„За истината“ препубликува анализ на Даниел Смилов от „Дойче Веле“.
Унгарските избори дойдоха точно навреме, за да осмислят българите изводите от тях. Какво предизвика провала на Орбан и какви са уроците за България? От Даниел Смилов:
Изборите в Унгария бяха следени от медиите по целия свят, защото те са индикатор за общи процеси в Запада. Разгромната загуба на „Фидес“ след изричната и необичайна подкрепа на Тръмп и Ванс отекна трансатлантически. За ЕС и обединена Европа загубата на Орбан е безспорно добра новина: европейците ще си отдъхнат, че една „контра“ на колективните действия се сгромоляса със сила, по-голяма от силата, с която се възкачи на власт в далечната 2010 година. Загубата на Орбан не е краят на консервативната вълна обаче, макар че по думите на Чърчил може да се окаже началото на този край. Основанията за това са следните:
Глобалната МАГА – рецепта за електорална загуба
В настоящата ситуация политическото идентифициране с Тръмповата МАГА се оказва губещо. В САЩ рейтингът на Тръмп е рекордно нисък и изгледите за изборите за Конгрес са печални за републиканците. Приятелите на Тръмп също по-скоро губят гласове от близостта с него. Фараж във Великобритания е без инерция – растат гласовете за зелени и либерални формации, които заедно с лейбъристите имат мнозинството от гласовете. Мелони директно се дистанцира от Тръмп в последните му глобални авантюри. За „Алтернатива за Германия“ няма какво и да се говори: самата подкрепа за нея от Тръмп си е недоразумение. Дори в български контекст „приятелите“ на Орбан – Радев и Борисов – са доста мълчаливи за „Виктор“ и тайно се надяват Ванс да не ги подкрепи с някое съобщение (слава Богу, вицепрезидентът на САЩ е зает с важни световни теми и не планира визита у нас).
Тръмпизмът – по-скоро глобално разочарование
Основната причина за загубата на Орбан не е толкова самият Орбан, а натрупаното озадачение от глобалните политики на МАГА. За една година в Белия дом Тръмп подкрепи почти еднозначно Русия във войната срещу Украйна; въведе, отмени и пак въведе мита и тарифи най-вече за съюзниците си; поиска Канада и Гренландия и започна война с Иран, от която не се вижда изход. Световната икономика е в постоянен стрес и пазарите са като влакче на ужасите: от краен страх до върхово удовлетворение. Някои правят много пари в суматохата, повечето обаче треперят за бъдещето, докато наблюдават покачващите се цени на стоките.
Най-важното е, че глобалната МАГА не може да реализира някаква нова идея за Запада като общност. Да, когато всички споделят общи ценности, е нормално САЩ да са водач на свободния свят, като най-голямата свободна демокрация. Но ако основните ценности са „Америка първа“, „Германия втора“, „Великобритания трета“ и т.н., става ясно, че в тази глобална неоимпериалистическа олимпиада изходът няма да е мирен. В един момент някой някъде ще се сбие, ще започне да се въоръжава, ще поиска той и приятелите му да са първи или поне трети (за медал). Куриозното е, че дори държави като Иран сега оспорват върховенството и водачеството на Америка и искат да изгонят базите ѝ от Близкия изток, както искат и репарации, Ормузката митница и какво ли още не.
Орбаномиката – числата на провала
За цялото управление на Орбан Унгария всъщност изостана драматично от конкурентите си Чехия и Полша, което даде възможност на нас, заедно с Румъния, да я понастигнем. За 2025 г. номиналния БВП на глава от населението на част от източноевропейските държави е следният: Унгария – USD 25 128; България – USD 20 400; Румъния – USD 22 436; Полша – USD 28 400; Чехия – USD 35 161; Сърбия – USD 15 322.
Тези данни ясно показват, че ЕС дава огромно икономическо предимство (сравнението със Сърбия е показателно) и че тези държави в ЕС, които действат като Троянски кон на Русия или флиртуват с Китай, по-скоро изостават от останалите. „Евтините“ петрол и газ от Русия не помогнаха на Унгария да стане конкурентноспособна. Дори в един момент ние бяхме изпреварили унгарците по покупателна способност, което исторически май никога не се е случвало.
Обединена Европа – единственото решение
На фона на различните военни и икономически кризи става все по-ясно, че обединена Европа е единственото спасение за европейските държави в един нов, нео-империалистки свят. ЕС ще е сърцето на това обединение, но за да е то ефективно, към него би трябвало да се присъединят и Великобритания, а защо не и Канада, Турция и Украйна под някаква форма. До края на годината е вероятно Обединеното кралство да се върне в митническия съюз на ЕС, а дори може би и в общия пазар. Ако стане второто, Брекзит ще бъде на практика ревизиран съществено. Украйна и Турция са очевидни военни партньори на ЕС и трябва да се търсят гъвкави форми за тяхното по-тясно асоцииране. Обединена Европа има потенциала да бъде глобален играч, дори лидер. Разединена Европа е път към упадък.
Орбан всъщност стана символ на втората стратегия и това допринесе за неговата загуба.
Миграцията – от решаващ въпрос до второстепенна тема
Възходът на Орбан и Тръмп беше свързан с истерия – реална и продуцирана – срещу мигрантите и чужденците. Първо, оказа се, че миграцията може да бъде ограничена и без много шум: разумни политики в тази сфера не са невъзможни и много държави ги предприемат, без да си произвеждат собствен Орбан. Второ, някои от най-шумните антиимигрантски партии и политици се провалят в ограничаването на имиграцията. Във Великобритания например имиграцията нарасна след Брекзит: просто източноевропейците бяха смесени от други националности. Трето, смъртоносните атаки на ICE (имигрантските служби на САЩ) срещу хора по улиците на Минеаполис и други американски градове отвратиха нормалните хора от антиимигрантските изстъпления.
