълнение са били удължавани два пъти – веднъж с 30 дни, заради лошите зимни условия, втори път-заради свличане на плочи, поставени върху пясъчна основа на стръмни и водосборни участъци и необходимостта те да бъдат пренаредени върху циментова основа.

Узунова твърди,че тъй като става дума за

грешни проектантски решения,

изпълнителят не може да бъде санкциониран. Акт 15 удостоверява, че строежът е изпълнен съобразно одобрените проекти и на практика означава, че обектът се предава от строителя на възложителя. Този документ за парка е бил подписан от всички 22 участници в строителния процес, а обектът е завършен в 99,9%, твърди Веска Узунова. Готов е и Докладът на пловдивската фирма „Т7 консулт“ АД, която осъществява строителния надзор. В РНСК Стара Загора е внесено искане за назначаване на приемателна комисия на парка. А след това ще бъде издаден и Акт 16, с който проектът ще бъде финализиран. Това означава, че възложителят можеда има претенции вече единствено по гаранционните клаузи на договора с изпълнителя – „ВДХ“ АД – София.

Подписването на

Акт 15 при недовършено строителство

с големи обеми работа, каквито установипроверка на представители на неправителствения сектор, поставя логичният въпрос защо е това бързане? А най-логичният отговор е – за да се избегнат санкции за фирмата за неизпълнение на определения срок. От гледна точка на възложителя довършителните дейности са едва 0,1 % от цялото строителство. Но към датата на подписване на Акт 15, Аязмото си беше строителна площадка, в която се движеха багери, извършваха се заварки на покривната конструкция на беседки, редяха се плочи на 100 метрова алея, продължаваха залесителните дейности… Виждаха се стърчащи конструкции на

беседки без покрив, пясъчници – без пясък,

повалени дървета, неизчистени от пространствата край главните алеи, липсваха описаните в проекта указателни табели и стълбове. На въпроса защо беше това бързане с Акт 15 и не можеше ли да се изчака да завършат строителните и залесителните дейности, Веска Узунова отговори, че всичко е възможно, „направили сме го по този начин, за да се съвместяват дейности и да сме по-ефективни. И да минава документацията по-бързо в институциите“. А докато чакат назначаването от директора на РНСК на приемателната комисия,

„тези дребни неща ще бъдат довършени“.

Одити от финансиращия орган – Оперативна програма „Регионив растеж“ са правени при всяко искане за верифицирането на средства. Досега са извършени едно авансово и четири междинни плащания, а общината е подписала допълнителни протоколи за озеленяването и сроковете за завършването му. Оказа се, че няма забележки по самия проект и претенции към качеството на изпълнение на строително-монтажните работи. Единствено от Националния институт запаметниците на културата са имали възражения за модернистичния дизайн на беседките в проекта, който продължава да е такъв и да не се вписва в общата естетическа концепния на Аязмото,особено в неговата историческа част, която е под закрилата на Националния институт за паметниците на културата. 

 Представа за това

какви дейности и на каква цена са извършени

в парк „МитрополитМетодий Кусев“ дава количествено-стойностната сметка (КСС), която е неразделна част от документацията по проекта. От нея всеки може да добие представа за приоритетите на този проект. Може би тъкмо по тази причина КСС беше качена на сайта на общината едва на 19 септември т.г. след нееднократно настояване от страна на гражданския сектор.

 И така какво показва тази сметка?

За пътната част на проекта са заложени 1.2 млн. лв. Поставянето на настилката от каменни плочи тип „Мандрабаир“ на близо 15 хил. кв. м. е с ценаот около 1 млн. лв., а облицовка на бетонов бордюр с естествен камък – пясъчник е почти 110 хил. лв. Още 1 млн. струват електрическата и ВиК инсталациите, като добавим архитектура за 2 млн. лв. и система за видеонаблюдение за 423 хил. лв., за прочистване на растителността и залесяване остават едва 480 хил. лв. От тях 200 хил. лв. са заложени за затревяване на 150 дка площи, едва 30 хил. лв. за прочиства не напарка, а за най-важната дейност – засаждане на нови дървета и възстановяването на изчезналите ценни видове остават 250 хил. лв., което е приблизително 4% от общото финансиране попроекта без ДДС.

