Нови три морски територии се предвижда да бъдат обявени за защитени. В област Бургас те се намират около нос Емине и местността „Отманли“.
Проектозаповедите са публикувани на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите. Общата цел за тези територии е запазване на трите вида делфини и рибите от вида карагьоз.
Предложението за обявяване на зоните край Отманли и Емине като защитени притеснява риболовния бранш. Решението да бъдат обособени като такива е взето на база проучвания на Българската академия на науките, коментира зам.-екоминистъра Тома Белев.
„В 6-годишния период сме, в който трябва да издадем заповедите, в момента просто ги пускаме за обществени обсъждания. Ние трябва да имаме като част от политиката на ниво Европейски съюз 10 % строго защитени територии и 30 % защитени територии в морската акватория. България в момента е много далеч от тези проценти и от 2030 г. трябва да се случат. Сега защитените акватории в Черно море е под 0,1 %“, поясни той.
Причината за възникналото напрежение обаче е, че
зона Емине се предвижда да е много голяма, на територията на двете области Варна и Бургас.
В нея се предлага да бъде въведена забрана за улова на рапани и черна мида. „Забраната обхваща видове, които представляват интерес както за стопанския, така и за любителския риболов.
Получава се и един друг парадокс около един вид- чужд за Черно море, какъвто е рапанът. Това е пришълецът в Черно море, който унищожи благородната черноморска стрида и големи запаси от черна морска мида. Рапанът е хищник, унищожава голяма част от останалите четири вида бели миди, които също са обект на стопански риболов“, обясни председателят на Асоциацията на производителите на рибни продукти БГФИШ Йордан Господинов. Той поясни, че рапанът няма естествен враг в Черно море. Морската звезда, която може да се храни с него, не присъства в българската акватория.
„В заповедта е написано, че се забранява привнасянето на чужди видове, т.е. ние сме изправени пред защитата на един чужд за Черно море вид. Европейската комисия и нашите учени са на мнение, че той е достатъчно адаптиран в Черно море и представлява икономически интерес“, обясни Господинов. Той допълни, че в България има 8 фабрики, които преработват рапани. Оказва се и че в последните години рапанът по Черноморието е станал по-дребен и причината за това според рибарите е, че му липсва храна.
„В един момент ние не знаем какъв е докладът за защита на рапана, но Министерството на околната среда и водите излиза със заповед за забрана на улова на рапан. Мисля, че това е некомпетентно. Нещата са леко плашещи, защото хората, които ловят рапани още не са разбрали, че ще им забранят улова на рапани в тази зона“, допълни Господинов.
Тома Белев обясни, че предложението за рапана е разработено от академичните институции и поради тази причина е поставено на обществено обсъждане. „Категорично съм на мнение, че не трябва да има ограничение върху ползването на интродуценти в България, тъй като рапанът, макар че не е обявен за агресивен интродуцент, все пак оказва отрицателно въздействие“, поясни той.
За обявяването на „Залив Корал“ за Защитена местност – тук
Относно предвижданата защитена зона Отманли, Господинов посочи, че там може да се окаже проблем за рибарите забраната за улов на бялата мида и скаридите.
За разлика от Отманли обаче, където предвижданата територия се очаква да бъде около 88 дка, тази около Емона ще е над 553 000 дка.
„Първо ние не можем да преценим границите какви са.
Картите, които са публикували са геодезически. В морето се работи с морски мили.
Ние не можем да преценим на каква отдалеченост от брега е и колко е дълбочината. Изобщо информацията тъне в професионална прикритост, която е ясна само за експертите, които са писали заповедта“, посочи той.
Тома Белев коментира, че начинът на работа в България предполага да се работи с километри. „Така или иначе зоните ще бъдат с географски координати, с GPS–и. Всеки един ще може да знае дали се намира вътре или извън нея“, поясни той.
За разлика от предложението за обявяване на защитена морска зона Корал, за тези край Отманли и Емона, се предвижда обществено обсъждане.
„Разликата е в законите. В случая със защитените зони се обявяват по Закона за биологичното разнообразие, тъй като е забранен съдебният контрол върху заповедите за обявяване на защитените зони, ние като институция настояваме да имаме по-широк елемент на обществени консултации преди самото обявяване. За разлика от защитените територии, които се обявяват по Закона за защитените територии, там имаме обществено обсъждане за големите защитени територии като национални паркове, природни паркове, за тези, при които има по-строг режим. Тези заповеди подлежат на съдебен контрол“, коментира Тома Белев.
Предложенията за новите защитени зони са подложени на обществено обсъждане в едномесечен срок. Писмени становища и възражения могат да бъдат изпращани до екоминистерството.
