Община Стара Загора е обявила конкурс за директор на Регионалния исторически музей. Освен на официалния сайт на общината, конкурсът е обявен и в няколко онлайн старозагорски медии.
Условията на конкурса и изискванията, на които трябва да отговарят кандидатите, са едни и същи за всички регионални исторически музеи в страната. Сравнението с обявения на сайта на община Варна конкурс за директор на Регионалния исторически музей(РИМ) в морския град, доказва това.
Конкурсите за директори на общински и регионални исторически музеи се провеждат по реда на Кодекса на труда. В състава на комисията влизат по трима представители на съответната община, трима директори на национални и/или регионални музеи и един представител на Министерството на културата(МК). Без експерта от МК, останалите членове най-вероятно биват посочвани от председателя на комисията, който обикновено е ресорният зам. кмет.
Практиката в България показва, че конкурсите за ръководни длъжности, не само в конкретния случай, се обявяват обикновено за определени избраници. Изключения със сигурност не липсват, но те, както винаги, потвърждават правилото.
Човекът обикновено трябва да е верен на управляващите, послушен, ординерен, за предпочитане да не е своенравен, реформатор и особено инициативен. Ако в някои случаи изборът се е оказал грешен, назначеният на поста не повтаря мандата си или му го прекратяват преди да изтече, причини, естествено, винаги могат да бъдат намерени.
Последният директор на Регионалния исторически музей печели конкурс през 2019 г. и е назначен със заповед, подписана от инж. Янчо Калоянов – тогава и.д. „кмет“ на община Стара Загора (кметът Живко Тодоров в онзи момент е в отпуск за участие в местните избори – б.ред.).
Иванка Сотирова –ресорна зам. кметица и председателка на комисията по избора коментира пред „Национална бизнес поща“ избора:
“На 1 ноември пред 11-членно жури Петър Калчев защити своята концепция. Разработката му бе повече от 50 страници и той я защити добре, пред жури от сериозни професионалисти, всички ангажирани в музейното дело. Препоръките към Петър Калчев са за по-задълбочена работа в научната дейност. Там съществуват други предпоставки, защото финансовото възнаграждение на всички работещи в сферата на културата е ниско и не създава мотивация, но въпреки това в РИМ работят доказани специалисти с докторски степени, които биха могли да търсят своите прояви и в научните разработки“, обяснява Сотирова.
Според Сотирова най-сетне музеят бил стабилизиран и „институцията е каквато трябва да бъде. Когато вече има постоянен, утвърден ръководител, това е предпоставка за надеждно управление“, не пести хвалебствията си зам. кметицата.
Шест години по-късно дали управлението на РИМ Стара Загора се оценява като надеждно и добро, могат да кажат специалистите, със сигурност, обаче, има формирано и обществено мнение за това.
На официалната интернет страница на РИМ – Стара Загора директорът Петър Калчев е представен като асистент, завършил през 1980 г. специалност „История“ във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ и курс по „Археология“. През 1981 г. започва работа в Окръжния исторически музей – Стара Загора като уредник, а от 1987 г. е завеждащ отдел „Праистория“. От 1991 г. е научен сътрудник III ст., а от 1999 г. – научен сътрудник I ст. От 1998 до 2006 г. е директор на РИМ – Стара Загора.
През 2013 г. издава монографията „Двуетажна раннонеолитна постройка в селищната могила Окръжна болница в Стара Загора“.
И това е всичко. Какви постове заема от 2006 година досега Петър Калчев на сайта на музея не е посочено. При представянето му в „Национална бизнес поща“ през 2019 г., пише, че от 2006 до 2015 г. е главен асистент, след което е и.д.“директор“ до избора му на този пост през 2019 г. вече като титуляр.
Смущаващо обстоятелство е, че Калчев е представен като асистент.
Според запознати с тази материя, докато е бил научен сътрудник, в рамките на 4 години е трябвало да напише и защити докторска дисертация. Само при това условие е имал правото да запази академичната си длъжност „гл. асистент“, към която са приравнявали научните сътрудници в музеи с научни групи, какъвто е и старозагорският. Не случайно Иванка Сотирова отправя препоръка към Петър Калчев при избора му през 2019 г. за директор на музея за „по-задълбочена работа в научната дейност“. Освен посочената монография, Калчев има още няколко публикации, посветени на неолитните жилища в Стара Загора. Но след 2013 г. търсачката Гугъл не открива негови публикация, освен интервюта в местни медии.
През декември т.г. Петър Калчев ще отпразнува 70 годишния си юбилей, най-вероятно вече като пенсионер,
а в историята на музея ще остане като един от директорите, ръководили институцията най-дълго – цели 18 години.
Как се е развивал музеят през това време, как са експонирани хилядите артефакти от всички исторически епохи, в какви национални и международни изложби е участвал, колко научни конференции е организирал и в колко е бил поканен, колко успешно е бил рекламиран заедно с другите исторически забележителности в Стара Загора в културно-историческите и туристически дестинации и прочие са все въпроси, които очакват честни отговори, които не се съобразяват с политическата и медийна конюнктура. Трябва да получат експертна, а не политически коректна оценка и изложби като тази за 130 годишнината от създаването на парк „Аязмото“, например, или двутомната „История на Стара Загора“, издание на Община Стара Загора и Регионалния исторически музей.
Ще бъде интересно дали при това минимално публично оповестяване на конкурса за директор на историческия музей, при това съвсем съзнателно, ще се появят кандидати извън вечните заподозрени. Ще участват ли млади и надеждни историци с научни звания и интереси, креативни и амбициозни, такива, които си представят бъдещето на музея по един нетрадиционен начин и нямат провинциалните комплекси на граждани от центъра на Вселената.
Кой ще новият директор на музея е особено важно и в контекста на прекомерната амбиция на местната управа, която обяви кандидатурата на Стара Загора за Европейска столица на културата през 2032 г. Но във всички случаи вратите на музея трябва да се отворят за проветряване и за навлизането на нови и свежи идеи. И за нови лидери, които виждат еднакво добре както в миналото, така и в бъдещето!
