Преди срещата във Варна: Български журналисти изпратиха писма до свои турски колеги в затвора

писма до турски журналисти от АЕЖ
Снимка: АЕЖ-България

Писма до журналистите в турските затвори изпратиха от Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ – България). „Писмата са знак на солидарност към затворените ни колеги. Огромен брой представители на медиите продължават да са задържани в Турция, в опит да се заглуши техния критичен глас“, съобщиха от АЕЖ.

Няколко дни преди срещата на турския президент Реджеп Тайип Ердоган с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, председателя на Европейския съвет Доналд Туск и премиера Бойко Борисов, която ще се проведе днес във Варна, от АЕЖ-България издадоха 95 символични акредитации на журналисти, които са лишени от свобода в момента. Те могат да научат за тази акция само чрез кореспонденция по пощата – тяхната единствена връзка със света, обясниха от АЕЖ.

Писмата са изпратени на турски. В тях от АЕЖ-България разказват за инициативата с акредитациите по повод днешната среща на върха и посочват още: „Имаме общо минало. Трудно и противоречиво, но наше, затова се чувстваме близки. Още помним как преди три десетилетия стотици хиляди наши сънародници дойдоха в твоята страна, за да търсят свободата. Свободата да се наричат с родното си име. Свобода, от която самозабравил се тираничен режим искаше да ги лиши.“

Според АЕЖ, да наричаш нещата с истинските им имена е основно човешко право, както и същността на журналистическата професия и да попаднеш в затвора заради това е безкрайно несправедливо. Несправедливо, не само спрямо журналиста, но и спрямо читатели, слушатели, зрители и цялото общество, на което е призвана да служи журналистиката.

„Днес, 30 години по-късно ние сме благодарни на онези хора, които го пречупиха със силата си и с непоклатимата си решителност да използват истинските си имена. Днес България е председател на Обединена Европа. За да си дадем сметка какво означава това, трябва да си припомним най-мрачните години на деспотичния режим и изолацията, в която се намираше тогава страната спрямо цивилизования свят. Само така можем да осъзнаем какво дължим на хората, осмелили се да надигнат глас срещу тиранията.“, се казва още в писмата, изпратени до всеки един от турските журналисти.

Всяко писмо до затворен турски журналист завършва с думите: „До скоро“.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам