Осемнайсетгодишен ученик от София показва как един човек може да раздвижи системата – създава интерактивна карта на всички пътнотранспортни произшествия в България и поставя темата за пътната безопасност на дневен ред, карайки институциите не просто да слушат, а да действат.
Тийнейджър от Средногорието решава, че българските гари заслужават повече от хартиени разписания, и създава безплатно приложение и електронни табла, които дават на пътниците точна и навременна информация за влаковете.
Момиче от София гради моден бранд и превръща успеха си в кауза – подкрепя жени, преживели насилие, и момичета в неравностойно положение. Така доказва, че модата може да бъде и акт на съпричастност.
Седемнайсетгодишен учен разработва огнеупорно покритие, издържащо на над 2000°C, което може да направи транспорта и строителството по-безопасни и устойчиви. А петнайсетгодишна художничка от Габрово, с над 500 отличия и изложби по целия свят, използва изкуството си, за да говори за децата на войната и да напомня, че светът има нужда не само от технологии, а и от човечност.
Това са само няколко от младите хора, отличени в инициативата „20 под 20“ – хора, които не чакат да пораснат, за да направят нещо смислено. А зад тях, тихо и уверено, стоят двама вече пораснали младежи – но също толкова любопитни, дейни и убедени, че промяната започва от самите нас.
Юлий Юлиев и Емил Тодоров – двама приятели, които още като ученици в гимназията решават, че образованието не трябва да свършва с последния училищен звънец. Те започват с малки събития – организират срещи, на които по-големите ученици споделят опит за кандидатстването в университети, за избора на специалност, за умения като работа в екип и говорене пред публика. От тези първи инициативи постепенно се ражда нещо по-голямо – общност.
Днес Юлий и Емил вече са на по 20 и няколко. Работят в различни сфери – Юлий преподава бизнес етика в Американския университет и развива проекти в сферата на дигиталните финанси, а Емил има софтуерен бизнес – но най-постоянното им начинание остава едно и също: да събират млади хора, които вярват, че могат да направят България по-добро място за живот и работа.
От Лятната лидерска академия и програмата за личностно развитие „Наследството на Бенджамин Франклин“ до ежемесечните обучения с Младежкия съвет към Посолството на САЩ и Американските центрове, подкаста „По пътя на успеха“, а вече и класацията „20 под 20“ – всички тези инициативи носят един и същи дух: създават пространство за млади хора, които искат да учат, да действат и да променят средата около себе си.
„Събираме хора, които иначе нямаше да се срещнат,“ казва Емил. И наистина – от тази среща започва всичко останало.
Началото: една топка, една идея
Първата среща на Емил и Юлий е съвсем случайна – в час по физическо.
Разместване на часовете ги събира на игрището, а няколко седмици по-късно и в първото училищно събитие, което Юлий организира с група приятели от Втора английска гимназия „Томас Джеферсън“ в столицата. Идеята е проста – по-големите ученици да споделят опита си от кандидатстване в университети и избора на специалност с по-малките.
Емил първоначално е сред участниците в тези събития – слуша, пита, учи се. Малко по малко обаче започва да помага с организацията, а после и да води свои обучения. Двамата постепенно се превръщат в двигатели на различни инициативи в училището – те не чакат някой да им даде сцена, а сами я създават.
Само за няколко години техните инициативи излизат извън рамките на училището и започват да привличат ученици от други гимназии в София, а по-късно и от цялата страна. Това, което тръгва като серия от училищни събития, се превръща в първите им обучения по лидерство и личностно развитие.
Когато завършват средното си образование, пътищата им естествено се преплитат. И двамата избират Американския университет в България, дори делят стая в общежитието за година. Юлий учи политология, психология и философия, а Емил – политология, литература и психология. След бакалавърската степен Юлий защитава докторска степен по философия в Софийския университет.
Между лекции, изпити и първи предприемачески опити, двамата продължават да организират обучения и да търсят нови формати, в които младежите да развиват умения и увереност. И така до днес, когато Юлий и Емил ръководят организации, правещи точно това, с което започват като тийнейджъри, но в далеч по-голям мащаб – предоставят възможности за личностно развитие, лидерство и предприемаческо мислене на гимназисти от цялата страна.
За тях това не е хоби, нито нещо „между другото“ – това е техният начин да подобрят средата, в която живеят. Да покажат, че когато двама млади души не изгубят желанието си да помагат, резултатът може да докосне живота на хиляди други.
Да направиш образованието интересно
„Ние правим образованието интересно, защото вярваме, че България го заслужава.“
С това изречение посреща уебсайтът на Сдружението за неформално образование и предприемачество, а Юлий и Емил го доказват всеки ден чрез програмите, които ръководят. За тях знанието не е суха теория, а преживяване, което вдъхновява и променя.
През годините двамата създават десетки обучения и програми, които показват, че човек учи най-добре, когато действа, а не просто слуша. В техните формати няма пасивна публика – участниците решават реални казуси, правят собствени проекти и излизат от зоната си на комфорт. До тях застават лектори от различни сфери – предприемачи, преподаватели, хора от бизнеса и неправителствения сектор, които не четат лекции, а споделят опит и истории от първа ръка.
С „Наследството на Бенджамин Франклин“ вече над триста гимназисти се упражняват да вземат решения под напрежение, да защитават идеи и да работят в екип. На Българо-македонския ученически форум млади хора от двете страни на границата не просто слушат лекции, а влизат в дебати за бъдещето на демокрацията, свободния пазар и новите технологии – и разбират, че идеите нямат националност. А Първата подкаст конференция за ученици, организирана през 2021 г., показва на трийсет младежи как се ражда подкаст – от първата тема до първия епизод, който вече има своя публика.
