BG | EN

По следите на една неиздадена монография – криминален сюжет за измама на академичната общност

Петър Илиев
Снимка: Скрийншот от Нова телевизия

Обезценяването на научните степени и звания в България е процес, който разяжда академичната общност отвътре. И рискува да срине и без това крехкото доверие към нея.  

Ако в тоталитарната държава присъждането на тези звания беше централизирано, бюрократизирано и контролирано, то днес всеки университет има правото да хабилитира кадри на принципа „днес – ти мене, утре – аз тебе“.

Тази паразитна практика

е обхванала цялата система на висшето образование у нас и вече дава своите отровни плодове. Все пак в някои университети с отдавнашна традиция и авторитет има съпротива срещу нея. В други хабилитирането се оказва далеч по-лесно. Нещо повече – до участие в конкурс се допускат лица, които са плагиатствали и измамата им е станала публично достояние, какъвто е случаят с бившия преподавател по конституционно право в СУ Петър Илиев. Ако процедурата срещу него за плагиатство, в което го уличи Етичната комисия на СУ, беше завършена с дисциплинарно производство, а не с напускането му на университета „по взаимно съгласие“, щеше да бъде отнета и хабилитационната титла „доктор“ по право, коментира пред „За истината“ правосъдният министър Атанас Славов. Според него по случая е била сезирана и Комисията по академична етика към Министерството на образованието и науката.       

В предишна публикация по случая, която можете да прочетете тук:

разкрихме как Петър Илиев се явява като единствен кандидат на конкурс за доцент по публично право в Тракийския университет и го печели, въпреки, че не е получил необходимото по закон обикновено мнозинство от гласовете на съвета на Стопанския факултет. И бе назначен от ректора след становище на юристи от университета, което е срам за всеки дипломиран правист.  

В конкурса Илиев представя една монография, четири студии и осем статии. Хабилитационната монография на Петър Илиев със заглавие „Принципи на организация и дейност на съдебната власт в българската правова държава“ е предадена за печат от автора на 7 февруари т.г. в Рекламната агенция „Евромедиа“.

На въпроса ни към един от двамата издатели – Димитър Иванов излязла ли е от печат и в какъв тираж книгата, получихме отговори, които напомнят повече за някогашната му

професионална битност на офицер от ДС

отколкото на издател, университетски преподавател и автор на научни книги.

Отначало Иванов твърдеше, че монографията все още не е излязла от печат, после, че „няма да дочакаме книгата, защото той е издателят и ще я издаде, ако иска“. Накрая представи трета версия –  че са издадени толкова бройки, колкото са необходими за хабилитацията, а тиражът бил издателска тайна.

Монографията има ISBN – международен стандартен код за книги, които са достъпни за обществеността, тоест са публични. В Националния регистър на издаваните книги в България е посочена и планираната дата на издаването й –  28 февруари т.г.  Но след обстойна проверка в няколко отдела на Националната библиотека стана ясно, че научният труд на Петър Илиев не фигурира в нейните фондове (поне до 19 юли т.г.).

Монографията не е приложена и към документацията на конкурса, потвърди пред медията ни професор Добри Ярков – ректор на Тракийския университет.

Книгата „черно на бяло“ не е виждала и проф. Мария Нейкова – декан на Центъра по юридически науки в Бургаския свободен университет и един от двамата рецензенти в конкурса. За удобство като член на журито тя поискала от автора монографията в PDF формат, но като „юрист и професор по право тя нямало как да работи, освен по процедурите на закона“. Затова подложила на проверка за плагиатство всички публикации, представени за хабилитацията.

Нейкова, също както и ректорът на ТУ, няма угризения, че е препоръчала назначаването на Илиев. За да бъде коректна и да спази изискването на Закона за развитие на академичната общност, в който едно от условията за заемане на длъжността „доцент“ е „кандидатите да нямат доказано по законоустановения ред

плагиатство или недостоверност

на представените данни в научните им трудове“,  тя твърди, че отправила питане към МОН и получила оттам устен отговор, че по становището на Етичната комисия в СУ не е откривана законна процедура за доказване на плагиатство на бившия преподавател по конституционно право в Юридическия факултет.

Оказва се, че освен авторът, издателят и членовете на научното жури на конкурса, които са написали рецензиите си и становищата си въз основа на текст, прочетен в PDF формат, публичен достъп до хабилитационния труд на Петър Илиев други нямат. От което възниква логичният въпрос защо той не желае издаването му и разпространяването му в академичните среди? Нали всеки учен пише, за да бъде четен и цитиран?

Категоричен отговор на този въпрос може да даде само проверка на компетентните институции. Но според допълнителните разпоредби на Закона за развитие на академичната общност в България монографията трябва да е излязло от печат оригинално научно изследване с ISBN, което има редактори или рецензенти и е в обем не по-малък от 100 страници. „Принципи на организация и дейност на съдебната власт в българската правова държава“ има ISBN, но не е отпечатана, тоест не изпълнява разпоредбите на закона.

И следователно не може да бъде призната за хабилитационен труд Петър Илиев. На какво основание тогава е избран и назначен като доцент в Тракийския университет Петър Илиев, който не получава и необходимото мнозинство от 50+1 гласа от присъстващите членове на факултетния съвет?

Това означава, че министерството на образованието и науката трябва да провери законността на конкурса и избора на Петър Илиев. По случая трябва да бъде образувано и досъдебно производство, което да разследва дали докторът по право и неговият издател не са се опитали да заобиколят закона. То може да бъде присъединено и към досъдебното производство за плагиатство в СРП, което беше образувано през 2021 г. по сигнал на БОЕЦ срещу Петър Илиев и още не е приключено. 

В този почти

криминален сюжет

се откроява ясно т.нар. кръг „Библиотекарите“ – бивши офицери от ДС в библиотекарския университет, сред които е и Димитър Иванов (Гестапото) – издателят на неизлязлата от печат монография. Най-вероятно с негова протекция след като напуска Софийския университет, заради скандала с плагиатството, Петър Илиев е бил избран за хоноруван асистент във въпросния университет (УниБИТ), а от началото на т.г. и за хоноруван преподавател по търговско, административно и стопанско право в Стопанския факултет на Тракийския университет. Не изглежда да е случаен и изборът на проф. Мария Нейкова за рецензент на представените от Илиев научни публикации в конкурса. Тя е част от академичния състав на УниБИТ като преподавател в катедра „Национална сигурност“. В същия университет Нейкова е защитила и дисертация за присъждане на научната степен „доктор на науките“ в направление „Национална сигурност“. Дали героят на тази по-скоро криминална сага е свързан с бившите тайни служби по семейна линия не можем да твърдим,

но освен чадъра над злополучната му научна кариера, сянката на Задкулисието и на ДС прозира и в номинирането му от ИТН за най-високи постове в двата проектокабинета на партията. 

Димитър Иванов, бивш началник на VI управление на Държавна сигурност, сега – издател
Снимка: Скрейншот от предаването Евро ДикOFF

Потърсихме двама професори от СУ за коментар на този все още незавършен сюжет.

Според проф. Нели Огнянова да се представят удостоверения на конкурси, вместо книга с тираж не е прецедент. Но това не е проблем на закона, а на неговата злоупотреба и на практиките, защото, когато е писан, авторите му не са предполагали, че ще е необходима жандармерия да следи за спазването му. В свой пост във Фейсбук проф. Огнянова публикува линк към статия в Ню Йорк Таймс, от която става ясно, че президентът на Станфорд ще подаде оставка, след като доклад е установил пропуски в изследванията му. Марк Тесие-Лавин е бил освободен от обвинения в

научна измама и неправомерно поведение,

но прегледът показва, че работата му има „множество проблеми“ и „пада под обичайните стандарти за научна строгост“. Краткият коментар на Огнянова е „Стандарти. Да не си измисляш произволно, да не говорим за обикновените преписвачи!“.

Проф. Тодор Танев коментира случая не като обикновена тарикатщина и заобикаляне на закона, което удря по крехкия академизъм на Андрешко, а като тежка форма на корупция: “Тук не става дума за пари, а за удар по имиджа на целия университет. А тези, които спазват закона, са изкарани балъци. Което е обидно за всички нас, сред които има и такива като Исак Паси.“ По думите на бившия министър на образованието и науката „ченгеджийщината в България донесе несбъднатия град“. Кадрите на ДС си, коментира проф. Танев създадоха университети и превзеха половината от държавните. А сега искат и да са новият елит.


След първата публикация на „За истината“ по този случай от официалната интернет страница на Тракийския университет бяха свалени рецензиите и становищата на членовете на журито за Петър Илиев и представените от него монография, студии и статии

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени разследвания

monsterid
Венелина Попова
Венелина Попова е дългогодишен журналист в БНР, от 2001 година е кореспондент на програма "Хоризонт" от Стара Загора. Два пъти е заставала на подсъдимата скамейка за свои разследвания, излиза от тях с присъдата "невиновна". Носител е на наградата за гражданска доблест "Паница", има награди от Националния омбудсман и от Родовата фондация "Митрополит Методий Кусев".

Още от автора

Вяла кампания, липса на послания и отегчени избиратели

Както е видно за изборите – парламентарни и европейски се говори само в телевизионните студиа и то предимно за вторите.

Мандатът на общински съветник от Стара Загора беше прекратен след разследване на „За истината“

Общинската избирателна комисия (ОИК) в Стара Загора прекрати предсрочно мандата на Янко Янков -  общински съветник от местната коалиция „Алтернатива на гражданите – ВМРО“. Причината е присъда за купуване на гласове на местните избори през 2019 г. за листата на „Алтернатива на гражданите“, потвърдена от Върховния касационен съд.

Казусът с осъдения за купуване на гласове съветник от Стара Загора отново влиза в местната избирателна комисия

Общинската избирателна комисия в Стара Загора отказа да прекрати пълномощията на Янко Янков като общински съветник. 

Още разследвания

Чиновник в Силистра е получавал години наред арендата от държавни земеделски земи

Държавен служител в Областната земеделска служба в Силистра е заменил през 2007 г. свои имоти срещу държавни, след което е продължил да ги от дава под аренда в собствена полза.

„Какво лошо има?“ – 1 млн. лв. за саниране на кметство с осем стаи в Мадара срещу 670 хил. за осеметажен блок в Шумен

Възможно ли е енергийното обновяване на двуетажна сграда с десетина стаи да струва повече от санирането на многоетажен жилищен блок с над 80 апартамента? Риторичен въпрос, както показва практиката от шуменското село Мадара.

Провал на ул. „Успех“ – след като похарчи 27 млн. лв. социалното министерство постигна 6.5% от заложените цели

За развитието на социалната икономика по времето на трима министри Министерството на труда и социалната политика изхарчва 27 млн. лв. Резултатът от усвоените милиони е 6.5% изпълнение на целите, заложени в проекта.