Снимка: „Под моста“
Сградата на в. „Труд“ беше запечатана заради неплатени наеми. Работещите там заговориха за „политически репресии“. „За истината“ публикува интервю на Александър Детев с проф. Нели Огнянова за „Дойче веле„.
ДВ: Вчера служители на Министерство на културата и полицията запечатаха сградата на в. “Труд” заради неплатени наеми. Работещи във вестника, начело с главния редактор Петьо Блъсков, обявиха гражданско неподчинение и заговориха за “политически репресии”. Какво ни казва този случай за състоянието на медиите в България?
Проф. Нели Огнянова: Казва ни, че част от производителите на новини са в привилегирован режим и по отношение на тях определени системи за контрол не работят. Впрочем през последните месеци станахме свидетели на удивлението на служебния министър на финансите от факта, че много от системите за контрол в държавата не работят.
Може да се разсъждава защо се получава така в медийния сектор, но бих посочила една от причините. Много опити за налагане на обичайни в демократичния свят стандарти се неутрализират от тези, по отношение на които се очаква стандартите да действат. Гаранциите за правото на информация и медийния плурализъм отпадат или не се въвеждат, за да не засегнат икономическите интереси на близки до властта субекти в медийния сектор. Това положение трябва да се промени.
ДВ: От ГЕРБ поискаха извънредно заседание на парламента заради казуса. Като експерт по медийно право виждате ли основание за такова?
Проф. Нели Огнянова: Отношението на ГЕРБ към медиите не е особено последователно. Когато ГЕРБ беше на власт, лидерът на партията Борисов беше категоричен, че „върху свободата на словото не посяга властта, а посягат собствениците“. Да отидат на свободния пазар, да теглят кредити, ако направят добър вестник, „след пет месеца вестникът ще е най-четеният и ще си изкарат парите“, съветваше Борисов.
По-късно стана ясно, че не е съвсем така и че е имало кръг от приближени на ГЕРБ медии, между които и „Труд“, получили милиони необезпечени кредити от банката на властта КТБ чрез търговски дружества – големи кредитополучатели като „Сайга Консулт“. Прекратяването на привилегированото отношение се отрази неблагоприятно върху покровителстваните медии: „Преса“ и „Тема“ вече ги няма, „Стандарт“ не е ежедневник, „Труд“ е неизправен длъжник.
Откакто ГЕРБ е опозиция, тезата на Борисов за свободния пазар е изоставена. В 46-ото Народно събрание ГЕРБ внесе т.нар. „законопроект Блъсков“ за отдаване на имоти-частна държавна собственост без търг, а сега, както разбирам, се търсят и други форми на намеса в полза на Блъсков. Новите управляващи се очаква да обърнат внимание не на конкретни наемни отношения, а на необходимостта да се изостави практиката на ГЕРБ за бартер с медиите: привилегии и публичен ресурс да се предоставят в замяна на проправителствено отразяване.
ДВ: Финансирането на печатните издания е проблем в цял свят, но в България той е особено изразен. Какви стъпки трябва да се предприемат, за да се гарантира както количество, така и качество на пресата в страната?
Проф. Нели Огнянова: В момента се търси решение и на наднационално равнище в ЕС, очаква се подкрепа на медиите с финансовите инструменти на Съюза.
У нас не всички печатни медии имат основание да очакват подкрепа. Не следва повече да е възможно публичен ресурс, в частност европейски средства, да се насочват към издания, печатни или електронни, с антиевропейски и антидемократични позиции. Бъдеще следва да има само качествената журналистика. Ето защо предварителен въпрос е определянето на критериите за качествена журналистика. По мое мнение между тях е спазването на изискванията на журналистическата етика.
ДВ: На прага сме на ново правителство в България, което обещава да скъса с порочните практики от миналото. Могат ли медиите също да се надяват на добри новини? Има ли такива индикации?
Проф. Нели Огнянова: Когато ГЕРБ получи доверието на хората през 2009 година, вече беше направен опит да се сложи ръка върху медийния сектор, изгряваше звездата на Ирена Кръстева, а чрез ред операции собствеността върху мултиплексите беше концентрирана, за което по-късно България беше осъдена от Съда на ЕС. Имаше очакване победителят в изборите да се отнася към медиите по прозрачен и недискриминационен начин. Нищо подобно не се случи.
Сега отново има очаквания за налагане на европейските демократични медийни стандарти. В обсъжданите публично сектори през миналата седмица не се чу много за медийна свобода и медиен плурализъм, но да се надяваме, че това са ценности по подразбиране.
Важно и за нас е, че се подготвят законодателни актове в ЕС в подкрепа на свободата на медиите. Проект на Законодателен акт за свободата на медиите се очаква в средата на 2022 година.