След като от общината, която е възложител, не са отговорили на родовата фондация „Митрополит Методий Кусев“ дали ще им дадат

правото на граждански надзор,

какъвто не е заложен в закона, е още по-важно да има пълна прозрачност по изпълнението на този проект, изпълнение, което поставя много въпроси. Например защо за софтуерна платформа MILESTONEXPROTECT с базов лиценз за 130  IP камери са отделени 51 хил. лв., след като в Интернет може да бъде намерен същия софтуер

на десет пъти по-ниска цена?

Или кое е уникалното на т.нар. паркова мебел? С какво са уникални поставените 1229  пейки (598 от тях без облегалки), с единична цена 218 лв. и обща – 270 хил. лв.? Може би с това,че са предназначени единствено за Аязмото и още с това, че са уникално грозни и ще станат още по-грозни след две зими, когато ще ръждяст или боята от металната им част ще падне?  И защо на някои места са наредени като в градски парк една до друга, когато това е парк не само за социални контакти, а и за усамотение?

Уникални са и беседките,които приличат на огромно насекомо или на извънземен кораб, но с вида си изобщо не се вписват в естетическата среда на парка и очевидно са нефункционални? Уникално грозни са и новите чешми, излети от бетон, които на фона на старите край параклиса „Теодор Тирон“ изглеждат отблъскващо. А четирите детски площадки с люлки и катерушки (с необработена на някои места дървесина) за над 112 хил. лв., които има във всеки градски парк? Или тъй наречените спортни площадки с по няколко уреда, единият от които(лостът за набиране) е неизползваем, заради височината си? Къде са т.нар.туристически и екопътеки, както и зелените маршрути и табелите, които битрябвало да ги обозначават?

 Най-важниятвъпрос-

въпросът на въпросите

е защо този проект не е насочен към най-важната част в един лесопарк – дърветатаи цялата растителност?

Още при представянето на проекта на пресконференция на кмета Живко Тодоров ландшафтната архитектка Корнелия Маторова заяви, че състоянието на парка от години е занемарено и тежко.А в интервю за ТВ „Загора“ главният архитект Виктория Грозева изрази тревогата си, че гората е в опасност. В същото предаване архитект ИванИванов призова гражданите да имат търпение, защото много дълги години в Аязмото не е правена санитарна сеч, а в парк трябва да може да се ходи и между дърветата. Но както виждаме от заложените средства за този вид дейност, основната цел на проекта не е

спасяването на гората и дърветата.

Бях учудена да чуя от КорнелияМаторова, че ако се изсекат всички заразени от корояда дървета, Аязмо нямада остане. Както и че за цялостното прочистване на парка е необходимо обществено обсъждане. Странно беше, че тя не знаеше и какви средства се предвидени за различните дейности в Количествено-стойностната сметка напроекта. Разминаване има и в броя на заложените за залесяване нови видове– малко над 70 в проекта и посочените 110 от ландшафтната архитектка. Нейният колега Тенко Дянков пък сподели, че никой не е търсил мнението на гилдията им за това кои дървесни видове трябвада бъдат подновени в парка. Защото, кактосе изрази той,

дърветата, а не асфалтът и бетонът правят един парк уникален.

Без отговор остава и въпросът допустимо лие да има частен имот, който е заградил за свое ползване част от парка общинска публична собственост, с каквато привилегия се ползва известна бизнес дама в СтараЗагора? И приемливо ли е обяснението на местната власт, че няма какво да се направи, тъй като става дума за заварено положение? Но това са само част отвъпросите, които вълнуват обществотои очакват адекватни отговори от ръководството на общината. Както и от финансиращия орган, който би трябвало да упражнява строг контрол за изразходването на парите от европейските фондове. Коитоса и наши пари.

 Проектантитеимат право да защитават проекта си, а възложителят да го харесва. По-важнотое как гражданите възприемат новия облик на Аязмото, защото, както се изрази публично архитект Петър Киряков – един от авторите на проекта (заедно със своясин) „това не е просто парк, а свещена територия за всеки старозагорец“. Звучи прекрасно, умилително дори, но хората са казали:

„Не ме слушай каквоговоря, а гледай какво върша“.

Затовапо делата им ще бъде оценяван всеки и с делата си ще остане в паметта на градаи на поколенията.

А вече видяхме как за ремонта на булевард „Граф Игнатиев“ – еднаот емблематичните улици за столичани – бивш зам.кмет на София е с повдигнато обвинение от прокуратурата – след множество протести на гражданите и съмнения за корупционни практики при усвояването на средства от европейската солидарност.