Администрацията не може да изследва за какво гражданите търсят информация, публичните личности не може да се крият зад лични данни, защото обществото трябва да знае и сваляне тоталната анонимност за участници в съдебни процеси са част от препоръките, които екипът на „Програма достъп до информация“ (ПДИ) отправя в двадесет и четвъртия годишен доклад за състоянието на достъпа до информация в България.
С решение от 9 януари т.г. Административен съд – Варна отменя отказ на Община Варна да предостави достъп до информация за конкурс, който има за цел да определи кои медийни проекти ще получат финансови средства през 2022. Съдът приема, че информацията, която е поискана, касае процедура, свързана с обществено-културното развитие на Община Варна, и следователно е свързана с обществения живот в Република България, т.е. исканата информация е обществена. Налице е и втората предпоставка за квалифицирането на исканата информация като обществена по смисъла на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) – с получаването ù заявителят ще си състави мнение относно дейността на задължения субект, в случая общинската администрация във Варна и правилното разходване на парите на данъкоплатците.
Кметът на Симеоновград Милена Рангелова е осъдена за отказ за предоставяне на информация
Това е един от казусите, намерили място в доклада, който бе представен на 9 юли т.г. от Програма Достъп До Информация (ПДИ) на онлайн пресконференция. Случаят от Варна илюстрира коя информация е обществена и защо институциите нямат основание да отказват достъп до нея.
Няколко често повтарящи се, условно приети за практики, съпътстват прилагането на Закона за достъп до обществена информация у нас, отчитат авторите на доклада на ПДИ.
Администрацията не може да изследва за какво се иска обществена информация
Целта, за която ще се използва поисканата информация, не е елемент от фактическия състав по предоставянето ù и не може да бъде изследвана от администрацията, се посочва в доклада.
Документът отчита, че „мълчаливите откази са винаги незаконосъобразни“, но институциите прибягват до този прийом, когато не желаят да предоставят информация, но не разполагат с аргументи за отказа си.
Неприемливо е и ограничението за защита на подготвителните документи – доклади от проверки, констативни протоколи и др. Институциите отказват да предоставят копие от тях, въпреки, че точно този тип документи са достатъчно доказателство за наличие или липса на нарушения, след като комисия е констатирала едното или другото.
Интерес на трето лице, но обществото трябва да знае
Несъгласието на третото лице да бъде предоставена информация е без правно значение в случаите, когато то е задължен по ЗДОИ субект или е налице надделяващ обществен интерес от предоставянето на информацията.
Това заключение от доклада на ПДИ много добре се илюстрира от решение на Административен съд София-град от 23 февруари м.г. С това решение съдът отменя отказ на КПКОНПИ да предостави (по заявление на Доротея Дачкова, в. „Сега“) информация за това дали Слави Трифонов е подал дължимата декларация по Закона за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. „Личната сфера на лицата, заемащи висши публични длъжности, е защитена в по-ниска степен от личната сфера на останалите граждани, като доминиращо значение се отдава на необходимостта обществото да знае“, посочват от ПДИ.
Възнагражденията на държавните служители са обществена информация
Информацията за възнаграждения на държавни служители за работа по проекти, финансирани със средства на Европейския съюз, е „обществена“ по смисъла на ЗДОИ. Имената на съветници и експерти към политически кабинети на властта не представляват защитени лични данни. Разпоредбите от Наказателно-процесуалния кодекс относно следствената тайна не означават, че по реда на ЗДОИ изобщо не може да се получава информация за конкретни разследвания. Информацията за това дали е образувано разследване от прокуратурата и какво е движението по него следва да се предоставя по реда на ЗДОИ. Всичко това отчитат от ПДИ, след задълбочен анализ на реалната ситуация в страната при работата със Закона за достъп до информация.
Да се премахне анонимността от някои участници в съдебния процес
Да се измени чл. 64, ал. 4 от Закона за съдебната власт, като се премахне възможността да бъдат публикувани съдебни актове без мотиви, препоръчват от неправителствената организация. Според годишния й доклад „ограничаването на публичността на съдебни актове следва да се сведе до заличаване/обезличаване единствено на информация, която подлежи на защита“, както и „да се отмени разпоредбата на чл. 64, ал. 3 от Закона за съдебната власт, според която публикуването на съдебни актове става по начин, който не позволява идентифицирането на физически лица“, защото „защитата на личните данни се изразява в публикуване при спазване на изискванията за защита на личните данни, а не в тотално анонимизиране на всички участници в съдебния процес“.
От ПДИ препоръчват още в интернет страниците на съдилищата да се публикуват протоколите от откритите съдебни заседания по наказателни, граждански и търговски дела, така както е предвидено публикуване на протоколите по административни дела.
Тази година докладът се публикува, след като наскоро са проведени предсрочни парламентарни избори през юни 2023 г. и предстоят обсъждания и евентуална подкрепа за кабинет.
Моментът е подходящ институциите да приемат, че прозрачността на властта и правото на достъп до обществена информация са основа за всяко добро управление, посочват авторите на доклада, защото „правото на достъп до информация продължава да е от ключово значение за развитието на демокрацията“, а „подобряването на почтеността и ефективността на институциите са немислими без необходимите прозрачност и отчетност“.
Докладът е достъпен тук.
