Премахнете зелено-червените коридори

Снимка: За истината

За истината“ публикува текст на Веселина Седларска от сайта „Редута“

Живеем в приказка, разказвана от луд човек. Навън се играе някакво ново представление на „Улицата“, в което като сценарист изглежда да е привлечен и Камен Донев. Събота, 15 ч., студено. Пред кварталния супермаркет са застанали три майки с три дечица. Не може да влязат, има коридор. Трябва да чакат още час и половина. Разберете ме… – провиква се едната майка към касиерката. Която отговаря: Ама и вие ме разберете… И така десет минути – говорят си с еднакви думи на различни езици. Като ще е пиеса на абсурда, да е. Заемам се с ролята на речник между двете, тя ми е присъдена по силата на случайността, че по възраст съм точно на ръба между двата коридора. Питам едната майка какво е решила да пазарува. Тя казва. Влизам, купувам, предавам. Касиерката ме гледа изобличаващо. Чела съм мерките, викам, не е забранено. Ама не било логично.

Логично?!

Нищо логично няма в измислицата за коридорите. Наричат ги зелени за едни, но те по-скоро са червени за други. Да не ви разказвам какъв обмен на рецепти се случва пред аптеките. Там е още по-абсурдно, особено в по-малките градове в кварталните аптеки, където хората се познават и за всяка по-млада жена е немислимо да влезе, за да си купи тампони, докато възрастният й съсед държи рецепта за лекарство за кръвно и трябва да чака своя коридор.

Коридорите за пазаруване биха имали някакъв смисъл единствено при пълно затваряне. Така както напролет го направиха в Канада. Но да приложиш мярката „коридори“ при липса на затваряне е не просто безполезно, то е вредно. Защото не решава никакъв проблем при обстановка, в която кафенетата са пълни, дискотеките работят до половин час преди полунощ, децата не ходят на училище, но играят футбол на всяко пространство, на което е възможно да се рита топка и всички си носят маските като компреси при ангина. Ако това се беше случило в някоя друга държава – комбинацията от пълна слободия и строго съблюдавани коридори – щеше да има протести. Ние не протестираме. Ние изпускаме напрежението през подигравки. Като тази например, взета от социалната мрежа, съжалявам, че не знам кой е авторът:

„Мерките накратко:

Маските от полунощ са задължителни за деви, везни и водолей, както и за шофьори на “Волво”, с изключение на тези, които носят зелени чорапи.

Това важи за часовете 18.00 до 21.30 с изключение на хората с “Ауди” и регистрация завършваща на 17.

Ако къщата ви е в жълт цвят – нямате право да излизате, освен ако не се намира от дясната страна на улицата. Тази забрана отпада, ако има паркинг отпред. Ако има повече паркоместа, забраната отпада, освен ако мястото за паркиране не е предвидено за инвалиди.

Жените имат право да напускат домовете си само ако са омъжени и в делнични дни, ако нямат деца. А ако имат такива – поне две от един и същи пол и разликата в годините на децата не е повече от две години.

Това правило не засяга деца между 4 и 10 год.

Това беше първата част на взетите мерки.

За да не се объркате – втората част със забраните и препоръките ще излъчим след празниците през следващите два дни.

Гореспоменатото важи за хора между 18 и 60 годишна възраст, с ръст от 1.60 до 1.75.

В противен случай важи точно обратното, освен ако не сте руси.”

Нещо да не е станало ясно? Но недейте да запаметявате тези мерки, докато ги научите, вече ще е излязла нова заповед с други мерки.

Напоследък по въпросите за пандемията взеха да се изказват не само вирусолозите, но и психолозите. Сетихме се, че в подобни времена трябва да мислим как да опазим тялото, но да не е за сметка на душата. Няма много смисъл от това да изгазим от тази чума оцелели, но психясали. Някои вече са. Гледам ги на екрана и си преговарям симптомите на злокачествения нарцисизъм. Обсебеност от себе си, възползване от другите за постигането на собствени цели, гняв в отговор на най-малката критика, фантазии за успех, преувеличаване на собственото значение, изискване за постоянно внимание, силно чувство на ревност, проблеми с поддържането на здрави взаимоотношения, обидчивост, липса на емпатия и пренебрежение към чувствата на другите, демонстриране на липсваща емоционалност. Мдаа, сериозна болест, не минава без лекарства. Чета и за граничното личностно разстройство. Страдащите от него са понякога и опасни, защото изпитват неудържимо желание да шофират, а шофирането им е безразсъдно. За тази диагноза не е написано много, но на английски се намира доста, там го пише това за wrеckless driving. Пък ние му викаме пиар.

Но тъй като си говорим за коридорите, нека да го кажем възможно най-ясно: Зелените пазарски коридори не решават никакъв проблем, те не са грижа, а имитация на грижа за възрастните хора. Те само изнервят хората и продавачите, създават нелепи ситуации, губят времето на всички. Те трябва да бъдат премахнати. Незабавно. Без излишни обсъждания и преструвански аргументи.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам