„За истината“ публикува становище на АЕЖ по повод конфликта между Министерство на културата и в. Труд:
Асоциацията на европейските журналисти – България следи конфликта между Министерство на културата и издателите на в. „Труд“. В понеделник АЕЖ поиска от служебния министър на културата Велислав Минеков относимата информация по случая – кога е сключен договорът, какви са претенциите на Министерството на културата, какви са извършените плащания от наемателя, какви са неговите изискуеми задължения, какъв е предметът на висящия съдебен спор пред Софийски градски съд, кога е изпратена покана за освобождаване на помещенията `и т.н.
Установихме, че Административен съд – София град на два пъти отхвърля искане на наемателя на помещенията фирма „Южен кръст 2001″ ЕООД да спре предварителното изпълнение на заповедта на областния управител на София за освобождаване на помещенията. След първото определение следва ново искане за същото с мотива, че управителят на фирмата се е самокарантинирал заради симптоми на COVID-19 и това му пречи да търси нови офиси. И това искане е отхвърлено, тъй като на съда не са предоставени никакви потвърждаващи новото обстоятелство документи.
Конфликтът между наемодателя, в лицето на държавата, и наемателя, в лицето на свързана с издателя на „Труд” фирма, продължава вече шести месец.
Важно е да се отбележи, че свободата на словото не предполага привилегии за определени медии, които да се ползват с преференциално третиране, от достъп до пресконференции, интервюта, до ползване на държавни имоти срещу символичен наем, реклами, фондове и.т.н.
За съжаление, през последните години виждаме, че близки до властта медии са получавали подобно привилегировано отношение, а когато то бъде прекратено, обикновено се прави опит това да се представи като репресия и да се представи като заплаха за свободата на словото. Само че, ако дадена медия е получавала по-благоприятни условия от държавата или от дадена община, това е точно обратното на мечтаната ненамеса на държавата в медиите. Затова и прекратяването на тези условия не може да се разглежда като заплаха за свободата на словото, а напротив, това е условие за справедливо третиране на медийния сектор. Както другите медии си плащат наемите и консумативите, това трябва да важи за всички.
В същото време всяко действие на властта, което засяга медии, трябва да е добре преценено, да е съразмерно и да не дава основания за съмнение, че се атакува свободата на словото.
