Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с които се изменят норми в Наказателно-процесуалният кодекс. С тях се дава възможност за отлагане до 48 часа на уведомяването при задържане на лице. Още по-тревожна е възможността задържани непълнолетни лица да бъдат в неизвестност за техните родители в срок до 24 часа. „Конституцията вменява на родителите да се грижат за децата си до тяхното пълнолетие и задължава държавата да ги подпомага“, пише в мотивите си държавният глава.
Президентът подкрепя усилията и мерките в борбата срещу тероризма, организираната престъпност и други форми на усложнена престъпна дейност като уместни и оправдани, но не е съгласен с подхода на законодателя, се казва в съобщението, разпространено от президентската пресслужба днес. Без да е очертан кръгът на лицата и на конкретните престъпления, за които може да се отлага уведомяването, се открива възможност за непропорционално засягане на права и се създава риск изключението да се превърне в правило:
„В приетия закон хипотезите, представляващи изключение от правилото за задължително уведомяване, са неясни, понятията са общи и непрецизни и дават неограничена свобода на органите на досъдебното производство по своя преценка да дерогират европейските и международните стандарти. Те ще могат да се тълкуват широко, след като законодателят не дефинира прецизно лицата и не конкретизира престъпленията (например тероризъм, организирана престъпност и други форми на усложнена престъпна дейност). Открива се възможност за непропорционално засягане на права и се създава риск изключението да се превърне в правило. Това не съответства на конституционната повеля да не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието (чл. 31, ал. 4) и не изпълнява изискванията за транспониране на Директива 2013/48/ЕС. Ефектът от отлагането да се уведоми „конкретно лице“ за задържането може да засегне и други конституционни права, като например правото на труд в случай на неуведомяване на работодателя за задържането“, пише в мотивите на президента.
ГЕРБ и БСП разчетоха разнопосочно мотивите за ветото на държавния глава, съобщи БНР.
Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов обяснил, че приетите промени не са направени, за да се ограничи защитата на лицата, а за да не се осуети разследването по тежки престъпления. Цветанов уточнил, пише още медията, че тази мярка ще е само по изключение и в изпълнение на Евродиректива:
„Ако едно лице извърши тежко престъпление, което е с предпоставка да може да се заличат доказателства, да може да се предупредят съучастниците на това тежко престъпление или терористичен акт, точно в този кръг прокурорът е този, който може да поиска да не се уведомяват тези близки хора. Никъде по никакъв повод не е говорено да има ограничаване ползването на адвокатска защита. Аз предполагам, че това е стила на президента и да се търси, може би поредната конфронтация“, посочил Цветанов, цитиран от БНР.
От БСП пък са определили като напълно основателно ветото на президента. По думите на Крум Зарков, цитирани от националното радио, с новите изменения не са разписани изключенията, при които не се предвижда уведомление на трети лица:
„И нека управляващите да не се оправдават с европейски директиви. Директивата, която е основата на този текст, ясно определя при кои тежки престъпления като тероризъм, престъпни групи, може да бъде използвано такова заключение. В българския закон това нещо го няма и много правилно президентът го връща за повторно обсъждане“, посочил той.