Опитът от тези програми естествено прераства в най-мащабната им инициатива – Лятната лидерска академия. Тя стартира преди три години и вече е нещо като лятна лаборатория за бъдеще: деветдесет гимназисти от цялата страна прекарват пет дни в кампуса на Американския университет в Благоевград, където се учат не просто на лидерство, а на увереност, самопознание и работа с другите. Програмата се реализира с подкрепата на Фондация „Америка за България“, която осигурява стипендии за половината от участниците, за да може талантът, а не средствата, да определя шанса за развитие.
Сутрините започват с лекции по финансова грамотност, етика, критично мислене и публично говорене, а следобедите – със симулации, дебати и спорт. „Всички от първоначалния ни екип спортуват от малки,“ казва Юлий. „Видяхме как спортът изгражда дисциплина, постоянство и хъс. Ако нямаш физическа енергия, няма как да имаш и ментална, за да движиш нещата напред.“
Всеки ден завършва с нещо различно – от вечерни дискусии до споделени „рефлексии“, в които участниците говорят за това какво са научили и какво искат да променят.
„Опитваме се постоянно да подобряваме нещата,“ казва Емил. „Никога не смятаме, че нещо е перфектно – винаги може по-добре.“
В подготовката и провеждането на Академията участват около двайсет души – повечето възпитаници на предишни програми, които вече са поели ролята на ментори.
Неформалното образование тук е живо, кръгово – по-големите учат по-малките, а наученото се връща обратно в общността.
От обучения към общност
Всяко тяхно обучение започва с непознати, които пристигат плахо, а си тръгват с нови приятели и усещане, че могат да променят нещо около себе си. С времето тези срещи се превръщат в нещо повече от курсове – те оформят пространство, където млади хора се учат да мислят критично, да действат с увереност и да се грижат за общността си.
„Нашата цел никога не е била просто да направим поредния проект,“ казва Юлий. „Искаме да създадем общност от себеподобни – хора, които мислят, действат и вярват, че България може да бъде по-добро място.“
Този общност вече има реално въздействие. От техните програми излизат младежи, които създават нови възможности за другите – като двамата участници, които разработват програма, даваща шанс на гимназисти да преживеят един „университетски“ уикенд и да направят по-информиран избор за бъдещето си. Двама други създават обучения по предприемачество и медийна грамотност за ученици от малки населени места, за да им покажат, че бизнесът и критичното мислене вървят ръка за ръка. Има и участници, които организират благотворителни кампании, насочени към детски домове, както и младежи, които създават свои форуми и събития, за да свързват съмишленици от цялата страна.
„Това са хората, които търсят решения,“ казва Емил. „България и светът имат нужда от такива хора.“
Днес мрежата на техните възпитаници надхвърля пет хиляди души. Сред тях има бъдещи предприемачи, учители, изследователи и активни граждани. Общото между всички е усещането, че не си сам – че има и други, които искат да правят света по-смислен, ден след ден, чрез малки действия.
А в сърцето на тази мрежа стоят двама приятели, различни във всичко, освен в едно – вярата, че промяната започва с действие.
Оптимистът и реалистът
Юлий и Емил често се шегуват, че нямат много общо като характери, но точно в това е силата им. „Аз съм по-оптимистичният, ентусиазиран тип,“ казва Юлий. „Често идвам с налудничави идеи, а Емо е човекът, който ме връща на земята и мисли практично.“
Емил се усмихва и добавя: „Аз съм реалист с наченки на песимизъм. Ако не бяхме се срещнали, вероятно нямаше да реализирам почти нищо, защото прекалено много анализирам и мисля за пречките.“
Юлий се съгласява: „А аз, ако бях сам, сигурно щях да скачам от идея на идея, без да довършвам нищо.“
„Балансираме се,“ обобщава Емил.
В работата им няма съревнование, има взаимно уважение и синхрон. Може би затова общността около тях расте – защото е изградена върху същия принцип: различни хора, но с обща посока.
Общността като бъдеще
Юлий и Емил не говорят за успеха с големи думи. За тях той не е само лична амбиция, а нещо, което има смисъл, когато докосва и други хора.
Така се ражда и „20 под 20“ – тяхната най-нова инициатива, която откроява млади хора с впечатляващи постижения, но и с нещо по-дълбоко: осъзната грижа за света около тях. Сред отличените има ученици, които използват технологиите, за да спасяват човешки животи, младежи, които правят транспорта по-достъпен, или изкуството – по-смислено. Общото между всички е не само талантът, а желанието им да бъдат полезни.
Именно това за Юлий и Емил е истинският образ на българската мечта – не просто да успееш, а да водиш другите със себе си нагоре. „Моята настояща мисия е да следвам българската мечта и да докажа, че успехът се постига чрез труд и постоянство,“ пише Емил в своя профил в LinkedIn.
В тези думи има нещо много просто и силно: бъдещето не се гради от съвършените, а от хората, които се грижат – за себе си, за другите, за общността, която изграждат заедно.
Двама приятели, започнали с едно ученическо събитие и една идея, днес вдъхновяват цяло поколение да вярва, че промяната започва не с големи жестове, а с малките неща, които правиш всеки ден.
Ако припознавате мисията на Емил и Юлий или просто искате да сте част от нея – като партньор, ментор или приятел – свържете се с тях. Всяка идея и всяка подкрепа може да се превърне в следващата история на промяна.
LinkedIn | Instagram | Facebook
Този текст и снимките към него са част от рубриката „Оптимизъм за България“ от сайта на фондация „Америка за България“.
