Правото ни да сме информирани важи не само за ваксините

ваксиниране
Image by DoroT Schenk from Pixabay

Знам колко много този текст ще разгневи мнозина, особено медицинските среди у нас. Но ми се струва, че не можем да отклоняваме постоянно обществения дебат само в една посока, когато става дума за епидемията от Covid-19 и неговите мутации, а именно ваксинацията като единственото на този етап средство за защита от силно заразния вирус, който уби вече милиони. Намирам това за манипулативно внушение.

Днес България отново излезе начело по смъртност от Covid-19 в ЕС, не в Европа, както писаха някои медии. Обяснението дойде веднага – първи по смъртност, последни по ваксинация. Тази корелация направи и служебният здравен министър Стойчо Кацаров, който в предишното си качество имаше друга позиция, която споделяше и защитаваше публично, а именно, че основната причина за високата смъртност у нас е състоянието на здравната ни система. За девет месеца от началото на имунизационния процес у нас са се ваксинирали малко над 15 на сто от населението с две дози.

Дори и в Русия, която към 3 септември е на първо място по смъртност в Европа и на четвърто в света и, в която недоверието към ваксините е също толкова голямо както и у нас, процентът на имунизираните е по-висок. Президентът Путин се надява руската нация да постигне колективен имунитет, но обмисля и въвеждането на задължителната ваксинация. Българските здравни власти засега отхвърлят тази крайна мярка в битката със заразната инфекция, а от „Има такъв народ“ предлагат промяна в Закона за здравето, която да гарантира, че ваксинирането срещу Covid-19 може да бъде

само доброволно, но не и задължително

Служебният премиер и здравният министър също поддържат тезата, която споделят и голяма част от българските граждани, че имунизацията трябва да е доброволен и премислен акт на всеки човек. А за децата – на родителите им. Още повече, че ваксинираните също могат да се разболеят и по-важно – да са преносители на вируса, признава институционално медицината. Факт е също така, че всички сертифицирани ваксини досега срещу Covid-19 са все още в последната фаза на своето проучване, което продължава години, тоест липсва пълната научна информация за тяхното въздействие, включително и за трайните им странични ефекти. В този смисъл всяко правителство, което си позволи да въведе задължителната ваксинация, трябва да е готово да поеме

пълната отговорност пред гражданите

за своите решения и действия.

Темата за ваксинацията е водеща за всички медии. Въпросът е обаче защо липсва сериозен публичен разговор затова как протича лечението на един хоспитализиран от Covid-19? Информацията, която всеки един от нас получава, е или от роднини или от приятели, имали щастието да излязат живи от болници след лечение от тази инфекция, или от социалните мрежи, в които човек може да попадне на всякакви постове, снимки и видеозаписи. Един такъв –  от Ковид отделение във великотърновска болница представи ужасяващите условия в една стая. Видеото, разбира се, може и да е монтаж с цел да се злепостави ръководството на лечебното заведение. Но не вярвам, изглеждаше твърде реалистично.

Още в началото на разпространението на вируса в България различни медии публикуваха общирни информации за дарителската кампания за болниците, с това коя какво и от кого получила, с грижите за персонала и неговата защита. А от Националния оперативен щаб, създаден със заповед на бившия премиер Бойко Борисов,

всяка сутрин ни събуждаха с информация за броя на починалите

и ни обещаваха, че „ще умираме яко“, че ще трябват много чували за изнасяне на труповете от болниците и…прочие апокалиптични картини. Сега вече в социалните мрежи има информация и за мобилни морги, защото тези в болниците са препълнени. Но не си спомням, обаче телевизионен репортаж, който да ни показва обстановката в набързо създадените Ковид отделения, след като голяма част от инфекциозните бяха закрити в годините на прехода или продължаваха да съществуват с намален персонал и в свръх-мизерни условия, абсолютно недопустими за здравна система в държава от ЕС в 21 век. Гражданите не знаеха и как се справят с лечението на смъртоносния вирус в болниците, задължени да открият ковид отделения без да имат инфекционисти и пулмолози. Само подочувахме, че всеки месец в някои частни лечебни заведение се редуват да

лекуват Covid-19 ту в очни, ту в ушни отделения

Роднините на хоспитализираните болни пък трудно получаваха информация за тяхното състояние, а в случаите на смърт не можеха дори да поискат аутопсия, която дава най-верен отговор какво е причината за фаталния край на техния близък.