Най-важното е друго обаче. И МАГА, и Орбан демонстрираха, че заради едната „борба“ с имиграцията обществата им трябва да платят много висока цена: икономическа нестабилност и упадък, външнополитическа изолация, войни, загуба или отчуждение на съюзници и приятели, липса на ценностно единен Запад, крах на международния правов ред. А това са всъщност основните, първостепенни политически ценности.
Корупцията – норма, на която трябва да се сложи край
Орбан превърна държавата в организирана форма на корупционно предприятие. У нас също се борим със завладяването на държавата чрез задкулисни, неформални действия. В Унгария това се случи открито и по устав. С приемането на Орбановата конституция от 2011 г., „Фидес“ получи право директно да назначава свои партизани в съда и независимите институции. Всички те, плюс медиите в голямата им част, бяха овладяни от Орбан. И сега на Мадяр ще му е трудно да промени целия този апарат, освен и ако той не приеме нова конституция. Резултатът от изборите му позволява това.
Отношението към корупцията в Западния свят претърпя промени и след избора на Тръмп (особено втория път). Самата дефиниция на понятието стана проблематична, когато президентът на най-мощната държава има собствена криптовалута, в която „инвестират“ милиарди хора от цял свят. Рушвет ли е това или инвестиция не винаги е лесно да се каже без достатъчно информация. Важното е, че много общества, включително унгарското, се оказаха неспособни да се примирят с корупцията, превърната в норма.
Русия – пръв приятел на Унгария. Украйна – враг.
Опитът на Орбан да представи Русия като пръв и по-близък приятел на Унгария от европейските държави се провали с гръм и трясък. Всеки, който знае малко унгарска история, едва ли ще се изненада и затова е неясно защо Орбан – начетен и интелигентен човек – се зае с това обречено начинание. Умните хора се оплитат в собствените си мисловни вериги и в един момент сами започват да си вярват на миражите. Този Орбанов мираж доведе до сегашната ситуация, в която младежи ходят из Будапеща и скандират „Руснаците вън!“.
Същото важи и за Украйна: опитът тази страна, която се бори срещу агресор за оцеляването си, да се представи за враг е нелеп. Нещо повече: Украйна споделя ценностите на ЕС и Запада като цяло и има място в него. Това тепърва предстои да се решава, но е факт, че военният опит на държавата и иновативността на технологиите ѝ ще са безспорен плюс за единна Европа.
Уроците за България
Унгарските избори дойдоха точно навреме, за да осмислят българите изводите от тях. А те са следните:
– Концентрацията на власт в една личност е вредна и завършва като Орбановата история: с крах на страната;
– Обединена Европа е от изключителен интерес за всички европейски държави и особено за тези от среден мащаб като България. Без силна, обединена Европа те стават лесна плячка на нео-имперски сили или най-много могат да се надяват да станат домашен любимец на Велика сила. Но дори пряката подкрепа от Великата сила не донесе победа на Орбан;
– Политиката на блокиране на ЕС с цел „стопляне“ на отношенията с Русия не носи нито икономическа изгода, нито политически дивидент. Руските енергоносители не бива да се търгуват срещу блокиране на санкции срещу Русия или други колективни европейски мерки;
– Украйна не е враг, а страна, която е важна са сигурността на Европа. Подкрепата за нея е инвестиция, освен че е морално изискуема;
– Тези, които гръмко се самонаричат „патриоти“, обикновено не са такива или носят беля за държавата си. Истинският патриотизъм е солидарен, включващ, създаващ общност. Той не дели обществото на „чуждестранни агенти“ и малцинства, които не му принадлежат, а задава реалистични и благородни общи цели;
– Не бива да се жертва борбата с корупцията заради геополитическата ориентация или обратното. „Тиса“ – партията на Мадяр – е едновременно и антикорупционна, и проевропейска;
– Гражданите трябва да са много активни, ако искат добър резултат. Със стоене вкъщи обикновено статуквото се възпроизвежда. А в България сме стигнали до ситуация, в която статуквото е неудържимо и разчита на откровено незаконни прокурори и магистрати, за да оцелее;
– Активността е най-важна на изборите, но е важна и на площадите. Политическата енергия, която се генерира чрез протест и демонстрация, е безценна. Българските орбановци можете да ги разпознаете по това, че протестите са срещу тях или без тях;
– В крайна сметка трябва да се гласува за ценности. Ако личността се харесва, но не се знае зад какво точно стои тя, това е рецепта за бъдещи проблеми.
Накратко, ако българите са сериозни за бъдещето си, те би трябвало да гласуват за партии, които ще съхранят и подобрят международния правов ред и ще допринесат за утвърждаването на обединена Европа като отговорен и силен глобален играч. Това е нашата единствена възможност като държава и нация да излезем с достойнство и успех от настоящите и предстоящите кризи. Орбановата политика беше политика на опортюнизъм – „хитрата“ малка държава да е „добре“ с всички и да взема каквото може от тях. Този опортюнизъм се провали и е всъщност рецептата за катастрофа, която Източна Европа е следвала преди всички големи световни конфликти. Дано сега урокът „Орбан“ да бъде разбран правилно и навреме.
