Снимка: Иван Атанасов
Инсталация за пречистване на питейната вода от манган стои неизползвана край Харманли вече осем години. Строеният в продължение на над 25 години обект погълна близо 6 млн. лв. държавно и общинско финансиране, но се оказа напълно ненужен, тъй като подаваната за пречистване вода е с напълно допустими стойности на замърсяване, използваната технология е остаряла, твърде енергоемка, а освен това осигурява пречистване единствено от манган.
Строежът на пречиствателната станция край Харманли започва в началото на 80-те години на миналия век, когато се установява, че питейната вода там е мътна и с високо съдържание на манган. По този повод тогавашният кмет на града Евтим Николов взема решение за изграждане на пречиствателна станция. Водата идва от 13 кладенеца край р. Марица, а единствено възможното финансиране по това време е държавният бюджет.
Първоначалното изграждане на станцията е започнало по одобрен проект на „Водоканалпроект“ – София. За създаването й няма становище на Национален експертен съвет, а решението е взето на базата на мнението на местни специалисти. Не е потърсено и становището на академичната общност.
Междувременно, през 1988 г. – 1989 г., заради лошото качество на водата в Харманли се налага да бъдат изградени нови кладенци край с. Бисер. Те са девет и веднага след завършването им са свързани с водопреносната система на града. Водата от тях е с по-добро качество, установяват проверките.
Въпреки това строежът на пречиствателната станция продължава.
В периода 1994 г.-1997 г. съоръжението е разширено като са монтирани 48 озонатора, изработени от дружеството „Елфи Тех“ в Стара Загора. Този проект също не е бил съгласуван с „Водоканалпроект“. В създаденото по това време Министерство на регионалното развитие и благоустройството няма следи от поискано или получено становище на Експертен съвет за промяна на технологията за пречистване на водата.
Строежът на станцията е спрян през 1998 г. с решение на Общинския съвет в Харманли. Официалната причина за това е лошото финансово състояние на държавата и общината. Неофициалната – неефективността на проекта. В следващите 6 години по него не се прави нищо.
През 2004 г. за кратко кмет на Харманли става Михаил Лисков (БСП). Работата по станцията е спешно размразена и към проекта отново потича финансиране. В началото на 2005 г. Михаил Лисков дава интервю за в. „Дума“, в което обяснява, че до лятото на с.г. съгражданите му ще пият
вода „като от Горна Баня“.
Така харченето на бюджетни средства за никому ненужната пречиствателна станция започва отново. Общината плаща за преработка на проекта, а Министерството на финансите отпуска нови 420 хил. лв. за смяна на старите (никога не заработили) филтри с нови и по-модерни. По този повод Неделчо Стефанов, специалист по ВиК предупреждава, че пречистването на водите чрез озониране, е некомпетентно и проектът има много съществени недостатъци, защото не е съобразен с качеството на водата, която се пречиства.
Друг експерт – проф. Теню Пейчев от Българска асоциация по водите, с когото „За истината разговаря“, също твърди, че използваната технология на озониране има прекалено високи инвестиционни и експлоатационни разходи. Скъпи са и мерките за защита от токсичното действие на озона. За всичко това Пейчев предупреждава още при избора на технологията, но реакцията му остава без последици. Липсва и обосновка защо е приета точно тази технология за пречистване на водата, вместо биологично отстраняване на мангана, подобно на практиката, прилагана в други две пречиствателни станции – в с. Ябълково и Димитровград. Те работят с отличен ефект почти 30 години и то при значително по-високо съдържание на манган във водата, която постъпва в тях.
Специалисти по ВиК предупреждават също, че амбициите на местната администрация в Харманли за бързото пускане в експлоатация на пречиствателнта станция не са съобразени с компрометираната водопроводна мрежа, в която загубите на вода достигат 60%. В свое официално становище те напомнят, че отнемането на мангана от водата трябва задължително да върви успоредно с рехабилитирането на водопроводната мрежа. Но и тези мнения остават „глас в пустиня“.
Харченето на пари за никому ненужната станция, продължава и след 2000 г. като в усвояването им се включва и
новосъздадения консорциум „Клокотница“.
В него влизат три свързани компании, които по това време изпълняват поръчки на Община Харманли в сферата на пътното строителство и ремонти. Това са „АБ“ АД, „Детелина“ ООД и „Пътно поддържане Харманли“.