Ако днес има оправдания на високата смъртност с бавния темп на ваксинацията, то как би обяснила медицинската общност факта, че България оглавяваше черната класация в Европа и света още преди да започне масовата имунизация на населението? От справки, получени по ЗДОИ от Българския институт за правни инициативи от УМБАЛ „Александровска“ и УМБАЛСМ “Пирогов“ се вижда, че в две от най-големите болници в страната смъртността от Covid-19 e била между 17 и 18 процента спрямо общия брой на лекуваните от инфекцията и 27,7 на сто от общата смъртност в Александровска болница, например.

Как биха коментирали тези факти здравните власти у нас и защо не го направиха? Защо не посочиха причините за тази висока смъртност? Защо не стана обществено достояние какви грижи си полагат за болните в Ковид отделенията, колко пъти минава лекар на визитация дневно, колко пъти на ден се регулира апаратното дишане и колко кадри изобщо имаше обучени в болниците да обслужват леглата с респиратори?

Това, което не се обсъждаше, но всички знаем

е, че хора с власт, влияние и пари, или просто защото са публични личности, бяха обгрижвани специално и получиха различно лечение и внимание от „простосмъртните“. Другите оцеляха благодарение на Божията помощ и на лекарите с морал, който не им позволи просто да приложат единния държавен протокол за лечение на Covid-19 без индивидуална оценка на здравния статус на всеки пациент, на придружаващите заболявания, имунитет и кондиция, психическа устойчивост и т.н.

БЛС реагира на изказване на служебния премиер Стефан Янев в парламента, че Хипократовата клетва изисква от лекарите саможертва и поиска публично извинение от него. Разбира се, съсловната организация е много чувствителна, когато става дума за етичните норми в професията. Но първо съвременните варианти на своеобразния обет се различават значително от приетия за оригинал античен текст, посветен на медицинската етика, който изследователите твърдят, че с нищо не напомня за някакъв вид „клетва“. Второ има ли някой, който би оспорил, че в тази професия има най-много място за самоотверженост и посвещение на пациента? Не случайно медицинските сестри, понятие влязло в езика ни след установяване на съветската диктатура у нас, са били наричани милосърдни сестри. Защото без милосърдие пациентът (от англ. patient – търпелив) трудно би понесъл болките и страданието. От древността се знае, че

няма успешно лечение без душевна връзка между лечител и лекуван,

която наричаме най-просто „доверие“. Откакто медицината в България беше превърната в търговия със здраве, това доверие се постига във все по-малко случаи. А протестите за пари, които не са изработени, е много лош морален сигнал към обществото, което иска да знае всички причини отново да сме начело в черната статистика.

Някои не харесват публичното говорене на доцент Мангъров, който посочи за кой ли път, че сбърканата ни здравна система и лошият начин на живот са причина за високата смъртност в България. Но статистиката казва същото.

От 2016 година държим палмата на първенството по смъртност в ЕС

но и през 2010 сме били отново първи. Към август 2020 г. страната ни е на първо място по смъртност от Covid-19 в света, а през март 2021 – на първо в Европа и на второ в света. Но тогава не управляваше служебният кабинет и здравният министър се наричаше Костадин Ангелов, а не Стойчо Кацаров. Затова следващите управляващи трябва да отворят сериозна дискусия защо българите сме толкова болни и защо водим черната класация по смъртност сред страните от ЕС, но не само от Ковид. Всичко останало е пропаганда и манипулация на общественото мнение.    

В рубриката “Мнения” представяме различни гледни точки, които не непременно отразяват или съвпадат с редакционните позиции на “За истината”.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам