Мозайка от късноантична обществена сграда, датирана между IV-VI век, стои заключена в неизползвания от години паричен салон на Пощенската палата в Стара Загора. В свое разследване, продължило близо месец, „За истината“ се опита да разкрие и разбере защо недвижима културна ценност с национално значение е оставена „безпризорна“. Както и защо е в списъка на активите на „Юробанк България“ АД, собственост на Юробанк Ергасиас сървисиз енд холдингс“ С.А от Гърция.
История на мозайката
Мозайките са сред най-ценните антични паметници от времето на римския град Августа Траяна – перла в короната на Тракия заедно с Филипополис, днешния Пловдив. От културните пластове на това време продължават да излизат изумителни със своята красота и ценност антики. Но част от тях, уви, стоят изоставени в мазета на частни домове и кооперации, вместо да бъдат извадени, реставрирани и показани в цялата им прелест. Откритите в сградата на Пощенската палата многоцветни мозайки са с фигурални мотиви и геометрични орнаменти – символи на четирите годишни времена и на вечния кръговрат в природата.
Късноантичната мозайка, обект на това разследване, се намира в голямата централна зала на обществена сграда и вероятно е била някога луксозна резиденция на управителя на областта, която по-късно, според археолозите, се е превърнала в епископски дом. Заради своите мащабни размери и разположение това пространство преди години беше използвано за различни театрални спектакли и музикални събития. През 2001 г. Драматичния театър „Гео Милев“ в Стара Загора постави там пиетата „Саломе“ на Оскар Уайлд. След приватизацията на сградата, Пощенската палата стана съсобственост на „Виваком“(бившата БТК) и „Български пощи“ ЕАД. Самата мозайка обаче би следвало да е обект на специална закрила от държавата и да се управлява като национален културен паметник. Това означава, че нейното използване, реставрация и достъпът до нея трябва да са под контрола на държавните институции. Правно-информационната система АПИС обаче показва, че античното ниво на паричния салон (където се намира и мозайката)
фигурира в списъка на недвижимите имоти на Юробанк България АД (като непарична апортна вносна), оценени за 9.8 млн лева.
Липсата на яснота относно собствеността върху мозайката и отговорностите за нейното опазване наложи да потърсим документи и становища от заинтересованите институции.
Документите и фактите
В Националния регистър на недвижимите културни ценности с категория „Национално значение“
в област Стара Загора под номер 36 е записана „Късноантична обществена сграда“, експонирана в Пощенската палата, към която принадлежи и мозайката без да е изрично посочена. (прилагане на списъка). Тя е класифицирана като национална културна ценност с археологическа и художествена стойност с Протокол на Националния съвет за опазване паметниците на културата от 1998 г., следователно към днешна дата попада под закрилата на Закона за културното наследство. Чл.2а от него регламентира, че „културните ценности, археологически обекти по смисъла на закона, произхождащи от територията и акваторията на Република България, са публична държавна собственост.“ А чл.3, ал. 2 гарантира правото на достъп до културното наследство и културните ценности без да се увреждат или подлагат на риск.
Националният институт за национално културно наследство (НИНКН)
предостави на медията ни Справка за статута и режима на опазване на античната подова мозайка по смисъла на Закона за културното наследство,
но в нея липсват изходящ номер, дата, печат и подпис на съответното длъжностно лице, тоест тя е без правна тежест. И най-важното – данните в нея са за друг обект.
В справката е посочено, че „Античната подова мозайка в паричния салон на Пощенската палата“, гр. Стара Загора се намира на бул. „Руски“ № 51“ и е археологически паметник на културата с предварителна категория „местно значение“. Само че на този адрес не се намира Пощенската палата, а частна жилищна кооперация с магазин „Викинг“ на приземния етаж. Собственикът му Станимир Стефанов обясни пред „За истината“, че при разкопките за строежа преди около 25 г. е била разкрита антична мозайка, а след почистването й е била извадена и пренесена в Регионалния исторически музей.. За тази мозайка се отнасят и всички други цитирани в справката документи от Националния документален архив на НИНКН с изключение на един. Той е от август 1999 г. е за съгласуване на работен проект за основен ремонт, преустройство и интериорно решение на античното ниво на Паричния салон, част от което е и мозайката. Но без проектът да е приложен към справката, той не дава никаква информация.
На въпрос на медията ни има ли информация, че античната мозайка в паричния салон на Пощенската палата в Стара Загора се води недвижим актив на „Юробанк България“ отговорът е, че „НИНКН не може да изрази становище.“ От Института не отговарят и възможно ли е недвижима културна ценност с национално значение да в активите на чужд холдинг, когато следва да е 100 процента държавна собственост,.
В Службата по вписвания – гр. Стара Загора
под номер 688.50.515.74.1.2 е записан „самостоятелен обект в сграда, площ по документи 613 кв.м“ на ул. „Княз Борис I“ № 81, ет. 0. В данните чрез отдалечен достъп за обекта „античното ниво в Паричния салон“ се вписани подновяване и заличаване на особени залози и на законна ипотека. Като длъжник към 2013 г. е посочена „Българска телекомуникационна компания“ БТК АД, а като кредитори Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и Royal Bank of Scotland Public Limited Company.
В друга справка – за поземлен имот с номер 68850.515.74 на ул. „Княз Борис I” 81 върху който е построена Пощенската палата, фигурират двама длъжници – към 2013 г. „Българска телекомуникационна компания“ БТК АД с кредитор Royal Bank of Scotland Public Limited Company, а към 2023 г. – длъжник е вече „Виваком България“ ЕАД, а кредитор – „ИНВЕСТБАНК“ АД.
И в Кадастралният регистър на недвижимите имоти в Стара Загора
античното ниво в Паричния салон на Пощенската палата е посочено като самостоятелен обект с двама собственици: „Български пощи“ ЕАД с акт за частна държавна собственост, издаден на 02 ноември 1994 г. при първоначална регистрация от община Стара Загора и „Българска телекомуникационна компания“ АД с нотариален акт за собственост, вписан в Службата по вписванията на 30 август 2008 година.
В Справка по регистри и книги за имоти частна и публична държавна собственост, поръчана от областния управител на Стара Загора д-р Неделчо Маринов по искане на „За истината“ пише, че „в Областна администрация Стара Загора не се съхранява информация относно собствеността на мозайките с идентификатор 68850.515.74.1.2 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора“.
Изводите и въпросите, останали без отговор
Така в крайна сметка се оказва, че след кореспонденция и разговори с толкова институции категоричен отговор на въпроса чия собственост е античната мозайка няма.
Неизяснен остана и въпросът дали „Юробанк България“ притежава в активите си само античното ниво в Паричния салон на пощата или и намиращата се в него безценна мозайка. И как така Националния институт за недвижимо културно наследство не може да изрази становище по този толкова важен въпрос?
Няма отговор и защо при първоначалната регистрация на обекта през 1994 г. от община Стара Загора той е актуван като частна държавна, а не като публична държавна собственост?
Защо Регионалният исторически музей няма достъп до мозайката и означава ли това, че години наред не са полагани грижи за нейното опазване? И защо директорът на РИМ – Стара Загора Петър Калчев е бездействал, а не е изяснил от правна и фактологична гледна точка тези важни въпроси, свързани със собствеността и защитата на културен паметник с национално значение?
В годините, когато Паричният салон в Пощенската палата обслужваше граждани, останките от късноантичната сграда и мозайката можеха да се наблюдават добре както от малка площадка на нулевото ниво, така и от втория етаж на салона. Днес, десетилетия по-късно след приватизацията на Пощенската палата и затварянето на паричния салон, таванът на заключеното двуетажно помещение е протекъл на няколко места, но мозайката засега е пощадена от водата.Служител от охраната на пощата сподели пред медията ни, че „винаги, когато има интерес от туристи, осигуряват достъп до този безценен паметник на културата“. Съвсем различно звучи разказът на Дияна Атанасова –директор на отдел „Култура“ в общината – по думите й всеки достъп е свързан с предварителна заявка и обаждане от нейна страна до директора на пощата. Факт е обаче, че мозайката не е достъпна за ценители и туристи, защото държавата и в този случай се оказа лош собственик, който нехае за безценни артефакти от отминали епохи и култури. А това, че от НИНКН не можаха дори да идентифицират за коя мозайка е запитването на медията ни, е демонстрация на такава безотговорност и безхаберие, че дори не се нуждае от коментар. Дали обаче този сюжет съдържа и криминални моменти трябва да се произнесат други компетентните органи.