По информация на в. „Капитал“ основният играч в групата – „АБ“ винаги е била свързвана с ДПС. Дружеството е създадено през 1993 г. като изцяло държавно ЕООД – наследник на активите и пасивите на Пътно управление – Хасково. През 1999 г. е приватизирано, като 80% са продадени на работническо-мениджърското дружество „Пътстрой 97“, в което собствеността е разпръсната между над 150 служители и директори. След изкупуване на дяловете на част от тях през 2012 г. с най-голям дял се оказва Телят Хасан. Той и Станимир Милев влизат в управлението и на двете компании и оттогава неизменно двамата са водещите фигури в групата „АБ“.
В периода 2011 – 2015 г. Телят Сали Хасан е общински съветник от ДПС като и преди това през 2007 г. е бил кандидат в листата на партията. Там той е председател на групата по териториално селищно устройство и транспорт. Според публикация на „Хасковска Марица“ за новия общински съвет той е племенник на съоснователя и дългогодишен депутат на ДПС Юнал Лютфи.
Станимир Милев е спонсор на различни събития, организирани от ДПС. В новина на сайта на движението от 2012 г. той лично и друго негово дружество са сред дарителите за митинг-събор на ДПС в Караманци за отбелязване на 28 години от съпротивата срещу т.нар. възродителен процес .
В момента, когато в усвояването на средства за строителството на пречиствателната станция се включват фирмите, свързани с Телят Хасан от ВиК – Хасково е изготвена справка за съдържанието на манган във водопроводната мрежа, която обхваща периода от 2002 г. до 2007 г. С нея общината в Харманли и Министерството на регионалното развитие и благоустройството са информирани, че стойностите на манган в кладенците е в нормата като повишаването на нивото му е временно и то само в два от източниците на вода. Те обаче можело да се включват във водопреносната мрежа само при рязко повишаване на потреблението, а смесването на водата, добивана от тях с чиста отново връщало нивото на метала в нормата. Явно и на това писмо никой не е обърнал внимание, защото работата по пречиствателната станция продължава с пълна пара независимо от факта, че нейната безполезност е вече кристално ясна.
Новият тур от строителството
започва с разрушаване на всичко изградено до момента. С много пари за втори път е изграден нови филтърни и озонаторни блокове. Технологичната схема на „Водоканалпроект“ е променена, а информация за проведени преди това консултации или заседание на Експертния съвет липсват. Ясно е само, че всички решения са взети от местната власт в Харманли.
Парите за новото строителство трябва да бъдат осигурени от общинския бюджет, но не стигат и започва търсене на допълнително финансиране от Минестерството на регионалното развитие и благоустройстовото. В края на 2008 г. зам.-министър Димчо Михалевски (БСП) обещава, че за доизграждането на пречиствателната станция ще бъдат отпуснати още 1.8 млн. лв.
От Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда също отпускат средства за строителството на втория етап на пречиствателната станция. Те са в размер на 800 хил. лв.
През този период Харманли вече има възможност да кандидатства за финансиране с проект за интегриран воден цикъл по Оперативна програма „Околна среда“, но администрацията не го прави и продължава да харчи бюджетни средства.
Какво е било качеството на питейната вода в Харманли по време на новия етап на строителството обяснява Весела Сантова – химик-аналитик във ВиК – Хасково. „Изследването показва, че съдържанието на манган във водата, подавана към потребителите в Харманли, е 47 микрограма на литър, при норма 50, казва тя, цитирана от местното издание „Сакарнюз“. През 2008 г. надлежно сме уведомили Районната инспекция по опазване на околната среда и водите за това“.
Според Сантова в началото на 2010 г. са направени нови 38 проби като само две от тях са показали завишено съдържание на манган. „Само заради две проби, да се включи цяла пречиствателна станция, с големи експлоатационни разходи, които ще повишат себестойността на пречистената вода, просто не е логично“, обяснява още експертът на ВиК – Хасково.
Строителните работи завършват през 2010 година.
Веднага след това Община Харманли започва процедура за предаването на пречиствателната станция във владение на „ВиК – Хасково“, за да бъде въведена в експлоатация. Експертите на дружеството обаче отказват да приемат станцията с мотива, че съществуването му е лишено от всякакъв смисъл.
Днес, осем години по-късно съоръжението, струващо милиони, стои неизползвано. Законът задължава местното ВиК дружеството да го приеме, а след като това се случи, цената на водата, която ще минава през станцията, неизбежно ще трябва да бъде увеличена.
